Р Е Ш Е Н И Е № 218 София, 21.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова .................................................................................. и в присъствието на прокурора Кирил Иванов .................................................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 684 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. В. Б. против решение № 6 от 28.02.2014 год. по в.н.о.х.д. № 7/ 2014 год. на Военно-апелативният съд, с искане за оправдаване по повдигнатото обвинение или намаляване на наказанието. Претендират се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Касаторът поддържа, че не е декларирал имота, тъй жилището не било годно за обитаване, престъплението представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и не били взети предвид редица смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи по-ниско по размер наказание. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник адвокат В. К. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 6 от 28.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 7/ 2014 г. Военно-апелативният съд потвърдил присъда № 187 от 16.12.2013 год. по н.о.х.д. № 187/ 2013 год. на Софийски военен съд, с която подсъдимият С. В. Б. бил признат за виновен в това, че в периода от 12.06.2008 г до 04.11.2011 г. на територията на военни формирования № 28610 и № 48960, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание и на неистински документи, получил без правно основание чуждо движимо имущество общо в размер на 5 040 лева, с намерение да го присвои, като получените суми са били възстановени, поради което и на основание чл. 212б, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 212, ал. 1, във вр с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото в размер на 768 лева. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Извършеното от подсъдимия Б. престъпление не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Доводът е бил предявен и пред долустоящите съдебни инстанции, които с аргументирани и убедителни мотиви го отхвърлили като неоснователен. Съдилищата правилно преценили, че обществената опасност на престъплението не е по-ниска в сравнение с останалите случаи на неговото проявление. Представените от дееца неистински документи и такива с невярно съдържание са били предназначени да скрият действителното правно състояние, че подсъдимият Б. и неговата съпруга притежават недвижим имот в [населено място] (ап. № 1 в бл. 9 на столичния[жк]) , придобит преди прекратяване на брака им, за да може подсъдимият да получи от работодателя си допълнителни парични компенсации в размер на 120 лева месечно заради плащания свободен наем на друго жилище (ап. № 94 в бл. 221 на[жк]). Подсъдимият е проявил значима престъпна упоритост, реализирайки нееднократно изпълнителното деяние в един продължителен период от време – повече от три години. Получената сума, с която (42 пъти) по неправомерен начин се обогатил, е в размер на 5 040 лв., което обстоятелство също не способства към занижаване на обществената опасност на извършеното престъпление. Затова и правилно съдилищата са приложили закона, като са отхвърлили неоснователното искане на подсъдимия С. Б. за преквалифициране на престъплението в по-леко наказуемо. Възражението на подсъдимия, че придобитото по време на брака му жилище не било годно за обитаване, не представлява обстоятелство с правно значение. Като собственик на недвижимия имот подсъдимият не е могъл да получи на валидно правно основание месечни компенсационни суми за изплащаната от него, в качеството му на кадрови военнослужещ, наемна цена от свободно договаряне. Подсъдимият не е отчуждил правото на собственост върху имота, който декларирал пред местната власт и заплащал за него местен данък от 2008 г. От приетите по делото факти се установява, че апартаментът бил захранен с ток и вода, с разпределителна кутия за отопление в съответствие с одобрените строителни проекти и бил закупен през 2007 г. в незавършен вид – подът бил на замазка и липсвали ключове, контакти и фасонки. Допълнителните подобрения върху имота зависели изцяло от волята на неговите собственици. Несъстоятелно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото той не могъл да се запознае със съдържанието на въззивното решение от интернет сайта на Военно-апелативния съд и при поискване не му бил издаден препис. На инстанционен съдебен контрол подлежат процесуалните действия на съдебните състави, чийто актове се проверяват. Взаимоотношения на подсъдимия с административните органи на съдилищата не се обхващат от касационния контрол, те не са уредени като правила в Наказателно-процесуалния кодекс, поради което пропуски и нарушения в работата на тези органи не представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на актовете, постановени от съдебните състави. Наложеното наказание на подсъдимия не разкрива признаците на явна несправедливост. Съдилищата правилно определили вида на санкцията, а нейният размер индивидуализирали в съответствие с тежестта на извършеното престъпление и на невисоката степен на обществена опасност на дееца, в която се включват и посочените от касатора смекчаващи обстоятелства: чистото съдебно минало, трудова заетост, изразеното по делото критично отношение към извършеното, а също и отбелязаните в мотивите на първата инстанция добри характеристични данни за подсъдимия и тежкото му здравословно състояние. Деецът не е в млада възраст (както е прието в мотивите към присъдата), предприел е престъпното си поведение на 34 години, поради което неправилно военният съд е причислил несъществуващо обстоятелство към смекчаващите обществената опасност на подсъдимия предпоставки. Отчетени са отегчаващите отговорността (най-вече на деянието) обстоятелства, завишаващи наказанието лишаване от свобода до определения от съдилищата размер от една година. Наказанието е справедливо отмерено и не се откриват други основания, които да налагат неговото намаляване. Не са налице предпоставките за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимия С. В. Б., нито за връщане на делото за ново разглеждане. Обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а постъпилата касационна жалба – оставена без последици. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 28.02.2014 год. по в.н.о.х.д. № 7/ 2014 год. на Военно-апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.