Р Е Ш Е Н И Е № 88 София, 11.06.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4559 по описа за 2014г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на С. Георгиева И. от София срещу въззивното решение на СГС от 23.Х.2013г. по в.гр.д. № 16445/2012г. В жалбата се съдържат оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски. Касационно обжалване на решението е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК с определение № 1391/05.ХІІ.2014г. по въпроса „осчетоводяване на суми в сметки 501 и 503 без съставени първични счетоводни документи за предаването им установява ли постъпване на сумите в патримониума на предприятието”. Ответникът по касационната жалба [фирма] София е заел становище за нейната неоснователност. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 23.Х.2013г., поправено с решение от 19.V.2014г., СГС е потвърдил решението на СРС от 17.VІІ.20121г. по гр.д № 46331/2010г., с което С. Г. И. е осъдена да заплати на [фирма] 15000лв., изтеглени от нея на 26.ІХ.2005г. от сметка на дружеството в [фирма] – клон 2106, и 5000лв., изтеглени на 28.ІХ.2005г. от същите сметка, банка и клон, на основание чл.284 ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 24.ІХ.2010г. до окончателното изплащане. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че възникналото между страните правоотношение е такова по договор за поръчка; по силата на чл.284 ал.2 ЗЗД ответницата-касатор е била длъжна да даде на ищеца-доверител сметка и да му предаде всичко получено в изпълнение на поръчката, но по делото тя не е представила писмени доказателства /РКО/, установяващи предаването на процесните изтеглени от нея суми; за факта на неизпълнението е и представеното основно и допълнително заключение на ССЕ, установяващи, че за сумите е била взета счетоводна операция единствено на базата на банковите документи – нареждания разписки, без съставени в касата първични счетоводни документи – ПКО, което представлява нарушение на ЗСч.; вещото лице установява и че при проследяване на дневниците за продажби не са установени осчетоводени суми по договор с [община] с оглед възражението на ответницата, че е изтеглила сумите с цел извършването на авансово плащане за закупуване на материали по сключен между дружеството и посочената община договор; при тези обстоятелства е направен извод, че предявените искове са основателни. С влязлото в сила решение на СРС по гр.д. № 45682/2010г. /постановено между настоящите страни по иск по чл.284 ЗЗД за присъждане на изтеглени от ответницата от сметката на дружеството други 15000лв. и 5000лв. съответно на 21.ІХ.2005г. и на 27.ІХ.2005г./ е прието, че осчетоводяването на сумите при ищеца въз основа на платежните нареждания-разписки за изтеглените от И. в брой суми, без наличие на приходен касов ордер, и неустановяването по счетоводни данни на липса на парични средства в касата на дружеството доказва постъпване на сумата в патримониума на дружеството. ВКС на РБ намира за правилно даденото от въззивния съд по настоящото дело разрешение на поставения въпрос. Съгласно чл.182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че тези книги не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в тях информация. Това налага доказателствената им сила да се преценява с оглед на всички релевантни за спора данни по делото, включително и за тяхната редовност. Тъй като те представляват вторични счетоводни документи съобразно класификацията по чл.6 ЗСч, защото са носител на преобразувана информация за стопанска операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява, редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на такъв документ. В това се изразява едно от основните изисквания, при съобразяване на които се осъществява счетоводството на предприятията - за документалната обоснованост на стопанските операции и факти. Несъставената съобразно действащите правила счетоводна книга, каквито са и сметки 501 – каса в лева и 503 – разплащателна сметка в лева, няма доказателствена сила за вписаната в нея стопанска операция, поради което осъществяването й се установява само с други допустими за това доказателства. Тежестта за установяване както на редовността на счетоводните книги, така и на осъществяването на възпроизведени в счетоводните записи факти, е на страната, позоваваща се на тях. С оглед това разрешение на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, атакуваното въззивно решение е законосъобразно. Несъмнено установено е по делото от неоспореното заключение по допуснатата счетоводна експертиза по поставени от страните въпроси, че осчетоводяването на процесните