Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 19.12.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 666 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Б. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ст. Я.-Й., против въззивното решение от 11.11.2016 год. по гр. д. № 668/2016 год. на Великотърновския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 6.04.2016 год. по гр. д. № 528/2015 год. на районния съд, гр. Павликени, с което е изменен нотариалния му акт № 39/2014 год. за част от имотите /по т. т. 5-10/ в размер над уважените срещу него искове за собственост. Касаторът поддържа становище за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение, поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и иска обезсилването му, респ. отмяната му, като му се присъдят направените разноски. Ответникът по касация Б. И. Б. се явява лично в съдебно заседание и изразява становище относно присъдените в полза на касатора разноски, а Т. И. Б. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 297 от 27.06.2017 год. на ВКС. В него е прието, че въпросът „ Може ли да се приложи законната последица на чл. 537, ал. 2 ГПК относно отмяна на констативен нотариален акт за собственост за по-голям обем от права /идеални части от имоти/ от тези, с които е уважена главната претенция по предявен установителен иск за собственост по отношение на същите имоти, посочени в констативния нотариален акт? е релевантен за изхода на спора, като произнасянето по него противоречи на представената задължителна съдебна практика, обусловило наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В приложените решения № 172 от 11.07.12 год. по гр. д. № 1157/11 год. ІІ г. о и № 266 от 28.11.12 год. по гр. д. № 61/12 год. ІІ г. о. на ВКС, и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК е законна последица от уважаване на предявен иск с предмет засегнато право на собственост на ищеца. След като искът е уважен в по-малък от предявения обем, или пък е уважен в така заявения обем права /ид. ч. от целия имот/, то законната последица не може да се приложи в по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на ищеца права в имота. Прието е, че неспазването на горното води до недопустимост на постановеното решение. Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. споделя изцяло цитираната задължителна съдебна практика, с оглед на което и в настоящия казус приема, че при уважените установителни искове на Б. и Т. Б. срещу Н. Б. за собственост по 1/6 ид. ч. за всеки от описаните в т. т. 5-10 земеделски имота /така, както са предявени/, неправилно е приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК при отмяна на нотариалния акт на ответника за по-голям обем права от признатите на ищците. Въззивният съд е обосновал извода си с действителните права на страните от наследството на общата наследодателка Т. С., които са равни /по 1/2 ид. ч. за касатора и 1/2 ид. ч. общо за Б. и Т., или по 1/4 ид. ч. за всеки от тях двамата/, но не е съобразил, че отмяната по чл. 537, ал. 2 ГПК е законна последица от уважаването на иска за собственост и приложението й е обусловено от заявения обем права. Затова и постановеното въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното за изменение на нотариалния акт на ответника, сега касатор, по отношение намаление на правата му по отношение имотите по т. т. 5-10 на 1/2 ид. ч., подлежи на обезсилване за частта на намалението над 1/3 ид. ч. /до който размер общо са уважени исковете за собственост относно тези имоти/ до 1/2 ид. ч. /или за 1/6 ид. ч./. При уважените искове за собственост в размер на по 1/6 ид. ч. за всеки от ищците /общо 1/3 ид. ч./, само в този обем следва да се приложи законната последица за изменение на нотариалния акт на ответника, като в същия обем се намалят неговите права върху описаните в т. т. 5-10 в акта имоти, т. е. намалението е на 2/3 ид. ч., а не на 1/2 ид. ч. За разликата между двете величини, равняваща се на 1/6 ид. ч., решението е постановено извън заявената от ищците претенция, поради което е недопустимо и подлежи на обезсилване. С оглед този изход на спора и на основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят направените от него в настоящето производство разноски, възлизащи на сумата 65 лв. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 450 от 11.11.2016 год. по гр. д. № 668/2016 год. на Великотърновския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 59 от 6.04.2016 год. по гр. д. № 528/2015 год. на Районен съд, гр. Павликени, с което на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е изменен нотариалния акт № 39, том ІV, рег. № 2147, нот. д. № 438 от 2014 год. с намаляване правата на Н. Б. Н. върху имотите по т. т. 5-10 за разликата между 2/3 ид. ч. и 1/2 ид. ч. Осъжда Б. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10 и Т. И. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 2, ап. 7 да заплатят общо на Н. Б. Н. от [населено място], [улица] направените в настоящето производство разноски в размер на 65 лв. /шестдесет и пет лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: