5 Решение по т.д.№ 3145/17 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 225 София, 07.01.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3145 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. В. Б. срещу Решение № 990 от 28.04.2017 год. по т.д.№ 366/2017 год. на Софийския апелативен съд. С въззивния акт е оставена без разглеждане жалбата на Б. срещу Решение № 22 от 06.01.2016 год. по гр.д.№ 6379/2012 год. на Софийски градски съд в частта с която е бил уважен предявеният от „Селект инвестмънт”ЕООД срещу „Уест рисайклинг енд енърджи”ЕООД иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и е прекратено въззивното производство в тази част. Със същото решение САС е потвърдил Решение № 990 от 28.04.2017 год. по т.д.№ 366/2017 год. на Софийски градски съд в частта с която е бил уважен предявеният от „Селект инвестмънт”ЕООД срещу Н. Б. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и е оставен без разглеждане евентуалният иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.2 ГПК – недопустимост на съдебните решения, като постановени по недопустим иск. Касационен контрол е допуснат съобразно посочената в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК възможност за ВКС да извърши служебно преценка за допустимостта на иска, която е обуславяща и за преценката му по чл.281 т.2 ГПК. Тезата на касатора Б. е, че както предявеният установителен иск, така и предявеният при условията на евентуалност конститутивен иск са недопустими. Ответникът по касация „Селект инвестмънт”ЕООД, чрез представен по делото писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК и чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседания изразява становище, че жалбата е неоснователна и предявеният от него установителен иск е допустим. Като взе предвид заявените основания за касиране на въззивния акт и извърши проверка по реда на чл.290 ал.2 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Селект инвестмънт”ЕООД с искане да бъде установена недействителността спрямо него на сключения на 22.08.2012 год. между ответниците Н. Б. и „Уест рисайклинг енд енърджи”ЕООД договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Ен Би Про Вижън”ЕООД; да бъде установено, че ищецът „Селект инвестмънт”ЕООД е собственик на 329200 дружествени дяла от капитала на „Ен Би Про Вижън”ЕООД, както и да бъде постановено заличаването на вписаното по партидата на „Ен Би Про Вижън”ЕООД обстоятелство – придобиването на 329200 дружествени дяла от капитала му от „Уест рисайклинг енд енърджи”ЕООД. В рамките на първоинстанционното производство неколкократно са правени уточнения, като окончателно заявеният петитум, съобразно молба с вх.№ 65843/04.06.2013 год. е да бъде признато за установено, че „Селект инвестмънт”ЕООД е собственик на 329200 дружествени дяла от капитала на „Ен Би Про Вижън”ЕООД. Позоваването е на това, че сключеният на 23.07.2010 год. между ищцовото дружество и първата ответница договор за продажба на дружествените дялове е бил развален извънсъдебно, поради неплащане на цената по сделката от страна на Б.. От това следва, че към 22.08.2012 год. Н. Б. не е била собственик на процесните дялове и сключеният между нея като прехвърлител и „Уест рисайклинг енд енърджи”ЕООД като приобретател договор за продажба на процесните дялове (общо прехвърлените с тази сделка дялове са 329202) не е породил правно действие. При условията на евентуалност (в случай, че се приеме, че договорът от 2010 год. не е развален), е предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на договора от 22.08.2012 год., поради обстоятелството, че ищецът е имал качеството на кредитор спрямо прехвърлителката Б. за вземането по договора от 2010 год. Последователно подържаната теза на ответницата-касатор Н. Б. е, че установителният иск за собственост на дружествени дялове е недопустим. Ако се приеме, че е допустим, той е неоснователен, поради това че: договорът от 2010 год. не е бил развален, тъй като изявлението на „Селект инвестмънт”ЕООД за разваляне не е достигнало до нея; липсвало е и основание за разваляне, тъй като задължението е погасено чрез плащане. Липсата на задължение е от значение и за легитимацията на ищеца като кредитор по евентуалния П. иск. Такава е била и тезата на втория ответник „Уест рисайлинг енд енърджи”ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че Б. е била неизправна при плащането на цената по договора от 2010 год., както и че изявлението на изправната страна за развалянето му е достигнало до нея и е породило правно действие. Поради това е уважен установителният иск на „Селект инвестмънт”ЕООД за собственост на дружествените дялове. Оставен е без разглеждане предявеният при условията на евентуалност конститутивен иск. Софийски апелативен съд е бил сезиран от Н. Б., която е обжалвала първоинстанционното решение изцяло. Съставът е счел, че тя не е процесуално легитимирана да обжалва решението в частта, с която установителният иск е уважен спрямо ответника „Уест рисайклинг енд енърджи”ЕООД. В частта, с която установителният иск за собственост на дружествените дялове е бил уважен спрямо нея и е бил оставен без разглеждане конститутивният иск, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт. Мотивирал се е с това, че ищецът е имал неудовлетворено вземане по договора от 2010 год., което е обусловило потестативното му право да развали сделката, което е сторил. Счел е, че изявлението по чл.87 ал.1 ЗЗД е отправено редовно и достигането му до насрещната страна е при спазена процедура по ЗННД. По правния въпрос за допустимостта на иска. Видно от вписаните по партидата на дружеството в Търговския регистър обстоятелства (публично известни съгл.