Р Е Ш Е Н И Е № 362 гр.София, 04 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1063 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения К. Р. М. за възобновяване на производството и отмяна на решение № 63 от 21.05.2012 г. по в. н. о. х. д. № 170/2012 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 16 от 21.03.2012 г. по н. о. х. д № 20/2012 г. на Троянския районен съд. В искането са развити съображения за незаконен състав и за процесуални нарушения на досъдебното производство. Твърди се също явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник (адв. Г.) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело и аргументите, залегнали в него. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 16 от 21.03.2012 г. по н. о. х. д. № 20/2012 г. на Троянския районен съд подсъдимият К. Р. М. е признат за виновен в това, на 12.03.2011 г. в село Г.ж. и на 25.08.2011 г. в град Уг. при условията на продължавано престъпление да е управлявал моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и в съответствие с изискванията на чл. 58а НК е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е предварителното задържане на подсъдимия от 13.03.2012 г. и в негова тежест са възложени разноските по делото. С въззивно решение № 63 от 21.05.2012 г. по в. н. о. х. д. № 170/2012 г. на Ловешкия окръжен съд първоинстанционната присъда е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Според осъдения М. решението е постановено от незаконен състав, което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК – член от състава е участвал и в състава, който се е произнесъл по частната жалба на защитника срещу определението на първоинстанционния съд за промяна на мярката за неотклонение на подсъдимия в „Задържане под стража”. Съображенията са неприемливи. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. г. НПК въвежда забрана за участие на съдия, който се е произнесъл по мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство. Респективно, в случая не е имало законна пречка съдията (Е. Д.) да участва във въззивния състав, което е разгледал и решил делото. Определението в съдебната фаза на процеса не е от естество да породи съмнение в безпристрастността на съда, разглеждащ делото по същество, според чл. 29 НПК и чл. 6, пар. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. В искането се твърди, че първоинстанционният съд не е могъл да съобразява показанията на св. М., отразени в протокол за разпит от досъдебно производство под друг номер (ДП № 145/2011 г. ), както и в приложения протокол за последващ разпит на този свидетел, в който е била нанесена поправка по отношение на номера на досъдебното производство. При проверка на изтъкнатия довод се установява, че свидетелските показания се отнасят до конкретните факти и обстоятелства от предмета на доказване по настоящето дело, поради което визираните от осъдения недостатъци не представляват съществени процесуални нарушения. Останалите оплаквания на осъдения М. са били представени по идентичен начин пред въззивния съд, който в решението си е дал подробен и законосъобразен отговор. Затова и аргументите в този аспект следва да бъдат отхвърлени по същите съображения, с които го е направил Ловешкият окръжен съд. Възражението на защитника за нарушено правото на защита поради непълно и неясно обвинение на досъдебното производство за продължавано престъпление не отговаря на материалите по делото (налице е постановление за привличане и предявяване с надлежно формулирано обвинение по реда на чл. 206 НПК – л. 98 от ДП). В искането се навеждат и доводи за съществено нарушение по чл. 348, ал. 1 т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Определеното наказание съобразно изискванията на чл. 58а НК съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на осъдения М. и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Смекчаващите отговорността обстоятелства, разкриващи тежко семейно и материално положение не са били пренебрегнати. При индивидуализация на наказанието те адекватно са били отчетени заедно с останалите обстоятелства, включително многократните осъждания на К. Р. М. все за престъпления по чл. 343в от НК. Предвид отсъствието на съществени нарушения, които да оправдават възобновяване на наказателното дело, искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Р. М. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 170/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: