Р Е Ш Е Н И Е № 519 София 5 ноември 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 488/2010 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета НПК и е образувано по искане на задочно осъдения П. Г., за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 219/30.03.2010 година постановена по н о х д № 700/2009 година по описа на Габровския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на същия съд, с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В искането се твърди, че осъденият не е напускал посочения на досъдебното производство адрес, но делото е разгледано в негово отсъствие, без призоваването му и без да му е връчен обвинителен акт. Пред касационната инстанция, осъденият се явява лично и с упълномощения за това производство защитник – адвокат Н. Х. от Габровския адвокатски колектив. Последният пледира за уважаване на искането за възобновяване, като излага и допълнителни съображения, че по отношение на задочно осъдения Г., не е проведено щателно издирване, преди даване ход на делото. Прокурорът от ВКП дава заключение за основателност на искането, поради допуснато нарушение на чл. 254 ал. 4 НПК и предлага възобновяване на делото и отмяна на атакуваната присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. То е подадено и се разглежда при действието на НПК, след промяната му обнародвана в ДВ, бр. 109/23.12.2008 година. Според сега действащия НПК – чл. 423 ал. 1, за да се прецени основателността на искането, задължително следва да се установи, във всеки конкретен случай, дали е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК или казано с думи, дали на подсъдимия е бил връчен обвинителния акт, въз основа на който е образувано съдебното производство. В разглеждания случай, след внасяне на делото с обвинителен акт в съда, на 31.07.2009 година /след влизане в сила на посочените по- горе изменения и допълнения на НПК/ в разпореждането на съдията докладчик е отразено, наред с другите обстоятелства, че на основание чл. 254 ал. 1 НПК, следва да се връчи обвинителен акт на подсъдимия П. Г., както и това, че на основание чл. 254 ал. 4 НПК той следва да се уведоми, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при наличие на условията по чл. 269 НПК. На основата на приложените на л. 10-13 писмени доказателства, докладна записка от служител на ОЗ „О.” Габрово /в която е отразено, че същият е обявен за издирване по друго неуточнено дело, преди образуването на съдебното производство, чието възобновяване се иска от осъдения Г.// и призовка с отбелязване, че по сведения на бащата на подсъдимия, той не живее от една година на този адрес, а живее при майка си, на неизвестен адрес, прокурорът по делото по повод отсъствието на подсъдимия в първото съдебно заседание е направил искане за призоваването му, след издирване на адреса на майката на подсъдимия. Това искане не било уважено от съда, по съображения, че след като не е намерен на адреса, посочен от него на досъдебното производство, делото може да се разгледа в негово отсъствие на основание чл. 269 ал. 3, т. 1 НПК, след назначаване на служебен защитник на отсъстващия подсъдим. Така, в следващото съдебно заседание на 25.01.2010 година, за която дата не е призоваван подсъдимия, нито от посочения от него адрес, нито от този на неговата майка, /последният е бил известен на съда от съдържанието на докладна записка приложена към досъдебното производство на л. 27/ бил даден ход на делото, което приключило с осъдителна присъда. Видно от протокола за привличане на Г. за обвиняем и вземането на мярка за неотклонение „подписка”, на л. 36 от ДП, в него е отразен само единият /постоянен адрес/ от двата законно допустими, съгласно чл. 18, т. 13 и 14 от Закона за българските документи за самоличност, в сила към момента на вземането на мярката, а именно – постоянен и настоящ адрес. От изложеното се налага извод, че от една страна, съдът не е изпълнил задължението си да установи по недвусмислен начин наличие на отказ от страна на подсъдимия Г. да участва лично в наказателния процес. Позоваването на отклонението от посочения адрес и на докладната записка за издирване на подсъдимия по друго, неуточнено от полицейските органи дело, не са достатъчни за да изпълнят изискването на чл. 6 от ЕКПЧОС за наличие на минимален брои гаранции за отказ от правото на подсъдимия да участва лично в наказателния процес и да изпълни в пълнота правото си на защита. От друга страна, налице е предпоставката за възобновяване на наказателното производство по чл. 423 ал. 1 НПК, тъй като по делото не е било налице изпълнение на процедурата по чл. 254 ал. 4 НПК, тъй като на осъдения Г. не е бил връчен обвинителен акт и не му е съобщена дата за насроченото съдебно заседание, включително с предупреждението за възможността делото да се разгледа по реда на чл. 269 НПК. При липса на доказателства за неговото информиране, чрез призовка или по друг законно допустим начин за наличие на съдебно производство спрямо него, не би могло обосновано да се приеме, че осъдения Г. сам се е отказал от правото си да се яви в съдебно заседание. Нарушенията в процедурата по разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия и необходимостта на същия да бъде гарантиран справедлив наказателен процес в негово присъствие, налагат отмяна по реда на възобновяването на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на подготвителните действия за разглеждането му пред Габровския районен съд. С оглед гарантиране на явяването на осъдения Г. при новото разглеждане на делото, настоящият състав на ВКС не намира основания за отмяна на задържането в изпълнение на присъдата. По възобновеното наказателно производство същият следва да бъде с мярка за неотклонение „задържане под стража.” Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 423 ал. 1 и 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 700/2009 година по описа на Габровския районен съд; ОТМЕНЯВА присъда № 219/30.03.2010 година постановена по възобновеното дело и го ВРЪЩА за ново разглеждане на същия съд, от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Определя на П. Н. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража.” Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: