3 Р Е Ш Е Н И Е № 22 Гр.София, 14.03.2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 663 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 78/25.01.2010г., постановено по гр.д.№ 2293/09г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решението от 20.07.2009г. по гр.д.№ 913/09г. на Врачанския окръжен съд и отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] /н./ иск с правно основание чл.694 ТЗ в размер на 5740 лв. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно на основание чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът [фирма] /н./, [населено място] не оспорва жалбата. Ответникът А. Г. К., вписан на 26.04.2011г. като синдик на [фирма] /н./, [населено място] оспорва жалбата. С определение № 185/22.03.2011г. по т.д.№ 663/10г. ВКС, ТК, І отд. е допуснал на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационното обжалване за произнасяне по въпроса: Какви са процесуалните права на синдика на дружество, намиращо се в производство по несъстоятелност, да представлява длъжника по исковете по чл.694 ТЗ и да обжалва решението самостоятелно и независимо? Производството по делото е образувано по иск на [фирма] срещу [фирма] /н./ за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника в размер на 5740 лв., произтичащо от договор за продажба, което не е прието от синдика в производството по несъстоятелност. Първоинстанционният съд е уважил иска, като се е основал на признанието на ответника при условията на чл.237, ал.2 ГПК. Въззивното производство е образувано по жалба на синдика на дружеството – ответник и съставът на апелативния съд е приел, че не е доказана реално извършена доставка на стоката, поради което претенцията е отхвърлена. След допускането на касационното обжалване са постановени по реда на чл.290 ГПК Решение № 155/13.10.2011г. по т.д.№ 652/10г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Решение № 190/09.12.2011г. по т.д.№ 976/10г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Решение № 5/21.02.2012г. по т.д.№ 90/11г. на ВКС, ТК, ІІ отд. В посочените решения е прието, че синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ – нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. споделя изцяло даденото разрешението в задължителната за по-долните по степен съдилища практика на ВКС. Процесуалната легитимация на страните в производството по чл.694, ал.1 ТЗ е обусловена от материалноправното им качество на страни в спорното правоотношение, от което произтичат твърдените или отричани с исковете по чл.694, ал.1 ТЗ вземания. Доколкото не е страна в материалното правоотношение, синдикът не е легитимиран да участва в процесуално качество на страна в производството за разглеждане на предявените отрицателни или положителни установителни искове по чл.694, ал.1 ТЗ. Отсъствието на процесуална легитимация предопределя и липсата на право на синдика да атакува с жалба съдебните решения по тези искове, без значение, че като орган на несъстоятелността той е натоварен от закона с определени правомощия по приемането на предявените в производството по несъстоятелност вземания и оспорването им по реда на чл.692 ТЗ. По същество на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение е постановено по жалба на синдика Р. М., поради което е недопустимо. Искът по чл.694, ал.1 ТЗ е бил предявен от ищеца [фирма] срещу дружеството в несъстоятелност [фирма]. В исковата молба е било посочено, че същото се представлява от синдика. По делото е постъпил писмен отговор от дружеството, подаден от изпълнителния му директор, като в първоинстанционното производство дружеството е призовавано чрез представителния му орган и чрез синдика. Въззивната жалба е подадена от синдика в това му качество. Синдикът е ненадлежна страна в производството по иска по чл.694, ал.1 ГПК, както и не може да осъществява представителство за ответника, поради което въззивният съд е постановил решение по жалба на страна, която не е легитимирана да отговаря по иска и да обжалва решението. Въззивният акт е недопустим съгласно чл.281, т.2 ГПК, поради което на основание чл.293, ал.4 ГПК обжалваното решение следва да обезсили и да се прекрати производството по делото. Разноски за настоящото производство не се дължат на касатора, тъй като не е представен списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 78/25.01.2010г., постановено по гр.д.№ 2293/09г. от Софийския апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2293/09г. на Софийския апелативен съд. ОБЯВЯВА за влязло в сила решението от 20.07.2009г. по гр.д.№ 913/09г. на Врачанския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.