Р Е Ш Е Н И Е № 259 гр. София, 18 май 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети май, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 641/2013 година. Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. И., депозирана чрез неговите защитници срещу въззивно решение №13 от 11.02.2013г. на Варненски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №345/2012г., с което е изменена присъда №91 от 24.09.2012г. на Окръжен съд /ОС/ - В., по нохд № 955/2012г. В жалбата на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснато от контролираните съдебни инстанции нарушение на материалния закон. В подкрепа на визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се излагат подробни съображения, очертаващи че на инкриминираната дата, пострадалата С. В. се е намирала на безопасно място на платното за движение / на разделителен остров, в зоната на маркировка М 15/ и е била ориентирана за обстановката, и динамиката на пътя, които обстоятелства сочат на възникнала опасност за водача на процесния автобус „М”- Б. И., с предприетото от жертвата пресичане в обратна посока. С поставен акцент на установените по делото факти за скоростта на движение, мястото на удара и опасната зона за спиране на моторното превозно средство се обосновава заключение за случайно деяние по чл.15 от НК, поради техническа невъзможност за предотвратяване на транспортния инцидент и на причинения с него общественоопасен резултат. Предлага се отмяна на обжалваното решение и упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, чрез оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение, с произтичащите от това последици. Подадена е и жалба от конституираните частни обвинители и граждански ищци - В. С. и С. Т., изразяваща недоволство от съдебния акт в санкционната му и гражданскоправна част. Декларира се прекомерна заниженост на наложените на Бирхан И. наказания и с доводи за житейска несправедливост се аргументира дерогиране на чл.45 и чл.52 от ЗЗД, с отказа на Варненски АС да присъди обезщетение на внука на починалата В. - С. Т., за претърпените от него с престъплението неимуществени вреди. В съдебно заседание на 09.05.2013 година, подсъдимият Б. И. не се явява пред касационната инстанция, като същият се представлява от договорен адвокат, който поддържа изцяло жалбата и исканията в нея. В настоящото производство не участват лично и частните обвинители и граждански ищци, чиито процесуални права и интереси се охраняват от упълномощен повереник, който в хода на съдебните прения моли за уважаване на касационната жалба на В. С. и С. Т.. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че въззивното решение, следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №91 от 24.09.2012г., обявена по нохд №955/2012г., Варненски ОС е признал Б. Р. И., за виновен в това, че на 01.03.2011 година, в [населено място], при управление на МПС – автобус „Мерцедес”, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, и по непредпазливост причинил смъртта на Стана Х. В., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б. „б”, вр.чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от същия закон, му наложил наказания- ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК за четиригодишен изпитателен срок, и ТРИ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 НК. С първоинстанционния съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, което е осъдено да заплати в полза на гражданските ищци В. А. С. и С. Т. Т., наследници на починалата, сумите от 30 000 /тридесет хиляди/ лева на С. и 50 000 /петдесет хиляди/ лева на Т., представляващи неимуществена обезвреда С обжалваното решение №13 от 11.02.2013г., по внохд №345/2012г., Варненски АС, в процедура, инициирана по въззивна жалба на процесуалните представители на подсъдимия Б. И., е изменил присъдата по нохд №955/2012г., чрез намаляване на определените наказателни санкции, на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за тригодишен изпитателен срок и ДВЕ ГОДИНИ лишаване от правоуправление, и чрез отмяна в гражданско-осъдителната й част, с която е присъдено обезщетение на С. Т. в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва и прекратяване на производството по предявения от него граждански иск. Касационната жалба на подсъдимия И. е НЕОСНОВАТЕЛНА. При осъществения инстанционен контрол, настоящият състав не констатира релевираното от защитата несъблюдаване на материалния закон. Инкриминираното поведение на Б. И. се субсумира от обективна и субективна страна от престъпния състав на особената норма на чл.343а, ал.1, б. „б”, вр.чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1 от НК, чиято бланкетна диспозиция се запълва със съдържание от нарушените правила за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП предявява към водачите на моторни превозни средства изисквания за съобразяване скоростта на движение с определени фактори, индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр.1 на чл.20, ал.2 ЗДвП е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите автомобили да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на моторни превозни средства е посочена в изр.2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и позволява избора - да намалят скоростта или да спрат автомобила в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство. Конкретиката в настоящия казус обосновава неспазване на правните предписания чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП от подсъдимото лице. В ранната сутрин на 01.03.2011г. Б. И. управлявал автобус „Мерцедес”, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], движейки се по бул.”Княз Борис І”, [населено място], в дясната лента на трилентово платно, в посока пътен възел „Почивка” със скорост около 63 км/ч. Водачът на моторното превозно средство забелязал 73-годишната С. В., която вървяла по отъпкана пътека в тревната площ, разположена отдясно на същия път; възприел реализираните от нея действия, изразили се в навлизане на платното и пресичане на най-дясната лента, ориентирана фронтално към КК ”Златни пясъци”, в района на „У” образно кръстовище; и наблюдавал пешеходката при спирането й в участък от пътя, маркиран с „коси успоредни линии - М15”, демонстрираща колебливост, нерешителност и липса на увереност по отношение на крайната цел, обусловени от интензивния трафик; но не променил скоростта на движение. Илюстрация на очертаното поведение на възрастната жена са последващите й прояви - от заеманата позиция тя се извърнала обратно, с дясното рамо към процесния автобус и предприела пресичане към началното си местоположение, при което въпреки незабавно задействаната от водача на моторното превозно средство спирачна система настъпил фаталния удар, причинил смъртта на пострадалата В.. Интерпретацията на визираните в разпоредбата на чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП правила мотивира категорично заключение, че управляващите моторни превозни средства са длъжни да вземат своевременни и адекватни мерки за безопасно движение - чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила, при налична опасност за движението, каквато несъмнено са намиращите се на пътното платно пресичащи пешеходци. Моментът на възникване опасност за движението е фактически въпрос и не може да бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че за начало на възникване на непредвидимата опасност следва да се приеме моментът, когато пешеходецът без да е дал някакви признаци, че е възприел наближаването на моторното превозно средство, се насочва от тротоара или банкета към платното за движение и с поведението си явно и очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него, съответно per argumentum a fortiori, при стъпването на лицето и реалната му поява на пътното платно Тогава водачът на автомобила трябва да изпълни императивно вменените му нормативни задължения за намаляване на скоростта и спиране. Управляващите моторни превозни средства следва да наблюдават пътя всеобхватно и да се съобразяват с действията на останалите участници в движението, като предприемат необходимото за предотвратяване на произшествия, което подсъдимият е пренебрегнал в разглеждания казус. 1 Видно от изготвените в рамките на наказателното разследване съдебни автотехнически експертизи, при приетата скорост на движение на автобус „Мерцедес”, с рег. [рег.номер на МПС] /62, 06 км/ч/, и с оглед изчислените параметри на дължината на опасната зона /59,76-60м/ и на отстоянието на моторното превозно средство от мястото на конфликтната точка в момента на възникналата опасност за движението, когато С. В. е започнала пресичането на пътния участък, навлизайки в най-дясната лента и Б. И. я е възприел /224,73 м/, ако водачът е реагирал със задействане на спирачната система, при доказания по делото ход на движение на пострадалата, той е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортния инцидент. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 1.ТР28/84г. на ОСНК на ВС; Р1432/74г. по н.д.1233/74г. на ІІІ-то н.о; Р1179/75г. по н.д. 1092/75г. на ІІІ-то н.о.; Р1232/78г. по н.д. №1108/78г. на ІІІ-то н.о.; Р819/80г. по н.д.№722/80г. на ІІІ-то н.о.; Р926/80г. по н.д.№836/80г. на ІІІ-то н.о.; Р269/83г. по н.д.№226/83г. на ІІІ-то н.о.; Р134/85г. по н.д.№106/85г. на ІІІ-то н.о.; Р76/89г. по н.д.№39/89г. на ІІІ-то н.о.; Р1476/90г. по н.д.№77/89г. на ІІІ-то н.о. на ВС на РБ; Р645/2007г. по н.д.№365/2007г. на II-ро н.о. на ВКС на РБ. В коментирания смисъл несъстоятелни са акцентираните доводи, че пострадалата С. В. се е намирала на безопасно място на платното за движение /в зоната на маркировка М 15/ и е била ориентирана в пътната обстановката, сочещи на възникнала опасност за водача на процесния автобус „Мерцедес”- Б. И., с предприетото от жертвата пресичане в обратна посока и предпоставящи приложение на института на „случайното дейние”, предвиден в чл.15 от НК, който изключва вината при форма на непредпазливост, респективно наказателната отговорност на подсъдимия. Убедителна е предложената от въззивната инстанция аргументация, базираща се на повторната тройна автотехническа експертиза по делото и на задълбочено тълкуване на нормите на чл.чл.113-115 от ЗДвП. Според компетентното мнение на изслушаните пред първостепенния съд вещи лица - инженери, маркировката М 15, представляваща коси успоредни линии за обозначаване на пътен участък, забранен за движение на превозни средства, не е „остров за безопасност” и не попада в категорията места, където е разрешено преминаването на пешеходци. Логическа последица от това са изводите на решаващия орган, че когато пешеходец предприеме пресичане на пътното платно не на определено за целта място /пешеходна пътека, подлез/, той е препятствие за движението и водачът е длъжен да предприеме незабавно мерки за предпазването му, чрез намаляване на скоростта или спиране на управлявания от него автомобил. Връщането на такъв пешеходец назад, от който момент попада в опасната зона на спиране на превозното средство, не оневинява водача с оглед на допуснатите в предходния момент нарушения на правилата за движение- несъобразяване с предписаните от чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП изисквания. Единствено преминаването изцяло или почти изминаването на пътното платно отляво надясно или отдясно наляво от пешеходец, е достатъчно основание за увереност на управляващия моторното превозно средство, че няма да настъпи необосновано връщане, като подобна внезапна проява в такава ситуация съставлява неоправдано и непредвидимо за водача действие, поради което и от този момент за него възниква опасността за движение. Наличието на пешеходец на пътното платно задължава водачите да предвидят евенуално навлизане в лентата им за движение и да шофират с повишено внимание, като в такива случаи съществуващата реална опасност е преодоляна напълно, щом пешеходецът освободи пътния участък, по който се извършва движението и премине на тротоара или банкета.1 Установените по делото фактически обстоятелства, очертаващи навлизане и присъствие на С.В. на пътното платно, при демонстрирани от възрастната жена колебливост и нерешителност в поведението, породени от натовареността на участъка и индиция за възможни внезапни промени в пътната обстановка, формират вътрешното ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 1.Р964/77г. /77г. по н.д.№804/77г. на ІІІ-то н.о.;. Р117/86г. по н.д.№58/86г. на ІІІ-то н.о.; Р№308/87г. по н.д.№270/87г. на ІІІ-то н.о.; убеждение за възникнала опасност за движението, която подсъдимият е игнорирал, консумирайки престъплението по чл.343а, ал.1, б.„б” от НК. НЕОСНОВАТЕЛНА е и депозираната жалба на частните обвинители и граждански ищци - В. С. и С. Т.. По справедливост, при съблюдаване на тежестта на престъпното посегателство и на личната опасност на дееца, и в съответствие с регламентираните в чл.36 от НК цели на индивидуалната и генерална превенция, са отмерени санкционните последици за Б. И.. При лимитиране на наказанията /лишаване от свобода и лишаване от правоуправление/ въззивният състав е преценил характеристиките на изискуемите за престъпната съставомерност обективни и субективни признаци, като обърнал специално внимание на нарушенията на правилата за движение по чл.21 и чл.47 от ЗДвП, които поради липса на пряка причинна връзка с вредоносния резултат са ирелевантни за правната квалификация, и отдал нужното значение на наличното съпричиняване на общественоопасните последици от пострадалата, чрез осъщественото неправомерно пресичане; професионално обсъдил чистото съдебно минало и добрата репутация на подсъдимото лице като дългогодишен служител на градския транспорт. Атакуваното решение е правилно и в гражданската част. При стриктно спазване на задължителните указания на ВС, дадени с Постановления на Пленума №4 от 1961г., №5 от 1969г. и №2 от 1984г., по прилагането на чл.52, вр.чл.45 от ЗЗД, Варненски АС е отменил първоинстанционната присъда по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 50 000 лева, в полза на С. Т.-внук на починалата В., и прекратил производството по предявения от него и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск С цитираните актове, трасиращи константната практика на съдилищата изчерпателно е посочен кръга от лица, имащи право на неимуществена обезвреда, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, извън обсега на които са възходящите и низходящи роднини по права линия от втора и по-горна степен /дядо, баба, прадядо, прабаба, внуци и правнуци/, братята и сестрите, заварени и доведени деца и втория съпруг на родителя им. Изложените съображения мотивират касационния съд да остави в сила обжалвания акт, упражнявайки правомощията си по чл.354, ал.1, т.1 от НПК. Воден от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №13 от 11.02.2013г., постановено по внохд № 345/2012г., по описа на АС-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.