чл.11 ЗТР), съобразно вписването от 21.06.2010 год. съдружници в „Ен Би Про Вижън”ООД са били „Селект Инвестмънт”ЕООД с 3292200 дружествени дяла и Н. Б. с 2 дружествени дяла. Предмет на договора от 23.07.2010 год. е била придобивна сделка за част от капитала на българското търговско дружество „Ен Би Про Вижън”ООД. Т.е. касае се за договор по чл.129 ал.1 ТЗ, като в резултат на вписването по ал.2 на чл.129 ТЗ би настъпила промяна в структурата на капитала на „Ен Би Про Вижън”ЕООД и тази промяна би породила и членствено правоотношение за приобретателя и отпадането на членството за прехвърлителя на дружествените дялове пропорционално на прехвърлената част. Вписването по партидата на дружеството в Търговския регистър на тази промяна е било извършено на 30.08.2010 год., като изричното препращане на прехвърлянето на дяловете на „Селект Инвестмът”ЕООД на Н. Б. е към договора от 23.07.2010 год. Това вписване е легитимирало приобретателката като едноличен собственик на капитала на „Ен Би Про Вижън”ЕООД. Поредицата от вписвания сочи, че това нейно качество е отпаднало с оглед последващото прехвърляне на дяловете от Н. Б. на „Уест Рисайклинг енд енърджи”ЕООД, вписано в регистъра по партидата на „Ен Би Про Вижън”ЕООД на 28.08.2012 год. Установяването на изпълнението/неизпълнението на договора по чл.129 ал.1 ТЗ досежно плащането на цената в рамките на съдебно производство, по което страни са прехвърлителят и приобретателят, би било допустимо при осъдителен иск, доколкото би се касаело единствено за облигационните последици от сделката, а не за членственото правоотношение, което поражда. Хипотетично в този случай би имал значение и конститутивният П. иск, който макар и лишен от вещноправно действие (връщане на дяловете в патримониума на длъжника) би дал възможност на кредитора-ищец да насочи изпълнението си срещу тях. Самостоятелен иск за установяването на собственост върху дружествени дялове при който страни са само страните по договорите по чл.129 ал.1 ТЗ е недопустим с оглед на това, че неучастието на самото дружество съставлява изключването му от субективните предели на силата на пресъдено нещо и не би могъл да породи промяна в неговата правна сфера. Промяна в правната сфера и на дружеството, като субект на правото, и на съдружниците в него би могла да бъде постигната чрез специалният иск по чл.71 ТЗ. Ответна страна по този иск би било търговското дружество „Ен Би Про Вижън”ЕООД, доколкото целеният краен резултат би се състоял в отразяването/промяната по партидата му в търговския регистър кому принадлежат правата върху капитала. Т.е. субектът по отношение на който би настъпила правна промяна, следва да бъде обхванат от субективните предели на силата на пресъдено нещо. Именно поради субективните предели на СПН, като ответник би бил конституиран и вписаният собственик на капитала, независимо дали е физическо лице (Б.) или търговско дружество („Уест Рисайклинг енд енърджи”ЕООД). По същество. Съобразно изложеното по-горе становище по правния въпрос и задължителните разяснения по т.5 и т.6 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, неконституирането на надлежния ответник по установителния иск „Ен Би Про Вижън”ЕООД с правно основание чл.71 ТЗ води до недопустимост на иска, поради което въззивното и първоинстанционното решения ще следва да бъдат обезсилени и делото върнато на Софийски градски съд от стадия по чл.129 ГПК. Съдът ще следва да укаже на ищеца да конкретизира главното си искане. В случай, че цели установяване наличието на членствени права спрямо „Ен Би Про Вижън”ЕООД съобразно твърдяната собственост върху капитала му, то в този случай конституиране на дружеството като ответник по установителния е необходимо, но по отношение на конститутивния иск би следвала преценка по чл.130 ГПК. В случай, че целта на ищеца не е установяване членствени права, а целените последици са облигационни, то в този случай конституирането на нов ответник не е необходимо, но следва да бъде изменен петитумът на първия иск и конкретизирана обстоятелствената част на евентуалния такъв. При новото разглеждане, съдът ще следва да се произнесе и по направените разноски за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 990 от 28.04.2017 год. по т.д.№ 366/2017 год. на Софийския апелативен съд и Решение № 22 от 06.01.2016 год. по гр.д.№ 6379/2012 год. на Софийски градски съд, като недопустими. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.