Р Е Ш Е Н И Е   № 322   София, 05 юли 2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на четиринадесети юни двехиляди и десета  година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                          ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева                                               Жанина Начева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 264/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н против въззивно решение № 75 от 31.03.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 51/2010 год. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК, като се излага съображение, че има само едно предходно осъждане на наказание, което не е свързано с лишаване от свобода и няма пречка да му бъде наложено по- леко наказание без ефективно изтърпяване. Иска се въззивното решение да бъде изменено, наказанието намалено по размер и отложено изтърпяването му. В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна проктуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 8 от 8.02.2010 год. постановена по НОХ дело № 53/2010 год. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия Н за виновен в това, че през месец ноември 2008 год. в гр. Р., в съучастие с Л. Т. , Д. М. и Н. М. , като извършител, отнел чужди движими вещи на стойност 47лв. от владението на Н. П. , без негово съгласие и с намерение да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 58а НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивно решение № 75 от 31.03.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 51/2010 год. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводите на жалбоподателя са абсолютно идентични с част от възраженията пред въззивната инстанция против правилността на присъдата и се свеждат до това, че при индивидулизацията на наказанието по размер не е направена правилна оценка на относителната тежест на процесуалното му поведение и на възстановяването на щетата, и това е довело до завишаването му, а при определяне начина на изтърпяването не е взет предвид факта, че към момента на извършване на деянието е имал само една влязла в сила присъда, с която е наложено наказание, несвързано с лишаване от свобода, поради което без основание е отказано приложението на института на условното осъждане. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда при решаване на въпросите по чл.301 ал.1т.3 и 5 НПК. Такива нарушения, довели до неоснователно утежняване наказателното положение на подсъдимия, които са касационни основания по чл. 348 ал.5 т.1 и 2 НПК, по делото не са допуснати. Наложеното от първоинстанционния съд с присъдата наказание е индивидуализирано в рамките на закона, под предвидения за престъплението минимум от три години, в съответствие с процесуалният ред по който делото е решено, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, в това число и тези, на които основава искането си за намаляването му. Въззивната инстанция при проверката на правилността на присъдата във връзка с оплакването за явна несправедливост на наказанието, релевирано наред с доводите за необоснованост, мотивирано е приела, че липсват основания за коригирането му. Не са преценени превратно данните, от които са направени изводите за степента на обществената опасност на дееца. Процесуалното му поведение в съдебната фаза на процеса, с признаването изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието да не се събират доказателства за тях, е предопределило рамките, в които е могло да бъде индивидуализирано наказанието. То е смекчило в достатъчна степен наказателната отговорност, защото въз основа на него е наложено наказание под минимума от три години и не може повторно да се преценява във връзка с индивидуализацията на наказанието. Не е оказало решаващо значение за установяване авторството и начина на извършване на деянието в досъдебната фаза на процеса, където по същество е отказал да даде обяснения, а само е декларирал, че се признава за виновен и желае да сключи споразумение с прокурора. Освен със своето процесуално поведение, деецът се характеризира и чрез извършеното деяние. Начинът на извършване на отнемането на парите и вещите на пострадалия и интензитета на употребената сила завишават обществената опасност и на дееца. Късно вечерта, след извършена предварителна подготовка деянието да не бъде разкрито, изразила се в набавяне и поставянето на ръцете гумени ръкавици и чрез измамливо действие, представяйки се за полицаи, четиримата мотивирали пострадалия да им отвори вратата на жилището си. След проникването им вътре са упражнили достатъчна по интензитет принуда за сломяване волята му да запази парите и вещите си. Последващото им поведение след напускане на жилището, изразило се в заключване на входната врата от външната страна, лишило пострадалия през цялата нощ от възможност да се придвижва свободно в пространството и да потърси помощ, само по себе си е съставомерно деяние. За него не е предявено обвинение, но следва да бъде отчетено като данна, характеризираща го като личност проявяваща пълно незачитане правата на другите. Като данна за личността му правилно са отчетени многобройните осъждания отразени в свидетелството за съдимост, приложено на л. 123 от досъдебното производство. Действително към момента на извършване на инкриминираното деяние е имал само една влязла в сила присъда, с която му е наложено наказание пробация, но е бил извършил множество посегателства против собствеността, за които са били образувани наказателни производства, а по време на разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса е осъден и присъдите са влязли в сила. Само през 2008 год. е извършил шест квалифицирани и една обикновена кражби, при една част от които е действал в съучастие с други подсъдими. Решаващите съдилища са преценили в достатъчна степен относителната тежест като смекчаващо обстоятелство на възстановяването на щетата. Нормата на чл. 58а НК не е приложена по начин, довел до налагане на незаконосъобразно и явно несправедливо по размер наказание, независимо, от известната неяснота дали наказанието се налага при условията на чл. 54 или на чл. 55 ал.1т.1 НК. Тя се поражда от посоченото в мотивите на присъдата, че наказанието се налага при условията на чл. 58а във вр. с чл. 55 ал.1т.1 НПК. Двете норми не могат да бъдат приложени едновременно, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 58а ал.4 НК. Доколкото съдът не приема наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, следва да се приеме, че наказанието е индивидуализирано при условията на чл. 54 НК, в минималния размер предвиден в чл. 198 ал.1 НК. В тази връзка следва да се посочи, че жалбоподателят подддържа единствено искане на намаляване на наказанието, а не са прилагане на друг ред за налагането му, поради което дори да се приеме, че волята на съда, за реда по който го налага е неясна, то не може да бъде коригирано. Наказателното положение на подсъдимия без основание е смекчено, защото е прието наличието и на отегчаващи обстоятелства, които обаче не са отчетени при отмерване размера на санкцията. Подсъдимият е на двадесет и четири години, а има десет влязли в сила присъди Очевидно упражненото по тях наказателно правно въздействие, започнало още с привличането му като обвиняем, не се е оказало достатъчно за поправянето и превъзпитанието му с оглед постигане целите по чл. 36 НК. При това употито престъпно незачитане на чуждото имущество, намаляването на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм. Не са налице предвидените в закона предпоставки за приложение института на условното осъждане. В нормата на чл. 66 ал.1 НК наред с изискванията на размер на наказанието и съдебно минало на дееца, се съдържа и такова за преценка на съда, че постигането на целите на наказанието и преди всичко поправянето и превъзпитанието на осъдения не налагат да бъде изолиран в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. При посочените по-горе данни, независимо, че осъждането е първо по ред на лишаване от свобода, такава преценка очевидно не може да се направи. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК     Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 75 от 31.03.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 51/2010 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 8 от 8.02.2010 год. по НОХ дело № 53/2010 год. на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: