Р Е Ш Е Н И Е   № 55        София, 30.05.2009 год.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно  заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година в състав:                                                            Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                        ТОТКА КАЛЧЕВА при участието на секретаря Кр. Атанасова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 728 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 1910/03.10.2008 г. сигнатура на Апелативен съд гр. В., депозирана от третото лице помагач на страната на ответника по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД - З. “Л” АД гр. С. срещу въззивното решение № 175/11.07.2008 г. по в. гр. д. № 295/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 98/25.10.2007 г. по гр. д. № 19/2007 г. на Русенски окръжен съд. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е, че съдът неправилно е приел, че след като е налице приключило със споразумение наказателно производство, не би могло да се установява в рамките на гражданско производство при определяне размера на обезщетението на пострадалия, и на съпричиняване от страна на последния на вредоносния резултат. Твърди се, че съдът не се е произнесъл в очертаните предели на решаващата си власт, както и, че изложените мотиви на въззивната инстанция не съответстват на фактите и обстоятелствата, установени с относими и допустими доказателствени средства. Според жалбоподателя, съдът изобщо не е преценил доказателствата, свързани с поведението на пострадалата, както и с факта, че същата е предприела внезапно пресичане на пътното платно под ъгъл 67 градуса спрямо надлъжната ос, излизайки внезапно, тичешком от реда на паркираните автомобили. Поддържа се, че тези свои действия пострадалата е предприела без да се увери, че може да ги извърши безопасно по смисъла на чл. 113, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Ответникът по касационната жалба А. А. в писмен отговор обосновава становище за частична основателност на жалбата досежно доводите, свързани с въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат. Ответниците В. В. , А. В. и Д. В. чрез процесуалния си пълномощник адв. Т вземат становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 42/19.01.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение въз основа на изложено и обосновано в касационната жалба от третото лице - помагач приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за възможността за произнасяне от граждански съд по възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат при наличие на приключило наказателно производство с осъдителна присъда /споразумение/ за извършителя - водач на м. п. с. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, съобразно компетенциите си по чл. 293 ГПК приема следното: С решение № 175/11.07.2008 г. по в. гр. д. № 295/2008 г. Великотърновски апелативен съд е оставил в сила решение № 98/25.10.2007 г. по гр. д. № 19/2007 г. на Русенски окръжен съд. Съдилищата по същество са се произнесли по иск на наследниците на В. А. В. - В. В. , А. В. и Д. В. срещу А. Й. А. от гр. Р. с правно основание чл. 45 ЗЗД, при участието на трето лице помагач на страната на ответника – З. ”Л” АД, гр. С. и са уважили претенциите за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за В. В. и по 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за А. В. и за Д. В. По повод изложено възражение от страна на третото лице -помагач на страната на ответника З. ”Л” АД за съпричиняване от страна на пострадалата на вреносния резултат, Великотърновски апелативен съд е приел, че след като със споразумение по нохд № 26/2007 г. по отношение на причинителя на вредоносния резултат А. Й. А., наказателният съд не е обсъждал въпроса за приноса на пострадалата за пътно транспортното произшествие и настъпилия вредоносен резултат, и след като е изписано, че вината за престъпното деяние е на водачката на м. п. с. –. по иска/, то съобразно чл. 222 ГПК /отм./ не би могло да се пререшават въпросите по споразумението /за вината/, имащо правна характеристика на влязла в сила присъда. Според Великотърновски апелативен съд, след като е налице осъдителна присъда или споразумение , в което е посочено, че вина има водачът на м.п.