2 Р Е Ш Е Н И Е № 50097 гр. София, 30.09.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 385/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 101 от 23.02.2022 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение № 1480 от 19.10.2020 г. по т. д. № 2177/2020 г. в частта, с която е отменено решение от 16.12.2019 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от „Прима Ел“ ООД против Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 23.09.2014 г. на общото събрание на сдружението - ответник за освобождаване на Е. К. Е. като член на Управителния съвет на основание чл.33, ал.1, т.1 от устава на сдружението. В частта, с която е потвърдено решение от 26.02.2018 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на останалите решения, взети на 23.09.2014 г. от общото събрание на Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила съгласно чл.296, т.3, пр.1 ГПК. В касационната жалба на „Прима Ел“ ООД със седалище в [населено място] се поддържа, че в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно, и се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици. Излагат се оплаквания, че въззивният съд е разгледал иска за отмяна на решението за освобождаване на Е. Е. като член на Управителния съвет /УС/ на ответното сдружение на фактическо основание, което не е въведено от страните с исковата молба и с отговора на молбата. Навеждат се доводи, че като е констатирал осъществяването на поддържаното в исковата молба основание за незаконосъобразност на оспорваното решение - нарушение на чл.33, ал.1, т.1 от устава, предвиждащ възможност за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на УС при наличие на писмено искане от тяхна страна, но въпреки това е отхвърлил иска с мотив за целесъобразност на решението, въззивният съд недопустимо е разширил предмета на спора и се е произнесъл по непредявен иск. Във връзка с неправилността на решението се правят оплаквания, че съдът необосновано и в нарушение на материалния закон е отхвърлил иска за отмяна на решението за освобождаване на Е. Е. в противоречие с извода, че решението е взето при отсъствие на визираните в чл.33, ал.1, т.1 от устава предпоставки за освобождаване. Ответникът по касация Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени от процесуалния му представител в отговор по чл.287, ал.1 ГПК и в открито съдебно заседание. Изразява становище за оставяне на въззивното решение в сила в допуснатата до касационно обжалване част и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството по т. д. № 916/2017 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на „Прима Ел“ ООД, с която са предявени искове по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, взети на 23.09.2014 г. от общото събрание на членовете на Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“, в т. ч. решение по т.3 от дневния ред за освобождаване на Е. Е. като член на УС на основание чл.33, ал.1, т.1 от устава на сдружението - по негово писмено искане. В обстоятелствената част на исковата молба, уточнена по реда на чл.129, ал.1 ГПК, дружеството - ищец се е легитимирало като член на ответното сдружение и е изложило твърдения за процесуална незаконосъобразност на оспорените решения, обусловена от допуснати нарушения на закона и на устава при свикване и разгласяване на общото събрание. Относно решението по т.3 ищецът е въвел и твърдения, че решението е прието в нарушение на чл.33, ал.1 от устава, уреждащ основанията за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на УС, тъй като Е. Е. е освободен на основание чл.33, ал.1, т.1 - по негово писмено искане, без в действителност да е подавал молба за освобождаване преди провеждане на събранието. Първоинстанционният съд е приел, че при свикване и разгласяване на общото събрание не са допуснати твърдените от ищеца нарушения на закона и на устава, поради което с решение от 26.02.2018 г. е отхвърлил исковете за отмяна на взетите от събранието решения с изключение на решението по т.3, което е отменено като незаконосъобразно с последващо решение от 16.12.2019 г. Отмяната е мотивирана с извод, че Е. Е. не е подавал писмена молба за освобождаване като член на УС, поради което не е осъществено основанието по чл.33, ал.1, т.1 от устава за предсрочно прекратяване на мандата му в управителния орган на сдружението. Сезиран с въззивни жалби от двете страни, Апелативен съд - София е потвърдил първоинстанционното решение от 26.02.2018 г. и след отмяна на решението от 16.12.2019 г. е отхвърлил иска за отмяна на решението на общото събрание от 23.09.2014 г. по т.3 от дневния ред за предсрочно освобождаване на Е. Е. от състава на УС. Въззивният съд се е произнесъл, че писмена молба за освобождаване на Е. Е. като член на УС не е създавана и не съществува като отделен документ. Становището на ответника, че молбата е обективирана в протокол от проведено на 20.07.2014 г. заседание на УС, не е възприето от съда с аргумент, че ищецът е оспорил своевременно автентичността на подписа срещу