Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр.София, 25.07.2017г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева търговско дело № 60199 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Застрахователно дружество [фирма], [населено място], чрез адв. И. А., срещу въззивно решение № 444/10.03.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 5051/2015 г. в частта, с която ЗД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Й. Д. С. и на М. Д. К. обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им Я. К., в размер над 20 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 20 000 лв. до 120 000 лв., считано от 27.07.2011 г., както и обезщетение по чл. 226, ал. 1 КТ (отм.) за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им Д. К., в размер над 20 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 20 000 лв. до 75 000 лв., считано от 27.07.2011 г. до окончателното издължаване, както и в частта за разноските.
Касационно обжалване е допуснато по въпросите какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, разрешен в противоречие с принципните разрешения в Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС, доразвити в съдебната практика, вкл. по реда на чл. 290 ГПК и имат ли самостоятелно значение лимитите, вменени на застрахователните дружества, с оглед преценката на съда за размера на обезщетението за неимуществени вреди, разрешен в противоречие с решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о.
Според указанията, дадени в ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ, съдът трябва да извърши преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в т. 11 от Постановлението са примерно изброени някои от тях. Установено е трайно и непротиворечиво тълкуване в многобройни решения на състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, според които, при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, от значение са конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта; съпътстващите физически болки и други страдания на починалото лице, тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия синдром, те в каква степен са били възприети от ищеца, как са се отразили върху неговата психика и емоции; възрастта на пострадалия и тази на ищеца към датата на деликта; родствените и емоционални отношения между ищеца и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на живот. Във всички случаи, не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. - нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този см. решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 179/29.01.2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на I т.о. на ВКС, решение № 207/03.09.2013 г. по т.д. № 207/2011 г. на II т.о., решение № 83/06.07.2012 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о. и решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на II т.о. на ВКС).
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост.
Насрещните страни Й. Д. С. и М. Д. К., чрез адв. П. К., са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК за неоснователност на жалбата. Подробни съображения развиват в открито съдебно заседание, като считат, че определеният от въззивния съд размер на обезщетенията е в съответствие и със съдебната практика по аналогични случаи.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Й. Д. С. и М. Д. К. са предявили против [фирма], [населено място], частични искове за заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на родителите им Я. К. и Д. К. в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 27.07.2011 г., съответно по 120 000 лв. за причинените им болки и страдания от смъртта на майката Я. К. и по 80 000 лв. – от смъртта на бащата Д. К.. Претендират още и лихва върху главниците, считано от датата на деликта до окончателното издължаване.
Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Софийски окръжен съд, осъдил застрахователят да заплати на всяка от ищците по 120 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на майката и по 75 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на бащата, както и законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2011 г. до окончателното издължаване. Възложил тежестта за разноските на ответника – заплащане на дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете, както и възнаграждение на адв. П. Д. по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника – ДЗИ – О..., ЕАД, [населено място].
За да постанови този резултат, съдът установил, че ищците са деца на Я. и Д. К.. Последните са починали на 27.07.2011 г., при сблъсък на два автомобила, причинен виновно от поведението и на двамата водачи – П. К. и Д. К.. Починалите родители на ищците са имали валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в своя полза по договор, сключен с ответника [фирма]. Съдът намерил, че справедливите обезщетения за причинените на ищците болки и страдания от смъртта на всеки един от родителите им е в размер на по 120 000 лв. Намалил същото по отношение на неимуществените вреди от смъртта на бащата Д. К., поради съпричиняване на увреждането от негова страна, на 75 000 лв. (около 37%)
При служебно извършената проверка, съдът не установи пороци, обуславящи нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Касационната жалба е частично основателна.
В противоречие с дадения по-горе отговор, апелативният съд, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е взел предвид като самостоятелен критерий лимитите, вменени на застрахователните дружества, вместо да ги прецени ведно с данните за конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси към момента на увреждането, определящи стандарта в страната към релевантния период. Съдът, също така, не е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение при приложението на чл. 52 ЗЗД, а само близките и сърдечни отношения между родителите и децата, как се е отразила преживяванията на децата, които били съкрушени от смъртта на родителите.
При така изложените съображения, въззивното решение следва да бъде касирано и спорът за размера на справедливото обезщетение, разрешен от състава на Върховния касационен съд.
Не е спорно, че Я. К. и Д. К. са пострадали в пътнотранспортно произшествие на 27.07.2011 г., в резултат на което е причинена смъртта на Я. К., починала на място и на Д. М. К., починал на 01.08.2011 г., след неуспешни опити да бъде спасен живота му в болнично заведение. Я. К. била на 73 години, а Д. К. на 77 години.
Свидетелите П. М. Ц., леля на ищците и Д. Г. С., син на ищцата Й. С. и племенник на ищцата М. К. сочат, че починалите Я. и Д. К. били жизнени, енергични, работливи; имали силна връзка с децата си, събирали се по празници; ищците приели много тежко смъртта на родителите, променили се видимо. Съдът цени показанията на свидетелите при условията на чл. 172 ГПК.
Към датата на деликта ищцата Й. С. е на 52 години, ищцата М. К. – на 49 години, със свои семейства, живеят отделно от родителите.
През 2011 г., съгласно официалните данни на НСИ, средностатистическите показатели за едно лице, са както следва: общ годишен доход – 3937 лв., средногодишен разход – 3672 лв.
Не е спорно, че лимитът по застраховка гражданска отговорност за България е 1 млн.лв. за неимуществени вреди, за 1 пострадало лице, за 2 и повече лица до 5 млн.лв.
При анализ на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД в аналогични казуси, при смърт на родител, настъпила около 2011 г., се установява тенденция обезщетение, присъждано от съдилищата на пълнолетните им деца за причинените им болки и страдания, да е около 80 000 лв. – напр. решение № 2343/2015 г. на САС по гр.д. № 3153/2015 г. Казусът е аналогичен на този, предмет на настоящото дело – възрастта на починалите родители и на децата е близка, в резултат на ПТП са починали и двамата родители, децата са пълнолетни, със собствени семейства, живеят в отделни домакинства.
При смърт на родителите, настъпила през 2012-2013 г. се установява, че съдилищата присъждат обезщетения в размер между 100 000 – 120 000 лв., като през посочените години има промяна, макар и незначителна, към подобряване на икономическата обстановка в страната, лимитите по застраховка Гражданска отговорност са увеличени двукратно. Напр.: решение 227/2017 г. по т.д. № 33676/2015 г. на I г.о. на ВКС, решение № 35/2017 г. на П. по т.д. № 761/2016 г. , родителите са починали 2013 г. – присъдено е обезщетение по 100 000 лв.
По-високи от установените по-горе размери за деликт, причинен през 2012-2013 г., са присъждани в случаи, когато е установена по-голяма близост между починалите родители и децата – съвместно живеене, обгрижване и др. специфични обстоятелства – напр. в решение № 978/2016 г. на САС по гр.д. № 1098/2016 г. е установено, че пълнолетният син е живеел заедно с починалия си баща, работили са двамата, чувствали са се като един отбор, бащата е полагал и ежедневни грижи за внуците; в решение № 179/2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на ВКС, I т.о. починалият родител е на 56 г., в работоспособна възраст, също живеел в общо домакинство с децата си, помагал им, грижила се ежедневно за тях, като смъртта им променила живота им.
При така установеното, настоящият състав намира, че справедливият размер на обезщетението за всеки ищец по настоящото дело е в размер на 100 000 лв. за причинените болки и страдания от смъртта на майката и по 63 000 лв. за неимуществените вреди от смъртта на бащата (намалени с 37% поради доказаното съпричиняване, което не е предмет на касационната проверка ).
Конкретният размер съдът определи, като съобрази възрастта на починалите родители, възрастта на увредените (ищците), отношенията между тях и близките, които са починали, установеният по делото интензитет на търпените душевни болки, внезапността на такова трагично събитие и едновременната загуба на двама родители; семейният статус на всеки от ищците, икономическите условия в страната към датата на деликта, а още и съдебната практика в страната по идентични казуси.
В заключение, въззивното решение следва да бъде частично отменено, като исковете за разликата над определените от касационната инстанция обезщетения, следва да бъдат отхвърлени.
За ищците производството е безплатно и те не са внесли предварително държавна такса по исковата молба. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати дължима държавна такса в размер на 17960 лв. (13040 лв. по исковата молба и 4 920 лв. по въззивна жалба на ищците, съобразно окончателно определените размери на обезщетенията).
Ищците са представили доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер по 6120 от всяка за касационна инстанция. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да получат по 5115,70 лв.
В първа и втора инстанция те са представлявани от адв. П. К. безплатно. На нея съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 8340 лв. за първа инстанция, 6255 лв. за въззивна инстанция. Съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 11895 лв. общо за двете инстанции.
Ответникът по исковете е платил 700 лв. депозит за възнаграждение за вещи лица в първа инстанция, 800 лв. държавна такса за въззивна жалба и 6230 лв. държавна такса за касационно обжалване. Представляван е от юрисконсулт и въз основа на направеното искане и съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер по 200 лв. за първа и втора инстанция и 100 лв. за касационна инстанция. Така определен, общият размер на разноските е 8230 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ищците дължи на застрахователното дружество по 761,28 лв., съразмерно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 444/10.03.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 5051/2015 г. в частта, с която ЗД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Й. Д. С. и на М. Д. К. обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им Я. К., в размер над 100 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 100 000 лв. до 120 000 лв., считано от 27.07.2011 г., както и обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им Д. К., в размер над 63 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 63 000 лв. до 75 000 лв., считано от 27.07.2011 г., както и в частта за разноските в двете инстанции
като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), предявени от Й. Д. С. и М. Д. К. против ЗД [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на майка им Я. К., в размер над 100 000 лв. до 120 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 100 000 лв. до 120 000 лв., считано от 27.07.2011 г., както и обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им Д. К., в размер над 63 000 лв. до 75 000 лв.за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 63 000 лв. до 75 000 лв., считано от 27.07.2011 г., както и в частта за разноските в двете инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение, с което ЗД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Й. Д. С. и на М. Д. К. обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им Я. К., в размер над 20 000 лв. до 100 000 лв. всяка, ведно с лихвата върху главницата, считано от 27.07.2011 г., както и обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им Д. К., в размер над 20 000 лв. до 63 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата, считано от 27.07.2011 г.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, дължима държавна такса по делото общо в размер на 17960 лв. , на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати на Й. Д. С. и на М. Д. К. по 5115,70 лв. съдебноделоводни разноски, сторени в касационното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати на адвокат П. Д. С. – К. общо сумата в размер на 11895 - възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство на Й. Д. С. и на М. Д. К. пред първа и втора инстанция.
ОСЪЖДА Й. Д. С. и М. Д. К. да заплатят на ЗД [фирма], [населено място] по лв. 761,28 всяка, сторени съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО на Софийски апелативен съд по съд по гр.д. № 5051/2015 г. е влязло в сила по всички искове до размера на 20 000 лв. присъдени обезщетения и лихвата върху тях, считано от 27.07.2011 г., както и в частта, с която исковете на Й. Д. С. и М. Д. К. против ЗД [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на Д. К. е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до 80 000 лв., ведно с лихвата.
Решението е постановено при участието на ДЗИ – О..., ЕАД, [населено място] в качеството на трето лице – помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|