с., то въпросът за съпричиняването не можело да бъде пререшаван в настоящото гражданско производство, поради което не са били приобщени и обсъждани събрани по делото доказателства в тяхната връзка и зависимост. Отделно от това, въззивният съд в едно изречение е заключил, че дори и да се приеме наличие на такова съпричиняване, предвид заключението на тройната автотехническа експертиза, то присъденото обезщетение било съобразено със съдебната практика, тъй като било определено в занижен размер и не се налагали корекции. Визираният по-горе въпрос е свързан и с отказ за преценка и обсъждане на доказателства по повод на възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, при наличие на приключило наказателно производство със споразумение по чл. 414з НПК. Той е и съществен, предвид характера на предявения иск и преценката по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с оглед определяне размера на обезщетението, като е разрешен от апелативната инстанция в противоречие с трайната практика на ВС и ВКС – гражданска и наказателна колегия- н. д. № 41/81 ОСНК. В тази насока, решаващият съд е следвало да зачете константната практика, че влязлата в сила присъда /споразумение/ има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, за деянието, за което му е било наложено съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението на увредителя, затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата ,освен, ако съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението, и не е било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело. Практиката на НК в тази насока е относима и към гражданските и търговските дела, предвид произнасяне по въпроси, които са в някои от случаите преюдициални и определящи по отношение на съдебните производства, основани на института на непозволеното увреждане или свързани с прилагане на правилата на застрахователното право. След като третото лице - помагач на ответника З. ”Л” АД е направило възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, и се е мотивирало с нарушение на чл. 113, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП , въззивната инстанция е следвало да извърши конкретна преценка на доказателствата, маркиращи поведението на пешеходеца, което не е било сторено. Фактите, свързани със съпричиняване на вредоносния резултат, подлежат на доказване, тъй като имат значение за делото, релевантни са за спорното право, тъй като имат значение за определяне размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Възражението на третото лице е било изложено пред първоинстанционния съд и този съд изобщо не го е обсъдил, нито е допуснал събиране на доказателства в тази насока. Пред въззивия съд е била назначена и изслушана тройна автотехническа експертиза, която в своите отговори по поставените въпроси, при анализиране на данните и отговорите на въпроси № 5* и 7 се е позовала на писмени свидетелски показания на разпитани очевидци на пътно-транспортното произшествие, намиращи се в кориците на наказателно дело № 26/2007 г. на Русенски окръжен съд, досежно мястото на пресичането на пешеходеца - извън пешеходната пътека, навлизането му на пътното платно тичешком, при описание на конкретната пътна обстановка-паркирани плътно коли в едната лента на платното, изскачането на пешеходката между тях , и споменаването на наличие от източната страна на платното на метално заграждение с цел недопускане произволно пресичане на пътното платно за движение. Съдът е коментирал експертното заключение в отделните му части, видно от мотивите на въззивното решение, но не е взел предвид обстоятелството, че за част от поставените въпроси експертизата е използвала единствено материалите по следственото дело. Или експертното заключение , което има връзка и относимост към поставения въпрос, е било изградено на основата на свидетелски показания, събрани по друг процесуален ред /НПК/ пред орган на досъдебното производство, което изисква приобщаването им към доказателствения материал по делото съобразно процесуалния ред, предвиден в ГПК, доколкото показанията на свидетелите имат значение само по делото, по което са дадени. Или по дадено дело не могат да се ползват показанията по друго дело. Те съставляват само индиция, че има свидетел, който може да бъде разпитан. Тази забрана следва от изискването за непосредственост и от процесуалната норма на чл. 119, ал. 1 ГПК /отм./. Писмените показания според гражданското съдопороизводство не съставляват свидетелски показания , а частен документ без материална доказателствена сила. Именно това нарушение, допуснато от въззивния съд, не позволява произнасяне по същество от настоящата инстанция , тъй като се налага повтаряне и извършване на нови съдопроизводствени действия по повод поставения съществен въпрос по делото за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия. С оглед на изложетото са допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК - основание за касиране на атакуваното решение. Поради това и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното въззивно решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, с оглед допуснатото процесуално нарушение, налагащо разпит на свидетели и изслушване на ново експертно заключение, свързано с отговор на поставените въпроси , относими към съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо отделение     Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 175/11.07.2009 г. по в. гр. д. № 295/2008 г. на Великотърновски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: