Р Е Ш Е Н И Е № 451 град София, 16 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2136/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. С.П.от с. А., област Варна, против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 161/2011 г. Посочени са доводи за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска алтернативно: отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, с връщане за ново разглеждане, или намаляване на размера, на санкцията. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 98/12.06.2011 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 24/01.03.2011 г., постановена по нохд № 324/2010 г. и 458/2010, на Окръжен съд гр. Варна, в частта с която подс. Н. Д. Д. и С. С.ов П., са умъртвили умишлено М. Х. в с. К.р., Варненска област, като ги признава за виновни, че са извършили деянието в землището на с. А., Варненска област и ги е оправдал по първоначалното обвинение. Потвърдил е присъдата в останалата й обжалвана част. По довода за нарушение на материалния закон: Направените възражения по това касационно основание - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се свеждат до твърденията, че подсъдимият не е извършил деянията за които е бил обвинен и осъден от първоинстанционният съд. Съставът на Върховния касационен съд счита, че този довод не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. При установените от въззивната инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, несъмнено подсъдимият П., е осъществил съставите на престъпленията по чл. 115 НК, на два пъти и по чл. 339, ал. 1 НК, както от обективна така и от субективна страна. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че със своите действия, умишлено е умъртвил пострадалите М. Х. и З.К. и че е държал боеприпаси и взривно вещество, без да има за това надлежно разрешение. Изводите на въззивната инстанция, отразени в мотивите, че е действал при пряк умисъл да лиши от живот пострадалите, при първия в качеството на подбудител, а при втория като съизвършител, се подкрепят от разпечатките на телефонните разговори проведени от двамата подсъдими и пострадалия Х., св. Х., първоначалните обяснения на подс. Н. Д. пред съдия, които основателно са кредитирани от второинстанционният съд, обективните данни, че трупът му не е бил увит с одеало от къщата в К. р., а от колата на Х., че подс. П. не го е събличал гол, тъй като при изравянето му е бил облечен, че към 6 часа е бил в заведението си в „К.” и не би могъл да бъде сутринта в дома си в с. К.р., от изровените вещи в района на КК „К.”, опровергаващи изцяло последващите обяснения на подс. Н. Д. и в тази връзка заключението на съдебно – биологичната експертиза, от безспорните данни, че в този подсъдими са намерени автомобила и телефона на пострадалия и че той е разказал и посочил къде се намира трупа, от приложеният фотоалбум. Точни са изводите на двете съдебни инстанции, че убийството на З. К. е извършено от подс. П. като съизвършител с подс. Д.. В тази връзка са изложени убедителни съображения, подкрепени от разбора на доказателствата по делото, които се възприемат и от настоящата инстанция. Законосъобразни са съображенията, че това обвинение се подкрепя от показанията на св. К., А., И., Г., Х., Ж., М., К., Д. иззетите мобилни апарати на пострадалия, разделени между двамата подсъдими, лекия му автомобил продаден с подправени документи от подс. Д., частично от неговите обяснения на които е дадена вяра. приложените снимки от камерите за видеонаблюдение, проведения телефонен разговор обслужен от клетки на оператора в района на село Пр., експертните заключения, писмените и веществени доказателства. Убедителни са и съображенията изложени в мотивите на въззивният съдебен акт, относно как и от кого е бил убит К. и по какъв начин са смятали да го измамят, за мотивите за извършване на деянието, за ролята на всеки един от тях, като направените разсъждения са законосъобразни, логични, последователни и безпротиворечиви и основаващи се на данните от доказателствените средства. Не е допуснато нарушение на закона и по обвинението по чл. 339, ал.1 НК. Разпитан като обвиняем на досъдебното производство П. обяснява, че е събирал боеприпасите през годините от различни ловци, Тези обяснения са приобщени като доказателство по делото и съдилищата основателно са им дали вяра. Експертното заключение е категорично, че патроните представляват боеприпаси по смисъла на ЗКВВОБ и заедно с барута са поставени под разрешителен режим. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с направения довод са идентични и с поддържаните пред въззивният съд. Същият подробно се е занимал с обективната и субективна страна на престъпленията и е направил законосъобразен извод, че са осъществени от подсъдимия. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на постоянната съдебна практика и пълна преценка на всички събрани доказателства. Поради това е правилен извода, че възраженията са неоснователни, който се споделя и от настоящата инстанция. Както бе посочено по – горе, е законосъобразен и в съответствие на данните по делото изводът, че подс. С. П. е интелектуалния извършител на убийството, на М. Х., т. е. действал е в качеството на подбудител. Приемайки това в мотивите си, въззивната инстанция е следвало да преквалифицира деянието по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 НК, като го оправдае по първоначалното обвинение. Обстоятелството, че на практика ще се получи положението Х. да е бил убит от подбудител и помагач, както е отбелязал второинстанционният съд, може да бъде поправено по реда на възобновяване на наказателните дела - чл. 420, ал. 1 НПК. Не може подсъдим да бъде осъден като съизвършител, когато от данните по делото е категорично установено, че неговата деятелност е с друга форма на съучастие. С оглед на това, въззивното решение следва да бъде изменено в тази част, в посоченият смисъл, като подс. П. бъде оправдан по първоначалното обвинение. Съставът на Върховният касационен съд изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд /в посочената част от последния за формата на съучастие/, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По довода за съществени нарушения на процесуалните правила: Касаторът поставя въпроса за достоверността на една част от доказателствените материали, който обаче не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелевантните факти не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Противоречията в доказателствените материали са били обсъдени и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, неконкретизираното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователно. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия и не е налице нито едно от основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, само при наличие на които би възникнало задължение на касационната инстанция за отмяна на съдебния акт. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 НПК, съдът е проверил изцяло правилността на обжалваната присъда. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство. Вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. В мотивите си, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 и 339, ал. 2 НПК, е изложил съображения какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и основанията поради които не приема доводите изложени в жалбата. Право на въззивната инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на нови доказателства. Видно от определение от 03.06.2011, този съд е обсъдил и се е произнесъл по направените искания от подсъдимия П.. Отказвайки разпита на исканите свидетели не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, в тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото на преценка кога и в какви случаи да бъдат допуснати искани доказателства. В случая правилно е било прието, позовавайки се на събраните гласни други такива, че обстоятелствата за които са били поискани са ирелевантни по обвиненията или те са изяснени от останалите. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Този касационен довод, неподкрепен с конкретни възражения, е също неоснователен. В тази връзка, от двете предходни съдебни инстанции са били подложени на внимателен анализ всички ония обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията на наказанието. Точни са изводите на въззивният съд, че всички наказания и определеното общо по реда на чл. 23, ал. 1 НК, са съответни на високата степен на обществена опасност на деянията и личността на дееца, поради което няма никакви основания за намаляването им. И настоящата инстанция счита, че същите са справедливи и съответни на целите по чл. 36 НК, включително и за деянието по приетата преквалификация относно формата на съучастие по отношение на пострадалия М. Х.. Не е налице нито едно смекчаващо вината обстоятелство. Осъждан е пет пъти за тежки умишлени престъпления от „общ” характер, на досъдебно производство са обвинения за грабеж, отвличане и убийство. По нататъшно снизхождение би било неоправдано, тъй като няма да отговаря на задачите, на наказателната репресия. Водим от горното и на основание чл. 357, ал. 1, т. 3 НПК, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : И З М Е Н Я въззивно решение № 98/12.06.2011 г., постановено по внохд № 161/2011 г., на Варненския апелативен съд, НО, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от подс. С. С. П. по отношение на пострадалия М. Х., в престъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 НК и го ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: