Ключови фрази
Рекет, извършен от две или повече лица * забрана за влошаване положението на жалбоподателя * основание за възобновяване на наказателното дело * нова присъда във въззивното производство * преквалификация на деяние

Р Е Ш Е Н И Е


№ 415

София, 09.12.2014 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Надя Цекова ….................……….........................................................
и в присъствието на прокурора Мадленa Велинова ............................................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ...........................................................................................
наказателно дело № 1414 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдените З. Н. Д. и Д. Н. Д. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 195/ 2014 г. на Окръжен съд – Разград, отмяна на решение № 52 от 04.07.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане.
Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Осъдените останали недоволни от утежненото им положение с решението на въззивната инстанция, която приложила закон за по-тежко наказуемо престъпление и увеличила наказанието при неподдържан протест от окръжната прокуратура. Въззивният съд също нарушил процесуалните права на осъдените, като вместо с присъда се произнесъл с решение и в срок повече от месец след заседанието, лишавайки ги от процесуалната им възможност да оспорят по касационен ред незаконосъобразния съдебен акт.
В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Д. Н. Д. не взема становище, а осъденият З. Н. Д. и защитникът им адвокат Р. Д. поддържат искането по изложените в него съображения.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита исканията на осъдените за основателни, тъй като въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, постановявайки решение вместо присъда, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
С присъда от 11.04.2014 г. по н.о.х.д. № 958/ 2013 г. Разградският районен съд признал подсъдимите З. Н. Д. и Д. Н. Д. за виновни в това, че на 21.06.2011 г. в [населено място], в съучастие, като извършители направили опит да принудят М. К. Б. да извърши нещо противно на волята си – да им предаде парична сума в размер на 150 лв, като са употребили за това сила и деянието останало недовършено по независещи от подсъдимите причини, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК им наложил наказания пробация, включващо пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Районният съд оправдал двамата подсъдими по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 213а, ал. 2, т. 2, 3 и 4, във вр. с ал. 1 от НК. Осъдил е подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския ищец Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв, заедно със законовата лихва от забавата - 21.06.2011 г., до окончателното им изплащане. Предявеният от гражданския ищец иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди бил отхвърлен като неоснователен, а в тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото.
С решение № 52 от 04.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № 195/ 2014 г. Разградският окръжен съд отменил първоинстанционната присъда в наказателната й част и признал подсъдимите по първоначално повдигнатото им обвинение за това, че с цел да принудят М. К. Б. да се разпореди със свои вещи – парична сума в размер на 150 лв, го заплашили с насилие срещу личността му, деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, с отнемане на лични вещи на обща стойност 96 лв и е извършено от две лица, поради което на основание чл. 213а, ал. 2, т. 2, 3 и 4, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наложил на всеки от тях наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК.
Процесуално допустимото искане на осъдените З. Д. и Д. Д. за възобновяване на наказателното производство, е направено в законовия шестмесечен срок. Разгледано по същество е основателно.
Окръжният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, защото е ограничил процесуалните права на подсъдимите.
Втората съдебна инстанция е признала двамата братя за виновни в по-тежко наказуемо престъпление от посоченото в първоинстанционната присъда, за което е имало обвинение пред първата инстанция. Извършеното преквалифициране на деянието е допустимо при съответен протест, който е бил подаден от прокуратурата и е послужил като основание за образуване на въззивното производство (заедно с жалбата на подсъдимите). Въззивният съд е осъществил правомощията си да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление с незаконосъобразен съдебен акт – постановил е решение, вместо присъда, нарушавайки правилата по чл. 32, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 336, ал. 1 от НПК.
В случаите по чл. 336 от НПК въззивният съд изцяло преурежда въпросите по виновността и отговорността на подсъдимия. Затова се постановява нова присъда, а не решение. С новата присъда съдът оправдава неправилно осъден от първата инстанция подсъдим, осъжда неправилно оправдан подсъдим или прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление след неправилно извършена правна квалификация от долустоящата инстанция. При така изброените случаи въззивният съд се произнася изцяло по виновността и наказателната отговорност на дееца, защото предходното произнасяне на първостепенния съд е било неправилно постановено. Съществен елемент от подлежащите на обсъждане и решаване въпроси по вината и отговорността са: има ли извършено престъпление, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация, подлежи ли подсъдимия на наказание и какво наказание да определи (чл. 301, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК) и т.н. Тези въпроси се разрешават само с присъда, за чието изготвяне са предвидени специфични правила и се постановява при особен ред: да бъде спазен принципът на непрекъснатост на съдебното заседание (чл. 259 от НПК), съдебния акт да съдържа всички реквизити по чл. 305 от НПК (арг. от чл. 339, ал. 3 от НПК), присъдата да бъде обявена незабавно в съдебно заседание, след подписването й от всички членове на състава на съда (чл. 310, ал. 1 от НПК). Затова и законът в чл. 32, т. 1 и 2 от НПК е направил ясно разграничение между двата съдебни акта.
Постановяването на решение вместо присъда в случаите по чл. 336 от НПК винаги представлява съществено нарушение на процесуалните права на някоя от страните: на подсъдимия – в случаите по ал. 1, т. 1 и 2, както и по ал. 2; на държавното и на частното обвинение – в случаите по ал. 1, т. 3.
Разградският окръжен съд е преценил, че долустоящата му съдебна инстанция неправилно е квалифицирала извършеното от двамата братя З. и Д. Д. деяние по чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Затова е приложила закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, 3 и 4, във вр. с ал. 1 от НК, каквото е било първоначално повдигнатото обвинение, по което е внесен обвинителния акт. Видно от изготвения съдебен протокол от 30.06.2014 г. (л. 48 от в.н.о.х.д.) въззивният съд не се оттеглил на съвещание, а веднага след последна дума на подсъдимите обявил, че ще се произнесе с решение, което постановил на 04.07.2014 г. Така е нарушил разпоредбите на чл. 317, във вр. с чл. 300 и чл. 310, ал. 1 от НПК, както и разпоредбите на чл. 317, във вр. с чл. 259 от НПК. Ако съдът бе спазил законовите изисквания за правилно проведено съдопроизводство и се бе оттеглил на тайно съвещание, той би обсъдил всички въпроси, подлежащи на разрешаване пред тази инстанция и би достигнал до единствения правилен извод да изготви, подпише и обяви незабавно нова присъда.
Допуснатите от Разградския окръжен съд процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като са засегнали процесуалните права на подсъдимите и не са отстранени.
Нарушено е закрепеното в чл. 55, ал. 1 от НПК право на подсъдимите да обжалват актовете на съда, които накърняват техните права и законни интереси. Постановеното решение от окръжния съд като въззивна инстанция не подлежи на обжалване по касационен ред, по аргумент от чл. 346, ал. 2 от НПК. До този резултат не би се стигнало, ако въззивният съд бе спазил процесуалните изисквания на НПК и бе постановил присъда. Тя би подлежала на касационен контрол. Нарушението на окръжния съд има последици и в друго отношение. То води до осъждане на подсъдимите за по-тежко наказуемо престъпление и до определяне на по-тежко наказание само от една съдебна инстанция, без подсъдимите да имат право да поискат проверка на правилността на това осъждане от по-горен съд. По този начин въззивният съд се оказва последната съдебна инстанция по делото, която за пръв път влошава положението на подсъдимите. Така съществено е нарушено правото им на защита, което се проявява и в забраната за влошаване положението им от последната инстанция.
Допуснатите от окръжния съд съществени процесуални нарушения могат да бъдат отстранени само чрез законосъобразно повтаряне на въззивното съдебно производство. Тази необходимост налага нуждата от възобновяване на приключилото производство пред Разградския окръжен съд, отмяна на незаконосъобразното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, с призоваване на страните.
При повторното разглеждане на делото съдебният състав следва да съобрази обстоятелството, че делото е възобновено по инициатива на осъдените подсъдими, а не по протест на прокуратурата, поради което с новият съдебен акт следва да се съблюдава забраната да не се влошава положението на подсъдимите (reformatio in pejus).
Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 195/ 2014 г., по описа на Разградски окръжен съд, ОТМЕНЯ решение № 52 от 04.07.2014 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.