Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 49
гр. София, 07.05.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на тридесети април, 2015 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

С участието на прокурора от ВКП ГЕНЧЕВ
Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.567/15 г.
И за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.44, ал. 1 НПК.
С разпореждане от 06.04.15 г.,постановено от съдия-докладчик при Софийския военен съд /СВС/ по Н.Ч.Д.92/15 г., е повдигнат спор за подсъдност между СВС и РС-Благоевград /БлРС/, решим от ВКС на РБ на основание чл.44,ал.1 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за необходимост от изпращане на делото по подсъдност на РС-Благоевград.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери основанията по сезиращия го документ и данните по делото, като взе предвид и становището на прокурора, намери за установено следното:
Първоначално пред БлРС е било образувано Н.Ч.Д.648/15 г.за разглеждане на делото в процедура по чл.243,ал.4 НПК във връзка с постановление за частично прекратяване на ДП № 17/13 г.по описа на ОСл Отдел-гр.Благоевград. Това производство касае лицето И. Б. Р. и е постановено прекратяване поради наличие на предпоставките на чл.2,ал.2 НПК /очевидно се има предвид НК/ при повдигнато обвинение по чл.389,ал.3,пр.2 вр.ал.1 НК. Съдията-докладчик е преценил, че цитираната материалноправна разпоредба е ситуирана в глава 13 от особената част на НК „Военни престъпления” и актът за Р., който е бил обвинен за извършеното от него на 08.04.13 г.престъпление, бидейки полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при 01 РУП при ОД на МВР, гр.Благоевград, категория Е ІІ степен, следва да бъде разгледан от военен съд. Изведено е присъствие на условията на разпоредбата на чл.396,ал.1,т.3 НПК, регламентираща лицата, чиято престъпна деятелност се гледа по особените правила от военен съд. Затова производството е прекратено и делото е изпратено на Военен съд-София за разглеждане по съществото на процедурата.
Въз основа на това е образувано Н.Ч.Д.92/15 г.по описа на СВС. За да повдигне препирня за подсъдност пред ВКС /макар и в разпореждането за прекратяване на съдебното производство да липсва изричен прекратителен пред СВС диспозитив, по същество съдебното поведение се преценява именно в такава насока/, съдията-докладчик е направил анализ на относимите към спора норми на НПК и Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. В крайна сметка е извел заключение, че Р. не е генерал, офицер или лице от сержантския или редовия състав на друго министерство или ведомство, тъй като е девоенизиран, поради което не влиза в кръга лица по чл.396,ал.1,т.3 НПК, извършените престъпления от които подлежат на разглеждане от военен съд.
ВКС се солидаризира със становището на съдията-докладчик при СВС. Както вече бе казано, престъпната деятелност на Р. е конкретизирана като извършена на 08.04.13 г. и обвинението е с оглед качеството на лицето като полицай в група „Охрана на обществения ред”на сектор „Охранителна полиция” към 01 РУП при ОД на МВР, гр.Благоевград, категория Е ІІ степен. Към този момент се прилага ЗМВР, обнародван в Д.в-к, бр.17 от 24.02.06 г., в сила от 01.05.06 г. Съгласно чл.169,ал.1 от същия, служители на МВР са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение. В ал.2 е уточнено, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон. Чл.170 пък визира категориите и степените на държавните служители в МВР. Съобразно § 3, ал.1 от Преходните и Заключителни разпоредби на обсъждания актуален към съответния момент ЗМВР, служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители- офицери, сержанти и граждански лица в МВР не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Ал.2 на третираната норма указва, че званията и ранговете на лицата по ал.1 се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност, като длъжностите са изброени в шест категории, в последната от които към процесния момент влиза Р.. Той по принцип бил назначен в МВР след влизане в сила на третираната нормативна уредба.
Същевременно, с измененията на НПК, публикувани в бр.109/08 г.на Д.в-к, разпоредбата на чл.396,ал.1 НПК е променена по начин, че отпада разглеждането от военен съд на престъпната дейност на държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност” /ДАНС/, сътрудниците на органите от ведомствата на отбраната и въоръжените сили на РБ и ДАНС при или по повод изпълнение на възложените им задачи, както и гражданските лица на служба в МВР и лицата, работещи по трудово правоотношение в ДАНС, при или по повод изпълнение на службата им. Анализът на оставащия кръг от лица, чието престъпно поведение се разглежда от военен съд, води до извод, че иде реч за военизирани лица-такива към МО, армията или други министерства и ведомства в съобразие с нормативната уредба за тях; и за граждански лица при МО, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, НСО и НРС, но само при или по повод изпълнение на службата им.
Всичко това установява, че към дата 08.04.13 г.полицаят Р. е държавен служител в системата на МВР, чието поведение на може да бъде преценено като извършено от лице, предвидено в нормата на чл.396,ал.1,т.1,4 или 6 НПК. Що се касае до т.3, БлОС, позовавайки се на тази разпоредба, заявява единствено, че тя е налице, предвид качеството на Р. на лице от друго ведомство- МВР. Ясно е, че не става дума за генерал, офицер или лице от сержантския състав от друго министерство, каквото всъщност е МВР. И това е така, не само защото не се твърди Р. да има военно звание, а и защото към процесния момент в МВР работят само държавни служители и лица на трудово правоотношение. Не може да се говори и за лице от редовия състав на МВР, тъй като тогава трябва да се посочи на основание коя норма от ЗМВР се приема какво представлява „редови състав” и кой съответно не е редови. Такава позиция не е изложена от БлОС. Отделно от това приетото би означавало много лица да е възможно да бъдат приети за редови състав от кое да е министерство или ведомство, което очевидно не е логиката на закона.
Този разбор потвърждава тезата на ВКС /а и на СВС/ за невъзможност да се приложи разпоредбата на чл.396,ал.1,т.3 НПК за структура,която не е военизирана. Подобна е тезата, приета с определение №134/23.10.12 г., постановено по К.Н.Ч.Д. 1888/12 г.по описа на ВКС,3 н.о.
С оглед казаното, делото следва да бъде разгледано от РС-Благоевград. А както е заявил съдията-докладчик при СВС, обвинението срещу Р. действително е за военно престъпление, но това е материалноправен въпрос, несвързан с разисквания спор за подсъдност.
Водим от изложеното и на основание чл.44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА образуваното пред Софийския военен съд Н.Ч.Д.92/15 г. за образуване и разглеждане от РС - гр. Благоевград.
Определението е окончателно.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на Софийския военен съд за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/