името на Е. Е. под текста на протокола и ответникът не е провел успешно доказване на факта, че подписът действително е положен от Е.. След съвкупна преценка на доказателствата, включително на депозираните от Е. Е. свидетелски показания и на представената от страните кореспонденция, въззивният съд е направил извод, че не е доказано категорично наличието на изявено от Е. Е. желание за предсрочното му освобождаване като член на УС на сдружението, предпоставящо прекратяване на неговия мандат на основание чл.33, ал.1, т.1 от устава. Ответникът е поддържал, че Е. е изявил волята си да бъде освободен от състава на УС чрез своята съпруга П. Е., която е управител на „Прима Ел“ ООД, но въззивният съд е преценил, че по делото няма категорични доказателства за този факт. Независимо от извода, че решението за освобождаване на Е. Е. е взето при отсъствие на предпоставките по чл.33, ал.1, т.1 от устава и конкретно - при липса на изходяща от Е. писмена молба за освобождаване, въззивният съд е изразил несъгласие с даденото от първоинстанционния съд разрешение на спора, че нарушението на чл.33, ал.1, т.1 опорочава решението и обуславя отмяната му по съдебен ред. Въззивният съд е констатирал, че в чл.33, ал.1 от устава са предвидени четири самостоятелни основания за прекратяване на мандата на членовете на УС, сред които и основанието по т.1 - по писмено искане на съответния член пред УС, ако важни причини налагат това. Същевременно, като се е позовал на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ /възпроизведена в чл.29, ал.1 и ал.2 от устава на сдружението/, съдът е формирал извод, че общото събрание разполага с абсолютно и неограничено правомощие по своя преценка и по всяко време да освобождава членовете на УС, като това правомощие не може да бъде ограничавано с устава. Излагайки съображения, че изброяването в чл.33, ал.1 от устава на основанията за освобождаване на членовете на УС не е изчерпателно и че решението на общото събрание за освобождаване на съответния член на УС е въпрос на целесъобразност на вътрешното управление на сдружението, въззивният съд е приел, че макар да е взето при отсъствие на предпоставките по чл.33, ал.1, т.1 от устава, решението за освобождаване на Е. Е. като член на УС не подлежи на отмяна по съдебен ред. Съдът е посочил, че след като общото събрание има право да освободи членовете на УС без наличие на което и да било от основанията по чл.33, ал.1 от Устава, основанията /мотивите/ за освобождаване не могат да бъдат обект на съдебен контрол и при взето решение за освобождаване съдебният контрол се свежда единствено до проверка дали са спазени процедурните изисквания за законосъобразност като кворум, мнозинство и т. н. В съответствие с изложеното въззивният съд е отменил първоинстанционното решение от 16.12.2019 г. и е отхвърлил иска за отмяна на решението за освобождаване на Е. Е.. Касационното обжалване на въззивното решение в частта за отмяна на първоинстанционното решение от 16.12.2019 г. е допуснато на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на решението във връзка с оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск като е отменил решението на общото събрание от 23.09.2014 г. по т.3 от дневния ред на „служебно въведено“ фактическо основание, което не е релевирано от страните по предвидения в процесуалния закон ред. Недопустимостта на съдебното решение в хипотезата на разглеждане на непредявен иск предполага съдът да е разгледал иска на основание, различно от въведеното от ищеца с обстоятелствената част на исковата молба /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, или да се е произнесъл по искане, различно от формулираното в петитума на молбата. Произнасяйки се по основание и/или петитум, несъответстващи на поддържаните в исковата молба, съдът подменя служебно предмета на правния спор и предоставя съдебна защита със съдържание, различно от търсеното. Преодоляването на последиците от разглеждането на непредявен иск се осъществява посредством обжалване на недопустимото решение, което се обезсилва по реда на инстанционния контрол и делото се връща на компетентния съд за произнасяне по предявения иск - чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, съответно чл.293, ал.4 ГПК. С исковата молба, по повод на която е образувано производството пред първоинстанционния съд, касаторът - ищец „Прима Ел“ ООД е предявил искове по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, взети от проведеното на 23.09.2014 г. общо събрание на членовете на Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“, сред които и решението по т.3 от дневния ред за освобождаване на Е. Е. като член на УС на основание чл.33, ал.1, т.1 от устава на сдружението. Ищецът е обосновал искането си за отмяна на решението по т.3 с две групи фактически твърдения, съставляващи според преценката му основания за отмяна на решението - процедурни нарушения на закона и на устава при свикване и разгласяване на събранието и нарушение на чл.33, ал.1, т.1 от устава, изразяващо се в освобождаване на Е. Е. като член на УС без негово писмено искане. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил релевираните в исковата молба основания /пороци/ и след като е направил извод, че те не са налице, е отхвърлил иска за отмяна на оспорваното решение. Предвид съдържанието на мотивите и на диспозитива на въззивното решение съставът на ВКС намира, че оплакването в касационната жалба за недопустимост на решението е неоснователно. Въззивният съд не е разгледал непредявен иска и не е разширил недопустимо предмета на спора, а се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, поради което в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение не подлежи на обезсилване като недопустимо на основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, изр.3 ГПК. Въззивното решение е допустимо, но по същество е неправилно. В разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ е предвиден съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава на решенията на общото събрание на сдруженията, осъществяващи дейност под режима на ЗЮЛНЦ. Активно легитимирани да инициират съдебния контрол са изчерпателно посочените в чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ субекти, в т. ч. членовете на сдружението, на които законът признава правото в преклузивен срок да поискат отмяна на порочните решения на общото събрание, взети в нарушение на закона и/или на устава. Съдебният контрол се реализира по общия исков ред при спазване на произтичащото от принципа на диспозитивното начало правило, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните - чл.6, ал.2 ГПК. Проявлението на правилото на чл.6, ал.2 ГПК в производството за разглеждане на иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ предполага конкретните пороци, заради които се иска отмяна на решение на общото събрание на сдружение по ЗЮЛНЦ, да се посочат от ищеца в исковата молба, а произнасянето на съда относно законосъобразността на решението и/или неговото съответствие с устава да се сведе до проверка и преценка дали твърдените пороци действително са налице. След осъществяване на дължимата проверка съдът отменя решението, ако установи проявлението на твърдените от ищеца нарушения на закона и/или на устава, и отхвърля иска, ако достигне до извод за тяхното отсъствие. Предвид правилото на чл.6, ал.2 ГПК, съдът, разглеждащ иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, няма правомощия да извършва проверка за законосъобразност и съответствие на решението с устава на основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба в преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, а с оглед изрично очертания в чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ обхват на съдебния контрол не разполага и с правомощия да преценява целесъобразността на решението. При предявяване на иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението по т.3 от дневния ред на общото събрание от 23.04.2019 г. ищецът - сега касатор, „Прима Ел“ ООД е посочил конкретните нарушения на закона и на устава, по повод на които иска отмяна на решението. Посочените в исковата молба нарушения са очертали и пределите на дължимата от съда проверка за законосъобразност и съответствие с устава на оспорваното решение. Въззивният съд, след преценка на фактите и доказателствата по делото, е направил извод за отсъствие на твърдените от ищеца нарушения на закона и на устава при свикване и разгласяване на общото събрание, като по този начин е отрекъл процесуалната незаконосъобразност на решението. При проверката на материалната законосъобразност на решението съдът е формирал извод, че е осъществено твърдяното нарушение на чл.33, ал.1, т.1 от устава, тъй като освобождаването на Е. Е. е извършено без Е. да е подавал писмена молба или да е изявявал писмено волята си за освобождаване, каквото изискване се съдържа във фактическия състав на чл.33, ал.1, т.1 от устава. Доводите на ответника по касация, че по делото е доказано наличието на писмено волеизявление на Е. Е., изразено чрез неговата съпруга, и че твърдението за нарушение на чл.33, ал.1, т.1 от устава представлява злоупотреба с право, не следва да се обсъждат. Спорът дали съществува изходяща от Е. писмена молба за предсрочно прекратяване на мандата му като член на УС е разрешен от въззивния съд, който е възприел защитната теза на ищеца, че Е. не е изявявал писмено волята си за освобождаване от УС, и с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя не може да бъде пререшаван от касационната инстанция. Констатираното несъответствие на решението по т.3 от дневния ред с устава на ответното сдружение и конкретно - с чл.33, ал.1, т.1, съставлява основание за отмяна на решението, съгласно чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, поради което отхвърлянето на иска от въззивния съд е необосновано и незаконосъобразно. Настоящата инстанция не споделя съображенията, с които въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на иска за отмяна на решението за освобождаване на Е. Е. като член на УС. В чл.32 от устава на ответното сдружение е уреден реда за избор на членовете на УС и е предвидено, че те се избират за срок от 5 години с възможност за предсрочно прекратяване на мандата им при наличие на изброени в чл.33, ал.1, т.1 - т.4 предпоставки /основания/. След като при приемане на устава членовете на сдружението са обвързали възможността за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на УС с конкретни предпоставки, законосъобразното освобождаване на член от състава на УС преди изтичане на мандата по чл.32 на някое от изброените в чл.33 основания е обусловено от наличието на всички елементи от фактическия състав на съответното основание, с което е обосновано освобождаването. В релевантната за спора хипотеза на чл.33, ал.1, т.1 за освобождаването е необходимо кумулативното наличие на обективирана в писмена молба воля на освобождавания за предсрочно прекратяване на мандата му като член на УС и важни причини, които налагат освобождаването. Установеното в хода на процеса отсъствие на предпоставките от фактическия състав на чл.33, ал.1, т.1 означава, че решението по т.3 е взето от общото събрание без да е осъществено основанието, на което е предприето освобождаването, и поради това решението подлежи на отмяна по съдебен ред като несъответстващо на устава на сдружението. Обстоятелството, че общото събрание разполага с неограничено /според въззивния съд - и абсолютно/ правомощие да избира и освобождава членовете на управителния съвет, не може да бъде аргумент за отхвърляне на иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ при положение, че освобождаването е извършено на конкретно предвидено в устава основание и по делото е установено, че това основание в действителност не е налице. Като е достигнал до извод за отсъствие на основанието по чл.33, ал.1, т.1 от устава, но въпреки това е отхвърлил иска за отмяна на оспорваното решение, мотивирайки се с неограничените правомощия на общото събрание да променя по своя преценка и по всяко време персоналния състав на управителния съвет, въззивният съд на практика е признал решението за целесъобразно, с което е нарушил материалния закон - чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което след отмяна на въззивното решение спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция като се отмени взетото на 23.09.2014 г. решение по т.3 от дневния ред на общото събрание на Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ за освобождаване на Е. Е. като член на Управителния съвет на сдружението на основание чл.33, ал.1, т.1 от Устава. В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът - касатор е осъден да заплати на ответника разноски по чл.78, ал.3 ГПК за производството пред въззивната инстанция в размер на 40 лв. и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски върху уважения иск за трите съдебни инстанции в размер общо на 1 170 лв. /в т. ч. заплатени държавни такси за първоинстанционното производство и за производството пред ВКС и адвокатско възнаграждение/. Възражението на ответника в отговора по чл.287 ГПК за недоказаност на разноските за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение от страна на касатора е доказано със своевременно представени пред всяка инстанция договори за правна защита и съдействие и платежни нареждания, удостоверяващи заплащане на възнаграждението по банков път. Претендираното като разноски адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото във всяка инстанция и с обема на предоставената от процесуалния представител на касатора адвокатска защита, което сочи на неоснователност и на поддържаното в отговора възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1480 от 19.10.2020 г. по т. д. № 2177/2020 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е отменено решение от 16.12.2019 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от „Прима Ел“ ООД против Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 23.09.2014 г. на общото събрание на сдружението - ответник за освобождаване на Е. К. Е. като член на Управителния съвет на основание чл.33, ал.1, т.1 от устава, както и в частта, с която „Прима Ел“ ООД е осъдено да заплати на Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“разноски по чл.78, ал.3 ГПК за производството пред въззивната инстанция в размер на 40 лв., и вместо него постановява : ОТМЕНЯ взетото на 23.09.2014 г. от общото събрание на Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“, проведено на 23.09.2014 г., решение по т.3 от дневния ред за освобождаване на Е. К. Е. като член на Управителния съвет на сдружението на основание чл.33, ал.1, т.1 от устава, на основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. ОСЪЖДА Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „Прима Ел“ ООД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. И. М.“ № 2, сумата 1 170 (хиляда сто и седемдесет) лв. - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :