Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 25.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 344 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата З. М. Ч. и нейния защитник против решение № 26 от 2.02.2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 154/2017 г. С жалбата се навеждат доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК – съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че отмяната на чл. 66, ал. 1 НК не е мотивирана във въззивното решение, тъй като съдът се позовал единствено на правната квалификация, за да приеме трайна, стабилна воля за извършване на престъплението и висока степен на засягане на обществените отношения, пропускайки да изложи съображения защо условното наказание не би постигнало целите по чл. 36 НК. Изтъква се, че подсъдимата е на 56 години и деянието е изолиран случай в нейния живот; че тя е с изключително влошено здравословно състояние поради различни заболявания, наложили многократни хоспитализации в болнични заведения; че продължителността на наказателното производство надхвърля разумния срок по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, поради което нарушението следва да бъде компенсирано чрез смекчаване на наказанието, какъвто подход би бил в съгласие с практиката на Съда в Страсбург. Направено е искане за изменение на въззивното решение с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Т.) поддържа жалбата с пълния обем от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда от 13.12.2016 г. на Специализирания наказателен съд по н. о. х. д. № 180/2015 г. подсъдимата З. М. Ч. е призната за виновна в това, през периода 1.01.2010 г. – 14.06.2010 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 182 432,80 лева, като е съставила и използвала документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и е потвърдила неистина в подадени справки-декларации, които се изискват по чл. 125, ал. 1 ЗДДС и чл. 116, ал. 1 ППЗДДС и приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер от 182 432,80 лева, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от две години и девет месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимата е призната за невинна и оправдана по обвинението да е извършила посоченото престъпление в съучастие с подсъдимата И. Д. Д. и за времето - м. юни 2010 г., както и по обвинението за престъпление по чл.321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК. Съдът е приложил чл. 59 НК и в тежест на подсъдимата Ч. е възложил разноски по делото. Подсъдимите – И. Д. Д. и Д. Б. И. са оправдани по повдигнатите им обвинения. С решение № 26 от 2.02.2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 154/2017 г. присъдата е изменена, като е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на наказанието от две години и девет месеца лишаване от свобода на подсъдимата З. М. Ч. и е определен първоначален общ режим на изтърпяване. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. Съдържанието на въззивното решение не оправдава довода, че Апелативният специализиран наказателен съд боравил само с обобщения вместо с конкретните обстоятелства, установени по делото, а процедирайки по този начин не изпълнил и задължението си да мотивира отмяната на чл. 66, ал. 1 НК. Съображенията, които включва изложената мотивация, позволяват без сериозни усилия да се разбере, че въззивният съд се е основавал на висока степен на обществена опасност с оглед броя на извършените деяния в рамките на пет месеца, включени в продължаваното престъпление. Успоредно е пояснил и споделеното си разбиране за ниска степен на обществена опасност на подсъдимата Ч. предвид изброените обстоятелства, смекчаващи отговорността й. Ето защо настоящият касационен състав не открива допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило пълноценното и ефективно упражняване на правото на защита на подсъдимата. Преценката си обаче за необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съдът е обвързал единствено със степента на обществена опасност на извършеното престъпление, пренебрегвайки всички други установени по делото обстоятелства за личността на подсъдимата Ч.. Обществената опасност на престъплението, чрез която действително се проявява и личността на дееца, е само един от факторите, който наред с останалите съдът е бил длъжен са съобразява при изграждане на извода си, че условното наказание не е достатъчно, за да се обезпечат целите по чл. 36 НК. В случая Апелативният специализиран наказателен съд е утежнил наказателноправното положение чрез отмяната на чл. 66, ал. 1 НК без да вземе под внимание установените обстоятелства, очертаващи поведението на подсъдимата Ч. преди и след извършеното от нея престъпление - чистото съдебно минало и отсъствието на данни за последващи укорими прояви, които свидетелстват за изолираност на престъплението в житейския път с оглед и на възрастта й, положителни характеристични данни, материалното положение. Към съвкупността следва да се прибави продължителността на производството, на която да се придаде силата на фактор със сериозна тежест и влияние за смекчаване на наказанието- изтеклият дълъг период от време не се дължи на причини, произтичащи от поведението на подсъдимата Ч.. Така изброените обстоятелства, които характеризират личността на дееца, обстоятелствата на извършеното престъпление и останалите от значение при индивидуализация на наказанието дават основание за извод, че липсва необходимост от реално изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Постигането в бъдеще на целите по чл. 36 НК е възможно и с отложено изпълнение за срок от пет години, чиято максимална продължителност е достатъчна, за да се докаже целесъобразността на условното осъждане. Искането на жалбоподателите за приложението на чл. 66, ал. 1 НК е основателно. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 26 от 2.02.2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 154/2017 г., като отлага изпълнението на наказанието на подсъдимата З. М. Ч. от две години и девет месеца лишаване от свобода за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Оставя в сила решението в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: