Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 2442_17_dec_290gpc_108_zs_314_codepenal.doc Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 21.05.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 2462 /2017 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 11 от 11.01.2018 г. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 103 от 15.03.2017 г. по възз. гр. д. № 97 /2017 г. на Хасковски окръжен съд, г. о. в обжалваната част, с която въззивният съд, като е отменил решение № 775 от 08.12.2016 год., постановено по гр.д. № 455 /2016 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск за признаване правото на собственост, е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на М. Б. С. и А. Б. С., че Г. М. А. и М. П. С. са собственици на 3 /4 ид.ч. (три четвърти идеални части) от гараж, индивидуализиран във въззивното решение, и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска за делба на процесния гараж. Решението е постановено с участието на трети лица – помагачи – М. М. А. и Ф. А. А.. Касационно обжалване е допуснато на основание т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС поради съмнение за допустимост на решението, като постановено по недопустим иск, за което са наведени доводи в касационната жалба. Насрещните страни Г. М. А. и М. П. С. в писмен отговор оспорват касационната жалба. По основанието за допускане на касационно обжалване: За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Г. М. А. и М. П. С. против М. Б. С. и А. Б. С. с искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на 3 /4 ид.ч. от гараж с посочен идентификатор по КККР на [населено място] със застроена площ от 18 кв.м. и да се допусне делба на имота. Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че така са предявени иск за собственост и иск за делба. Въззивният съд е приел, че въззивна жалба е подадена срещу частта от решението, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по установителния иск за собственост, изложил е мотиви за основателността на иска за собственост – счел е за доказан заявеният от ищците придобивен способ – изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на 3 /4 ид.ч. от гаража и е формирал извод за основателност на иска, въз основа на който е постановил решението си по иска зза собственост. Настоящият състав, при проучване на делото намира, че с исковата молба е предявен само иск за съдебна делба. С исковата молба не е предявен установителен иск за собственост (такъв иск не е първоначално съединен с иска за съдебна делба). В исковата молба е посочено, че е за делба на недвижим имот. В нея не е наведено различно твърдение, от тези, на които се основава иска за съдебна делба (по чл.127,ал.1,т.4 ГПК) – че ищците са придобили по давност 3 /4 ид.ч. от гаража, а ответниците са собственици на останалата 1 /4 ид.ч. и няма отделен петитум (по чл.127,ал.1,т.5 ГПК) от този за допускане на гаража до делба. Ищците са заявили, че предявяват два иска едва в първото редовно проведено съдебно заседание по делото (на 11.10.2016 г.), след като са установили, че ответниците са прехвърлили собствеността върху процесния имот (на 02.03.2016 г.) преди завеждане на исковата молба (на 08.03.2016 г.) и след като са поискали конституирането на приобретателите като трети лица – помагачи. В първото по дело съдебно заседание ищецът може да съединява допълнително към вече предявения иск срещу първоначалния ответник единствено инцидентен установителен иск (чл.212 ГПК). С инцидентен установителен иск се търси самостоятелна защита относно преюдициално правоотношение спрямо спорното право. Настоящият състав приема че предявеният в първото съдебно заседание установителен иск не е инцидентен установителен иск, тъй като ищците не са навели като негово основание различни фактически твърдения от тези, които са навели като основание на иска си за делба (за друго правоотношение, което да е преюдициално (обуславящо) по отношение на съсобствеността, на която е основан искът за съдебна делба). Правото на собственост на ищците не е преюдициално, а е същото което подлежи на установяване по иска за делба с решението по допускането на делбата в първата фаза на делбеното производство (с което се установяват всички съсобственици и техните права от съсобствеността върху процесните вещи и имоти). Поради изложеното настоящият състав приема извода, че разгледаният от двете инстанции установителен иск е недопустим, поради което и на основание чл.293,ал.4 ГПК въззивното решение и първоинстанционното решение по него следва да бъдат обезсилени, а производството в тази част – прекратено. С оглед изхода от това производство, искането на жалбоподателите да им бъдат присъдени направените от тях разноски за двете съдебни инстанции е основателно и доказано за сумата 2705 лева, от която 650 лева за въззивната инстанция и 2055 лева за касационната, които са доказани с представените платежни документи за платена държавна такса и с адвокатски пълномощни, в които е отразено договарянето и заплащането на сумите. С оглед изхода от това производство ответниците по жалбата нямат право на разноски.. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 103 от 15.03.2017 г., постановено по въззивно гр. д. № 97 /2017 г. на Хасковски окръжен съд и първоинстанционно решение № 775 от 08.12.2016 год., постановено по гр.д. № 455 /2016 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта по разгледан установителен иск на Г. М. А. и М. П. С. срещу А. Б. С. и М. Б. С. за признаване правото на собственост на 3 /4 ид.ч. от гараж в [населено място] с идентификатор 77195.727.254.2 по КККР със застроена площ 18 кв.м. и прекратява производството по делото. Осъжда Г. М. А. и М. П. С. да заплатят на М. Б. С. и А. Б. С. сумата 2 705 (две хиляди седемстотин и пет) лева, представляваща съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.