Р Е Ш Е Н И Е № 471 София, 28 ноември 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1713/2013 година. Производството е образувано по саморъчно написана молба от осъдения А. А. И. /фактически искане за възобновяване на наказателно дело/, който е останал недоволен от определение № 38 от 29.01.2013год., постановено в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по чнд № 1421/2012год. на Районен съд-Казанлък и иска настоящият съдебен състав да го отмени или измени и извърши на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК групиране на наказанията, наложени му с влезли в сила окончателни осъдителни съдебни актове. От така мотивираното искане може да се направи извода за оплакване за незаконосъобразност-основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Пред настоящия съдебен състав осъденият поддържа искането си, но служебно назначеният му защитник намира, че законът е приложен правилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, поради липсата на релевираното в него основание за възобновяване на делото. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С влязла в сила на 30.12.2011год. присъда по нохд № 1012/2011 год. на РС-Силистра, за извършено в периода от средата на м.март 2011год. до 27.03.2011год. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4 и 5, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, на посоченото основание и чл. 58а от НК, А. А. И. е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затвор. Със споразумение № 205 от 25.09.2012год. по нохд № 1061/2012год. на РС-Казанлък, А. А. И. е признат за виновен в извършено на 31.05.2012год. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затвор. В производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по чнд № 1421/2012год. на РС-Казанлък, образувано по молба от осъдения А. А. И., с определение № 38 от 29.01.2013год. съдът е отказал да определи на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо за изтърпяване наказание на осъдения по влезлите съдебни актове по нохд № №1012/2011год. на РС-Силистра и по нохд № 1061/2012год. на РС-Казанлък, като е изложил съображения, че деянията, предмет на двете осъждания, се намират в съотношение на рецидив, не подлежат на групиране и поради това, наказанията по тях И. следва да изтърпи поотделно. Определението не е протестирано и обжалвано в законоустановения 15-дневен срок и е влязло в сила. Независимо от това, осъденият повторно пуснал молба до Районния съд в гр.Казанлък за преразглеждане на искането му за групиране на наказанията по същите осъдителни съдебни актове, която с разпореждане от 23.04.2013год. на съдията-докладчик по чнд № 576/2013год. е оставена без разглеждане и производството е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но е неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, /към която препраща нормата на чл. 25, ал. 1 от НК в случаите на осъждане на лицето с отделни присъди/, ако деецът е извършил няколко престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Очевидно, че тази хипотеза не е налице, защото деянието на И., предмет на осъждането по нохд № 1061/2012год. на РС-Казанлък е извършено, след като присъдата по нохд № 1012/2011год. на РС-Силистра е влязла в сила и то се явява не в съвкупност с първото, а в съотношение на рецидив, поради което съдът е направил правилните и законосъобразни изводи, че наказанията не подлежат на групиране, а на отделно изтърпяване. Ето защо, не е налице допуснато нарушение представляващо основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което искането на осъдения за отмяна/изменяване/ на влезлия в сила съдебен акт по чнд № 1421/2012год. на РС-Казанлък е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и с аргумент на обратното по чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. И. за възобновяване на наказателното производство и отмяна /изменяване/ на влязлото в сила определение № 38 от 29.01.2013год. по чнд № 1421/2012год. на Казанлъшкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: