1 3 Р Е Ш Е Н И Е № 50072 гр. София, 02.11.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и двадесет и трета година, в състав: Председател: Бонка Йонкова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 1368 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. Щ., чрез процесуален представител, против Решение №40 от 14.02.2022г. по в.т.д.№ 600/ 2021г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 260039 от 23.07.2021г. по т. д. № 6/2021 г. на Търговищки окръжен съд за отхвърляне на предявения от Е. С. Щ. против ЗАД “Далл Богг:Живот и Здраве“АД иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 22 000 лв. до 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и битови неудобства, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие на 21.07.2020г. /неправилно изписано в решението 2021г./ в [населено място], ведно със законната лихва от 07.01.2021г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. В касационната жалба се поддържа неправилност на атакуваното въззивно решение поради необоснованост на извода за доказаност на съпричиняване въз основа на експертно заключение, изготвено въз основа на недопустими доказателствени средства. При условията на евентуалност, възразява срещу размера на приетия принос от 50%, който намира за завишен, и неправилно определен въз основа на приети за доказани определени факти и игнориране на други, установени по делото обстоятелства от важно значение относно поведението на участниците в процесното ПТП. Моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и присъждане на разликата над 22 000 лв. до 32 000 лв., ведно със законната лихва от 07.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – ЗАД“ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С Определение № 50211 от 27.04.2023г. по настоящото т.д. № 1368/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за съразмерността на съпричиняването на вредоносния резултат и начина на определянето му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел за спорни във въззивното производство въпросите за конкретния размер на съпричиняване от страна на пострадалата ищца и за размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди. След собствен анализ и преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, въззивният съд е приел за безспорно установено, че вследствие на процесното произшествие ищцата е получила счупване на бедрената шийка на дясната бедрена кост, с дислокация на костните фрагменти, наложило оперативно лечение – смяна на дясната тазобедрена става с ендопротеза. След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, ангажирани в подкрепа на твърдените от ищцата болки и страдания – експертно заключение и свидетелски показания, след съобразяване с указанията и критериите, дадени с ППВС №4/1968г. по приложението на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че в случая сумата от 60 000 лв. е справедливият размер на обезщетението на неимуществените вреди, срещу който извод няма касационен довод, съответно възражение. По спорния в касационното производство въпрос относно наличието и процента на съпричиняване от страна на пострадалата, решаващият съд е приел, че застрахователното дружество своевременно е релевирало възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърдения за противоправно поведение на ищцата като пешеходец, която нарушавайки правилата за движение по пътищата е предприела пресичане на необозначено за това място - нарушение по чл.113, ал.1,т.1 във вр. чл.113, ал.2 ЗДвП. За твърдяното от ответника нарушение на чл.114, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП е прието, че липсва фактическо основание, доколкото ПТП е настъпило при завършване на пресичането на пътното платно от пешеходката, срещу който извод няма възражение. След обсъждане на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-автотехническа експертиза и показанията на водача на увреждащия автомобил, разпитан като свидетел, съвкупно преценени с относимите официални документи, съставени от органите на полицията, въззивният съд е установил механизъм на процесното ПТП, въз основа на който е направил следните изводи досежно противоправното поведение на участниците в същото: Водачът на застрахования автомобил е предприел непозволена маневра „движение на заден ход“ на булевард с две пътни платна, разделени със зелени острови. В същото време ищцата като пешеходка е пресякла платното за движение по продължение на тротоарите, косо към магазин „Багра“ от дясно наляво спрямо движещия се назад автомобил, водачът на който не е я възприел и е продължил да се движи. Последната обаче го е възприела, видяла е, че автомобилът работи, но е мислила, че ще може да се промуши между него и спрения на място микробус. Движейки се на заден ход, водачът А. удря ищцата със задна лява част на автомобила, в зоната на левия стоп, отляво на тялото на пострадалата, която пада на платното за движение на дясната си страна. При преценка поведението на участниците в пътния инцидент съставът на апелативния съд е приел за безспорен извода, че водачът на застрахования автомобил е допуснал нарушение на чл.40, ал.2 ЗДвП, като не е осигурил непрекъснато наблюдение на пътя зад превозното средство, било лично или чрез осигурено от него лице, което да му сигнализира за опасности. При обосноваване на извода за противоправно поведение на ищцата, допринесло за вредоносния резултат, решаващият съд е приел, че с предприетото от нея косо пресичане на пътното платно, по което вече се е движил автомобилът на заден ход, т.е. не е съобразила движението на приближаващото се пътно превозно средство, и достигайки до микробуса, вместо да се изтегли на тротоара, е предприела заобикаляне отдясно на спрялото на пътното платно превозно средство, с което е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, е нарушила визираните в чл.113, ал.2 във връзка с ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП задължения на пешеходците за пресичане на пътното платно извън определените за това места. Акцентирано е също така, че след като е възприела движещия се назад лек автомобил, пострадалата е имала възможност и е била длъжна да предвиди, че ще бъде застигната от него, но е считала, че ще успее да се промуши между двете превозни средства. При така установените факти, въззивният съд е приел, че застрахователят е провел успешно пълно главно доказване на възражението за съпричиняване. След отчитане на конкретните обстоятелства, при които е настъпил процесният пътен инцидент, и тежестта на допуснатите от ищцата и от водача на МПС нарушения, е намерено, че квотата за съпричиняване на вредите от пострадалото лице е 50%, въпреки допуснатите от последното повече нарушения, представляващи две независими форми на съпричиняващо поведение. В тази връзка е посочено, че вменената от ЗДвП отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението, е значително по-голяма от тази на останалите уязвими участници в движението, каквито са и пешеходците. След редуциране на определеното обезщетение от 60 000 лв. наполовина, т.е. на 30 000 лв., след съобразяване, че от тази сума 10 000 лв. са присъдени от окръжния съд /от тях са платени 5 000 лв. след постановяване на първоинстанционното решение/, а 8 000 лв. са платени доброволно от застрахователя в хода на първоинстанционното производство, с обжалваното решение са присъдени допълнително 12 000 лв. Решението на Варненски апелативен съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД - т.7 ППВС 17/63г., както и мотивите към и т.7 на ТР№ 1/2014г. Възражението на касаторката срещу извода на въззивния съд, приел доказаност на своевременно релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване по съображения за неправилно кредитиране на експертното заключение, изготвено въз основа на недопустими доказателствени средства, в частта на приетото, че пешеходката е пресичала пътното платно косо и на необозначено място, е неоснователно. Неправилно в тази връзка е позоваването на разпоредбата на §6, т.54 от ДР на ЗДвП, съгласно която „на кръстовищата пешеходните пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение“, тъй като по делото няма данни пешеходката да е продължила по права линия предприето пресичане на пътното платно за достигане на отсрещния тротоар. При установеното на пътното платно място на удара, а именно зад паркирания микробус и в близост до осевата линия, във всички случаи при предприето пресичане на пътното платно от портала на „ЛВК Винпром“АД, съобразно твърденията в исковата молба, пешеходката е променила траекторията на движение в дясна посока, което води до обоснованост на извода, че пресичането е косо и на необозначено място. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване – за определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е формирана постоянна съдебна практика на ВКС - Решение № 206 от 12.03. 2010г. по т.д. № 35/09г., ІІ т.о.; Решение № 79 от 06.07.2016г. по т.д. № 1787/ 2015г., ІІ т.о.; Решение № 118 от 27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г., І т.о.; Решение № 18 от 17.09.2018г. по гр.д. № 60304/2016г., IV г.о., Решение № 34 от 15.07.2019г. по т.д. № 1562/2018г., І т.о.; Решение № 137 от 20.11.2020г. по т.д. № 1775/19г. и др., според която при определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите. Тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. В настоящия спор поведението /нарушението/ на пострадалата пешеходка не е тъждествено по степен с това на водача на лекия автомобил. Действително установено е движението на ищцата по пътното платно /при наличие на тротоар/, с предприетото от нея косо пресичане на платното за движение, по което вече се е движил автомобилът на заден ход, т.е. не е съобразила движението на приближаващото се пътно превозно средство. Достигайки до микробуса, вместо да се изтегли на тротоара, е предприела заобикаляне отдясно на спрялото на пътното платно превозно средство, с което е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, поради което правилен е изводът на въззивния съд, че ищцата е нарушила визираните в чл.113, ал.2 във връзка с ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП задължения на пешеходците, намиращо се в причинна връзка с настъпването на удара от лекия автомобил. Правилен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивнния съд, че водачът на застрахования автомобил е допуснал нарушение на чл.40, ал.2 ЗДвП, като не е осигурил непрекъснато наблюдение на пътя зад превозното средство, било лично или чрез осигурено от него лице, което да му сигнализира за опасности. Освен това, няма спор по факта, че водачът на застрахования автомобил е предприел непозволена маневра „движение на заден ход“ на булевард с две пътни платна, разделени със зелени острови, предшествана от неправомерното паркиране в обратна на движението посока, несъобразено от въззивния съд при отчитане на приноса. Като не е спазил императивните изисквания на разпоредбата на чл.40 ЗДвП, поради невземане на мерки за предотвратяване създаването на опасност за останалите участници в движението, включващи и съобразяване с ограничаването на видимостта от паркирания зад него микробус, който е заобиколил при движението на заден ход, допуснатите от делинквента нарушения превишават по тежест тези на пешеходката, несъобразено от решаващия съд. Наред с това, вменената от закона отговорност на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на пешеходците. При тези изводи, съставът на ВКС приема, че допуснатото от страна на пострадалата съпричиняване на вредоносния резултат е 30%. При отчитане на тази степен, приетият от въззивния съд справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60 000лв., следва да се редуцира на 42 000 лв. След приспадане на доброволно платени 8 000 лв. от застрахователя, размерът на обезщетението възлиза на 34 000 лв. Като съобрази обжалваната част на въззивното решение, която е за отхвърлената част на претенцията за разликата над 22 000 лв. до 32 000 лв., на касаторката следва да се присъди допълнително претендираната сума от 10 000лв. Това обуславя отмяна на решението на Апелативен съд - Варна в частта за отхвърлянето на иска за разликата над 22 000лв. до 32 000лв. и постановяване на ново за уважаването му за посочената разлика, ведно със законната лихва от 07.01.2021г. При този изход на спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касаторката сторените от нея разноски за настоящото производство в размер на 1790 лв., от които 230.00 лв., заплатена държавна такса, и 1 560лв. с ДДС, заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения и неоспорен от насрещната страна списък по чл.80 ГПК и доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 40 от 14.02.2022г. по в.т.д. № 600/2021г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 260039 от 23.07.2021г. по т.д. № 6/2021г. на Търговищки окръжен съд за отхвърляне на предявения от Е. С. Щ. против ЗАД “Далл Богг:Живот и Здраве“АД иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 22 000 лв. до 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и битови неудобства, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие на 21.07.2020г. в [населено място], ведно със законната лихва от 07.01.2021г. до окончателното погасяване на задължението, вместо което постанови: ОСЪЖДА ЗАД “Далл Богг:Живот и Здраве“АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. С. Щ., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над 22 000лв. до 32 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП от 21.07.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.01.2021г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗАД “Далл Богг:Живот и Здраве“АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. С. Щ., ЕГН: [ЕГН] разноски за касационното производство в размер на 1790 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.