5 Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр.София, 04.07.2022г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 972 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. О. чрез майка си Н. М. и А. А. О. чрез майка си Н. М., всички от [населено място], срещу въззивно решение № 11989/14.09.2020г., постановено по гр.д.№ 4379/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта с която е отменено решение № 3304/25.05.2018г. по гр.д.№ 14348/2016г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявеният от Г. А. О. чрез своята майка Н. М. против ЗК „У.“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 25000 лв. и предявеният от А. А. О. чрез своята майка Н. М. против ЗК „У.“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 11000 лв. Касаторите поддържат, че решението е неправилно с оглед на приетото съпричиняване за настъпване на вредите от страна на малолетните деца. Молят решението да се отмени и исковете им да се уважат. Пълномощникът им адв. Р. М. претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА. Ответникът не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І т.о. констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда по нохд № 175/2016г. на Окръжен съд Стара Загора Н. С. С. е признат за виновен за това, че на 23.06.2015г. при управление на лек автомобил „Мерцедес“ е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил средни телесни повреди на Н. М. и Г. О., които са пътували в лек автомобил „Опел Вектра“, управляван от А. Б. Т.. Касаторът А. О. също е пътувал в автомобила „Опел Вектра“ и е получил телесни увреждания. Към датата на настъпване на ПТП ответникът ЗК „У.“ АД е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила „Мерцедес“, управляван от Н. С.. След обсъждане на критериите за определяне на справедливо обезщетение за причинените на Г. О. неимуществени вреди е определено обезщетение в размер на 60000 лв., а на А. О. – 10000 лв. По отношение на тези двама ищци въззивният съд е изложил съображения, че същите са пътували в лекия автомобил без система за обезопасяване – не е ползвана детска седалка или пригоден поставен предпазен колан. На база на заключението на техническата експертиза решаващият състав е формирал извод за наличието на пряка причинно следствена връзка между степента и характера на уврежданията и липсата на обезопасителна система. Към датата на увреждането двамата пострадали са били малолетни, но разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД не предпоставяла вина и противоправно поведение, поради което е отчетено съпричиняване в размери от по Ѕ, или обезщетението за вредите на Г. О. е определено в размер на 30000 лв., а на А. О. – в размер на 5000 лв. Посочените обезщетения са заплатени от застрахователя, поради което исковете са отхвърлени изцяло. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практика на ВКС по обобщения въпрос за връзката между действията на делинквента - водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че той е малолетен и е пътувал в МПС без използване на обезопасителна система. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Съгласно решение № 19/08.02.2017г. по т.д.№ 50177/2016г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 44/23.06.2020г. по т.д.№ 1879/2019г. на ВКС, І т.о. преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан/без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В решенията е посочено, че в хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и теглото им (чл.137в, ал.2 и чл.137б), както и забрана за превозване на деца под тригодишна възраст в МПС категория М1 (автомобили с до 8 седящи места – чл.149, ал.1, т.2, б.“а“), които не са оборудвани със системи за обезопасяване (чл.137в, ал.3), респ. административнонаказателна отговорност на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който попадат посочените разпоредби ( чл.183, ал.4, т.10). Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение в практиката на ВКС. По същество на касационната жалба: С оглед на отговора на правния въпрос, по който бе допуснато обжалване пред ВКС касационният довод за неправилност на въззивното решение в частта за приетото съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат се явява основателен. Предвид на приетото от инстанциите по същество, че при използване на обезопасителни системи пострадалите Г. А. О. и А. А. О. не биха получили причинените им травматични увреждания, както и констатацията, че такива системи не са ползвани, а децата са се намирали на задната седалка на автомобила в момента на удара, основанието на което приносът им би могъл да се изключи произтича от вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. Към момента на увреждането Г. А. О. е била на 4 години и 7 месеца, а А. А. О. на 1 година и 8 месеца, поради което за превозването и на двете деца е следвало да се ползват обезопазителни системи, а водачът на автомобила носи административно наказателна отговорност за превоза на дете без съответстваща на неговата възраст, ръст и тегло обезопасителна система съгласно чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП, като по отношение на превоза на дете под тригодишна възраст съществува и изрична забрана за превозването му, след като автомобилът не е оборудван със системи за обезопасяване. По изложените съображения въззивният съд неправилно е намалил размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. При прилагане на критериите по чл.52 ЗЗД за размера на обезщетението въззивният съд го е определил за Г. О. на сумата от 60000 лв. и предвид на направеното доброволно плащане от застрахователя на обезщетение от 30000 лв., го е отхвърлил изцяло. С оглед на частта на въззивното решение, допусната до касационно обжалване – само в отхвърлената част от претенцията от 25000 лв., искът следва да се уважи в този размер. Въззивният съд е съобразил вида и тежестта на уврежданията на пострадалия А. О. и е определил обезщетение в размер на 10000 лв. и предвид на направеното доброволно плащане от застрахователя на обезщетение от 5000 лв., го е отхвърлил изцяло. Настоящият съдебен състав намира, че искът е основателен в размер на незаплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 5000 лв., като в частта до 11000 лв., допусната до касационно обжалване, решението следва да се остави в сила. По разноските: На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 2400 лв. по сметка на ВКС, а на адв.Р. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1700,91 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 11989/14.09.2020г., постановено по гр.д.№ 4379/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта с която е отменено решение № 3304/25.05.2018г. по гр.д.№ 14348/2016г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявеният от Г. А. О. чрез своята майка Н. М. против ЗК „У.“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 25000 лв. и предявеният от А. А. О. чрез своята майка Н. М. против ЗК „У.“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лв., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ГР.С., [улица], да заплати на Г. А. О. чрез нейната майка Н. Е. М., [населено място], [улица], сумата от 25000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до окончателното изплащане, както и на А. А. О. чрез неговата майка Н. Е. М., [населено място], [улица], сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева) на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 11989/14.09.2020г., постановено по гр.д.№ 4379/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта с която е отменено решение № 3304/25.05.2018г. по гр.д.№ 14348/2016г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от А. А. О. чрез своята майка Н. М. против ЗК „У.“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между присъдените 5000 лв. и предявения размер от 11000 лв. ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, [населено място], [улица], да заплати на адвокат Р. И. М., [населено място], [улица], ет.4, сумата от 1700, 91 лв. (хиляда и седемстотин лева и деветдесет и една стотинки) на основание чл.38 ЗА, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство. ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, [населено място], [улица], да заплати по сметка на ВКС сумата от 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева) – държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.