Р Е Ш Е Н И Е   № 78   София, 17 март 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ...осемнадесети февруари......  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …АНТОНИЙ ЛАКОВ..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 690 по описа за 2008  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. С. Г. срещу решение № 548 от 27.11.2008 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието и присъдените обезщетения. Иска се и изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66 НК, както и да бъде намален размера на обезщетенията. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и доразвива доводите, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С присъда № 24/ 21.05.2008 г. по нохд № 42/08 г. Софийският окръжен съд признал подсъдимия Г за виновен в това, че на 15.09.2006 г., при управление на лекотоварен автомобил “Пежо Боксер” в нарушение на правилото за движение по чл. 43 т.1 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице- на И. С. П. и на В. С. П. и средни телесни повреди на Н. Ц. М. и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. Б изр.1 и чл.55 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “лек” режим. Оправдал го по обвинението за допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 5 ал.1 т.1 и чл.42 ал.2 т.2 ЗДП. На осн. чл.343г НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от пет години. Осъдил го да плати на Я. Д. и С. П. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на всяко от децата им в размер на по 60 хиляди лева. С решението си Софийският апелативен съд изменил присъдата, като намалил срока на наказанието лишаване от права от пет на четири години и я потвърдил в останалата й част.   По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд намира за неоснователно възражението, че не била установена причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат и престъплението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Въз основа на установените от предходните съдилища факти, които подсъдимият е признал изцяло при проведеното съкратено съдебно следствие, материалният закон е приложен правилно. Изводите относно правната квалификация на деянието по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. Б НК са законосъобразни и правилни. Отчитайки механизма на пътнотранспортното произшествие и причините за настъпването му, съдът е възприел за доказано единствено нарушението на правилото за движение по чл. 43 т.1 ЗДП, забраняващо на водача да предприема изпреварване при ограничена видимост, която не му дава възможност да извърши маневрата по безопасен начин.дарът между превозните средства е настъпил изцяло в лентата за движение на автомобила на пострадалите, поради което няма поле за каквито и да било съмнения относно причинната връзка между поведението на подсъдимия и съставомерния резултат. Липсват фактически обстоятелства за виновно поведение на починалия водач В. П. , които да обосноват извод за съпричиняване от негова страна.   По оплакването за явна несправедливост на наказанието. Оплакването се мотивира с довода, че въззивният съд неправилно е ценил като отегчаващо вината обстоятелство наличието на алкохол в кръвта му. Подсъдимият счита, че личната му обществена опасност не е висока, поради което целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез приложението на института на условното осъждане. Върховният касационен съд споделя възражението, че установената концентрация на алкохол в кръвта на Г. в рамките на 0.3 промила не следва да бъде ценена като отегчаващо вината му обстоятелство. Законът за движение по пътищата, в редакцията му към момента на деянието, забранява на водачите да управляват моторното превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над 0.5 промила. Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1 ЗДП, когато водачът управлява превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта от 0.5 до 1.2 промила, той извършва административно нарушение и се наказва с административно наказание. Следователно, установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 0.3 промила не сочи дори на извършено административно нарушение, поради което не може да води до неблагоприятни за него последици и да бъде отчитана като отегчаващо вината му обстоятелство. Независимо от гореизложеното, настоящият касационен състав не намира основания за приложение на института на условното осъждане. Подсъдимият е извършил грубо нарушение на правилата за движение, предприемайки маневра изпреварване в участък от пътя със силно занижена видимост, която го е лишавала от възможност въобще да направи преценка за нейната безопасност. Имал е изключително рисково поведение на пътя, навлизайки в лентата за насрещно движение, без да има видимост дали там не се движат автомобили и дали има достатъчно разстояние, с оглед скоростта си на движение, да завърши маневрата без да създава опасност за движението. Реализирал е пътно-транспортно произшествие с изключително тежки последици, като е причинил и такива, извън съставомерните- леки телесни повреди на още едно лице и значителни имуществени вреди на автомобилите. Правилно и законосъобразно е решението на контролираната инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане целите на генералната превенция е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Липсва явно несъответствие, както на размера на наказанието, така и на начина му изтърпяване, с критериите по чл.348 ал.5 НПК, като жалбата е неоснователна и в тази й част.   Жалбата е неоснователна и по отношение гражданско-осъдителната част на решението. Претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди са изключително тежки по характера си, защото в катастрофата са загинали и двете им деца. Преждевременната и нелепа смърт на В. и И. П. се е отразила тежко на родителите им, които са претърпели и винаги ще търпят значителни болки и страдания от загубата. Размерът на присъдените обезщетения е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и най-адекватно може да репарира нанесените им от подсъдимия морални вреди.   При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 548/ 27.11.2008 г. на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 708/2008 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: