Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. София, 04 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 91 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Т. В. П., против въззивно решение № 381/03.11.2011 г. на Софийски апелативен съд, НК, І-ви състав, постановено по ВНОХД № 941/2011 г., с което е била изцяло потвърдена присъда № 237/14.07.2011 г. на Софийски градски съд, НО, 27 състав по НОХД № 1176/2011 г. С тази присъда Софийският градски съд е признал подсъдимия ТОДОР В. П. за виновен в това, че на 23.08.2009 г., около 00.30 ч. в гр. С.,[жк]– „С...п.”, в беседката до бл. 19 умишлено умъртвил С. Я. О., като деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б”, вр. чл. 58а от НК (редакция ДВ. бр. 27/2009 г.) го е осъдил на 20 години лишаване от свобода, което за изтърпи при първоначален строг режим в затвор, приспадайки задържането му, считано от 29.08.2009 г. Присъдил е в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба се аргументира довод за явна несправедливост на наказанието, което е касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че въззивният съд неоправдано е отчел превес на отегчаващите обстоятелства и е игнорирал наличните по делото смекчаващи като направеното от подсъдимия самопризнание и оказаното съдействие за разкриване на истината в двете фази на процеса. Иска се намаляване на наказанието съобразно минимума от 15 години лишаване от свобода. В с. з. пред ВКС подсъдимият лично и чрез служебния си защитник, поддържа изложените в жалбата доводи и искания. Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват, като повереникът им моли въззивното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. В последната си дума подсъдимият моли да се намали наказанието му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Наложеното на подсъдимия П. наказание за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б”, вр. чл. 58а от НК (редакция ДВ. бр. 27/2009 г.), потвърдено от въззивната инстанция, е справедливо. То е било определено съобразно алтернативата, предвиждаща лишаване от свобода от 15 до 20 г., като при отмерването му в максимума от 20 години са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. За да приеме, че това е точната мярка за наказателно въздействие, първоинстанционният съд, последван от въззивния, е отдал нужното значение както на индивидуалната тежест на извършеното, обусловена от неговата конкретна специфика, изразила се в прилагане на изненадваща и значителна по степен бруталност и агресия спрямо пострадалата, с която е имал 13 годишен съвместен живот и родени две деца (нанасяне на множество удари по тялото и главата с ръце и крака, последвани от удари с нож, единият от които със значителна сила в областта на шията, причинили й подробно посочени в мотивите увреждания, а и мъчителни страдания преди момента на настъпване на смъртта), така и на останалите установени по делото отегчаващи обстоятелства. В последната категория правилно са били включени избора на изолирано място и подготовка с оръжие, хладнокръвие при опита да заличи следите от престъплението и това, че то е извършено в периода на разрешен отпуск при изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Разгледани в тяхната цялостност всички посочени дотук данни, информиращи за висока степен на обществена опасност не само на деянието, но и на самия деец, са предпоставяли необходимост от продължително изолиране с оглед адекватното осъществяване на поправителния, а и превантивен ефект на наказанието, което при други случаи на ограничаване на свободата му не е било постигнато, а не на последно място и осигуряване на пълно съответствие между естеството на престъплението и следващата се за това санкция. В този аспект ВКС споделя разбирането, че определеното наказание в размер на 20 години лишаване от свобода, се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. Обстоятелството, че той е направил признания още в досъдебната фаза и е съдействал за намиране на изхвърления нож, а впоследствие е изразил съжаление за стореното, явно не надделяват, а поради това и не обуславят необходимост от смекчаване на наложеното му наказание. Същевременно, признанията в съдебната фаза са довели до провеждане на производството по глава 27 и ползване на привилегията да не му се налага по-тежко по вид наказание при предвидените алтернативи. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 381/03.11.2011 г. на Софийски апелативен съд, НК, І-ви състав, постановено по ВНОХД № 941/2011 г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.