РЕШЕНИЕ                № 300     гр.София,  20.04.2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в публично заседание на дванадесети април две хиляди и десета година в състав:                           Председател:  Жива Декова                                                                   Членове:  Олга Керелска                                                                                        Ерик Василев   при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 3049 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Г” А. , с. К. срещу решение № 46 от 17.03.2008 г. по гр.д. № 511/2007 г., на Окръжен съд- Видин, с което е оставено в сила решение № 553 от 07.08.2007 г. по гр.д. № 758/2007 г., на Районен съд - Видин и са уважени предявените от Б. В. Б. срещу „Г” А. , с. К. искове да се признае за незаконна и да се отмени Заповед № 01/08.01.2007 г. за прекратяването на трудовото й правоотношение, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа в периода от 03.03.2007 г. до 01.05.2007 г., в размер на 1490,74 лева, със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 от К. на труда (КТ). Касационно обжалване е допуснато с определение № 57 от 31.10.2008 г., тъй като поставените материалноправни въпроси във връзка с предмета на конкретния спор за изискванията на закона при ангажиране дисциплинарната отговорност на работника и съдържанието на заповедта за налагане на наказанието са постановени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд. Ответникът по жалбата Б. В. Б. е подал писмено възражение и е оспорил доводите с твърдения за неоснователност. Претендира се разноските по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване по отношение на първите три иска, първите два от които са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което е без значение обжалваемия интерес. Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение до прекратяването му със Заповед № 01/08.01.2007 г. на изпълнителния директор на дружеството, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение не били спазени задължителните изисквания на закона да се изискат обяснения за конкретното нарушение и не са изложени фактическите основания в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” в нарушение на чл.193 и чл.195, ал.1 КТ, с оглед на което е уважил исковете. Касационната жалба на „Г” А. , с. К., община В., чрез адвокат Л срещу решението по гр.д. № 511/2007 г. на Окръжен съд- Видин съдържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са съображения за неправилна преценка на събраните доказателства и тяхната доказателствена стойност, поради което е нарушен материалния закон и е постановено необосновано съдебно решение. Претендират се разноски по делото. Жалбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивният съд неправилно е възприел фактическите обстоятелствата и е направил незаконосъобразни правни изводи. По делото е установено безспорно, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответната страна, което е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Законосъобразно съдът е приел, че съгласно чл.330, ал.2 КТ, при прекратяване на трудовия договор с дисциплинарно уволнение на работника или служителя не се дължи предизвестие, но преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят трябва да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства /чл.193 КТ/. От данните по делото се доказва по несъмнен начин, че работодателят е изискал обяснения и такива са дадени с докладна от 05.01.2007 г., за действията му по време на І-ва смяна на 04.01.2007 г., когато около обяд е предал индуктора на шофьор „да го занесе на миньорите, за да взривят забоите” и го инструктирал за работата. Необосновано решаващият състав е приел, че не са спазени правилата за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като заповедта не е мотивирана и не е посочено конкретното нарушение, за което се налага наказание. Издадената писмена заповед за дисциплинарно наказание във всички случаи трябва да е мотивирана, тъй като уволнението подлежи на съдебен контрол, за да се провери конкретната преценка на работодателя като наказващ орган, за тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като се вземе предвид поведението на работника или служителя. В конкретния случай, изложените мотиви в заповедта за дисциплинарно уволнение са неспазване на техническите и технологични правила за безопасна работа като е посочено подробно нарушението (в деня и по времето, за което са дадени обяснения от работника), изразяващо се във разпореждане за извършване на взривни работи, без предварително осигуряване безопасността на работниците в района. За нарушението е сигнализирано с доклад на главния инженер на предприятието, но то се потвърждава и от свидетелските показания по делото (свидетелите И. , П. и М. ). Неспазването на технологичните правила е предпоставка за настъпване на тежка трудова злополука, което е грубо нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание. Прекратяване на трудовото правоотношение не е в противоречие с установените по делото фактически обстоятелства, които потвърждават тежестта на нарушението при изпълнение на трудовите функции от работника и неспазването на технически дейности по осигуряване на безопасност при взривни работи на обекта. Когато едно лице е натоварено да контролира производствената дисциплина и спазване на правилата за безопасни условия на труд, но при изпълнение на своите задължения е нарушило тези правила и със своите действия е застрашил живота и здравето на работещите в обекта, това нарушение на трудовата дисциплина е тежко и е основание за дисциплинарно наказание. Необосновано въззивният съд е приел, че е нарушено правото на защита на ищеца, тъй като от дори от писмените му обясненията е видно, че е извършил нарушение като е възложил на неквалифицирано лице да изпълнява дейността по осигуряване на безопасността при производствените взривове. С оглед изложеното и липсата на доказателства, които да обосноват доводите на ищеца за опровергаване правилността на преценката на работодателя за наложеното наказание, е основание за потвърждаване на издадената заповед за уволнение. Страните са били обвързани от трудов договор, който работодателят е прекратил законосъобразно, поради което предявения иск за отмяна на уволнението е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото по основния иск, следва да се отхвърлят и предявените от ищеца искове за възстановяването му на длъжността, която е заемал преди уволнението, както и иска за обезщетение, за времето през което е останал без работа, със съответните лихви за забава до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното, въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е незаконосъобразно и следва да се отмени, като предявените искове бъдат отхвърлени, а ищецът следва да заплати разноските по делото в размер на 709,81 лева. Воден от изложеното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение     РЕШИ:     ОТМЕНЯ решение № 46 от 17.03.2008 г. по гр.д. № 511/2007 г., на Окръжен съд- Видин и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. В. Б. срещу „Г” А. , с. К., община В. искове да се признае за незаконна и да се отмени Заповед № 01/08.01.2007 г. за прекратяването на трудовото й правоотношение, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа в периода от 03.03.2007 г. до 01.05.2007 г., в размер на 1490,74 лева, със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 от К. на труда (КТ). ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН ********** да заплати на „ГИПС” А. , с. К., община В., сумата 709,81 (седемстотин и девет лева, осемдесет и един лева) лева, разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.