суми при ищеца е извършено въз основа на негодна за това документация – банковите платежни нареждания/разписки за изтеглените от ответницата суми от сметката на дружеството, а не въз основа на приходен касов ордер за предаването от нея на сумите в касата на последното в изпълнение на задължението й за отчитане по сключения помежду им договор за поръчка. Това обосновава нередовност на счетоводната сметка 501 за движението на паричните средства, тъй като записването в нея не е документално обосновано, при което и при липсата на други доказателства, имащи отношение към преценката дали е осъществено в действителност предаване на сумите в касата на ищцовото предприятие, доказателствената тежест за което е била на касаторката /която няма и твърдения да е поискала разписка от ищеца или да е съставен приходен касов ордер за извършено плащане/, правилно въззивният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността й по предявените искове. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба. Мотивите на въззивния съд не са неясни и непълни, не липсва изложение в тях относно фактическата обстановка по спора, обсъдени са доказателствата по делото, на които изводите са основани. Оплакването по приложението на чл.7 ал.5 т.2 ЗСч е неоснователно, тъй като тази разпоредба е в действие след изменението на закона през 2007г., т.е. след релевантния период на възникването на оспорените по делото правоотношения. С оглед изложените по-горе съображения не са в съответствие с едно от основните изисквания за осъществяване на счетоводството – документалната обоснованост – оплакванията, че несъставянето на ПКО не води до компрометиране на счетоводната операция. А неосчетоводяването на сумите като вземане само по себе си не доказва внасянето им в касата на дружеството. Не налагат друг извод разпоредбите на чл.53 и следв. от ТЗ, касаещи задължението на търговеца за водене на счетоводство, за извършване на инвентаризация, за изготвяне на годишен счетоводен отчет. Следва да се отбележи във връзка с възраженията в тази насока, че те са заявени за първи път в представената след последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд писмена защита, т.е. след предвидените в ГПК процесуални срокове, с оглед на което въззивният не е следвало и не се е произнесъл по тях. Несвоевременно – с въззивната жалба - са направени и възраженията: че счетоводните документи като частни такива са доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица – ищцовото дружество, че в съставения за 2005г. финансов отчет, носещ подписа на управителя, сумите не са отчетени като вземане или като липса. Следва да се посочи и че във връзка с тези възражения нито са искани, нито са допускани доказателства за установяване дали лицето, съставило счетоводните документи /записването в сметка 501/, е управителят на дружеството /в какъвто смисъл е възражението/, което би се ползвало с материална доказателствена сила за получаване на плащане, и дали въобще е бил съставен и подписан от управителя финансов отчет за 2005г., което не може да се предполага. Неоснователно е и оплакването за неправилност на обжалвания съдебен акт, основано на непълно изследване от счетоводната експертиза за разходвани средства от касата на дружеството, предавани ли са средства като служебни аванси на служители, те отчетени ли са, постъпвали ли са средства и от какви източници. В. решение е съобразено и с експертизата /основна и допълнителна/, изготвена по поставените от страните задачи с анализ на счетоводните документи за приходи и разходи за периода септември – декември 2005г. /във връзка с възражението на И., че е изтеглила сумите с цел извършването на авансово плащане за закупуване на материали по сключен между дружеството и сочената община договор/ и за движението на касовата наличност и след 2005г. На експертизата не е поставяна от ответницата конкретна задача за изследване за наличието на служебни аванси и на други лица и за постъпили средства от други източници, както и за отчитането им, а предпоставките по чл.195 ал.1 ГПК за служебно назначаване на вещо лице относно такива обстоятелства не са били налице. Без значение за разглеждания спор е чия е била отговорността за наличността на паричните средства в касата на предприятието – предмет на установяване по делото е дали процесните суми въобще са постъпвали в нея. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касаторката не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, ГО, ІІ-Д въззивен състав, постановено на 23.Х.2013г. по гр.д № 16445/2012г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: