Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр. София, 13 юни 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осемнадесети април двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1246/2011 год. Производството по чл. 346 т.2 и сл. НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия К. И. К. против присъда № 3 от 13.01.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 14/2011 год. по описа на Русенския окръжен съд. В жалбата и в съдебно заседание се подържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от въззивната инстанция, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му. В условията на алтернативност се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 225 от 18.11.2010 год. постановена по НОХ дело № 997/2010 год. Русенският районен съд е признал подсъдимия К. И. К. за невинен в това на 4.09.2009 год. в [населено място] да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.24 промила, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 343б ал.1 НК. С присъда № 3 от 13.01.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 14/2011 год. Русенският окръжен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 4.09.2009 год. в [населено място] управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.24 промила, поради което и на основание чл. 343б ал.1 във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК му е наложил наказание “пробация” включващо пробационните мерки ”задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от по шест месеца. На основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от осем месеца. Касационната жалба е основателна. Присъдата на въззивната инстанция е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и до неправилно приложение на материалния закон, с осъждането му за деяние, което не е престъпление. За да отхвърли фактическите и правни изводи на решаващия съд е преценила, че почиват на непълен и едностранчив анализ на доказателствата. От своя страна обаче е направила изводи за концентрацията на алкохол в кръвта на водача в момента на деянието, които се основават не на медицинското изследване, извършено съобразно определения в закона ред, а на заключенията на изслушани експертизи, без да обсъди съобщеното от експертите, че разграждането на алкохола за отделните индивиди е строго индивидуално, поради което са посочили усреднени стойностти. Изложените съображения за отмяна на оправдателната присъда и осъждането на подсъдимия противоречат на разпоредбите на закона и данните по делото. Основният спорен въпрос, поставен за решаване пред двете съдебни инстанции, е бил не дали подсъдимият при управление на моторното превозно средство и извършената му в тази връзка от контролния орган проверка, се е намирал в пияно състояние, а каква е била точната концентрация на алкохол в кръвта му, като обективен елемент от състава на престъплението по възведеното обвинение. При решаването на този въпрос, включен в предмета на доказване по чл. 102 НПК, първоинстанционния съд е приел, че не е безспорно установено алкохолът в кръвта му да е бил над минимално необходимия за съставомерност на деянието като престъпление по чл. 343 б ал.1 НК. Изводите си е направил като е обсъдил в логическата им връзка всички събрани по реда на НПК доказателствени материали относно извършената проверка и резултата от нея, в това число заключението на химическата експертиза, изследвала кръвната проба, взета непосредствено след констатиране на нарушението, в която е посочено концентрация на алкохол в кръвта 1.15 промила. Изложил е достатъчно и убедителни съображения, че обвинението не е доказано съобразно изискванията по чл. 303 НПК и на това основание със своя съдебен акт го е оправдал. Въззивният състав не е възприел изводите му, като при формиране на вътрешното си убеждение по този въпрос е изложил съображения, които противоречат на реда регламентиран в нормативния акт, въз основа на който става установяването на това обстоятелство. Изводът на въззивната инстанция, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача към момента на спирането му за проверката от контролния орган, може да бъде установена чрез изслушване на съдебно-медицинска експертиза, независимо от спазването на реда указан в Наредба № 30/2001 год., противоречи на закона. В същата изрично е указано, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водача на моторно превозно средство се установява посредством използването на техническо средство и/или медицинско или лабораторно изследване. Изчерпателно са уредени действията на контролните органи от момента на спиране на водача за проверка до придружаването му до лечебното заведение за вземане на кръвната проба. Указано е в кои случаи се издава талон за медицинско изследване, като при противоречие между резултата от използване на техническото средство и кръвното изследване е даден преоритет на последното като по-надеждно. Съображението, че във всички случаи между извършване на проверката с техническото средство и вземането на кръвната проба изминава определен период от време, който следва да бъде взет предвид, поради което точната концентрация на алкохол в кръвта на водача следва и може да бъде установена по експертен път, не държи сметка на изискванията посочени в наредбата. Поради практическата невъзможност за вземане на кръвна проба в момента на проверката, са указани срокове за явяване на водача в съответното медицинско заведение. С оглед краткостта на тези срокове, не може да се приеме, че резултатът от кръвното изследване не е надежден източник на доказателства и може да бъде заменен от медицински експертизи, използващи метода на елиминая. В конкретният случай непосредствено след извършване на проверката с техническото средство, на водача е издаден талон за медицинско изследване. Явил се е в указаното му медицинско заведение и кръвната проба е взета рамките на петнадесет минути, след получаване на талона за медицинско изследване и преди определения му краен срок. Алкохолът в кръвта има свойството да се разгражда, но между констатирането на нарушението и вземането на кръвната проба е изминал кратък период от време, поради което не може да се приеме, че кръвната проба не е надежден източник на доказателства за състоянието на водача по време на извършване на деянието. При отчитането на тези обстоятелства и при съблюдаването на изискванията на процесуалния закон подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен и категоричен начин, следва да се приеме, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон, като го е осъдила за деяние, което е несъставомерно. Но това основание новата присъда на Русенския окръжен съд следва да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява присъда № 3 от 13.01.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 14/2011 год. по описа на Русенския окръжен съд и вместо нея Признава подсъдимия К. И. К. за невинен в това на 4.09.2009 год. в [населено място] да е управлявал МПС- лек автомобил “Шкода Суперб” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 1.24 на хиляда, установена по реда на Наредба № 30/27.06.2001 год. и на основание чл. 304 НПК го оправдава по предявеното обвинение по чл. 343б ал.1 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: