5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 660 София, 14.12.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря .......................………………..……. и с участието на прокурора ………..............................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3413 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано e по частната касационна жалба с вх. № 6714 от 26.Х.2015 г. на [фирма]-София, подадена против определение № 675 на Варненския апелативен съд, ТК, от 15.Х.2015 г., постановено по гр. дело № 608/2015 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу онази част от определение № 2821/7.VІІІ.2015 г. на ОС-Варна по т. д. № 1204/2015 г., с която – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - е било допуснато спиране на първоинстанционното пр-во до приключването с влязъл в сила съдебен акт на пр-вото по ч. гр. дело № 2815/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, което е било образувано по . Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, кредитната институция частен касатор претендира касирането му и връщане на делото на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, (обективирана в Опр. № 262 от 7.VІ.2011 г. на І-во г.о. по ч. гр. д. № 304/2010 г.; в Опр. № 331/20.VІ.2011 г. на ІІІ-то г.о. по ч. гр. д. № 315/2011 г., както и в Опр. № 465/10.Х.2011 г. на І-во г.о. по ч. гр. дело № 425/2011 г.) по следните два процесуалноправни въпроса: 1./ „Има ли преюдициално значение дело, образувано по подадена частна жалба срещу необжалваемо определение, постановено по реда на чл. 122 ГПК (с което по окончателен начин е разрешен спор за подсъдност между съдилища) за производството по делото?”; 2./ „Може ли производството по делото да бъде спряно поради наличие на преюдициалност (на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК) във връзка с образуваното друго дело по подадена частна жалба срещу необжалваемо определение, постановено по реда на чл. 122 ГПК?” Същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявал процесуалноправният въпрос: „Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, както и доводите им по съществото на спора, а също така длъжен ли е да изложи съображения защо ги отхвърля като неоснователни, ако това е така?” Ответното по касация [фирма] (в несъстоятелност)-гр. Варна не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на общото /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно т. 9 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., определението по чл. 122 ГПК, постановено по спор за подсъдност между съдилищата, не подлежи на касационно обжалване. Видно е от данните по настоящето дело, че Софийският апелативен съд, ГК, 12-и с-в, със свое определение № 1978/20.VІІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 2815/2015 г. се е произнесъл в пр-во по чл. 122 ГПК, че местно компетентен да реши спора по т. д. № 140/2015 г. по описа на Софийския ОС, съответно - по т. д. № 1945/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, се явява последният, комуто делото е било изпратено „за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск”. Изрично в във финалната част от диспозитива на този съдебен акт е било посочено, че той не подлежи на инстанционен контрол. Следователно в противоречие с тази задължителна практика на ВКС се явява атакуваното в настоящето касационно пр-во определение № 675/15.Х.2015 г. на Варненския апелативен съд, ТК, по гр. д. № 608/2015 г., с което се приема, че щом определението на САС за определяне като местно компетентен да разреши спора по същество на състав от Варненския ОС, е било обжалвано с частна жалба, то следвало да се направи извод, че последващото частно пр-во (образуваното по въпросната ЧЖ – бел. на ВКС) би имало значение за исковото пр-во пред този първостепенен съд - с оглед „стабилизиране на компетентността му” или отричането на същата. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Налице е влязъл в сила съдебен акт на апелативен съд, постановен в пр-во по чл. 122 ГПК, който предшества атакуваното преграждащо по-нататъшния ход на делото определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на първостепенния съд. При констатацията, че условието под което първоинстанционното исково пр-во е било спряно, всъщност реално се осъществило далеч преди това спиране, решаващият правен извод на въззивната инстанция, споделящ този на първостепенният съд за наличие на преюдициална връзка между делата е погрешен /незаконосъобразен/. Ето защо, атакуваното въззивно определение, така както и потвърденото с него определение на Варненския ОС по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, ще следва да бъдат отменени и пр-вото, образувано по частичния осъдителен иск на [фирма]-София срещу ответното [фирма] (в несъстоятелност)-гр. Варна да продължи по-нататъшния си ход. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 675 на Варненския апелативен съд, ТК, от 15.Х.2015 г., постановено по гр. дело № 608/2015 г., КАТО ОТМЕНЯВА същото, както и потвърденото с него определение № 2821/7.VІІІ.2015 г. НА Варненския ОС по т. д. № 1204/2015 г. В ЧАСТТА му, с която първоинстанционното исково пр-во е било спряно – „на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК” – „до приключването с влязъл в сила съдебен акт на ч. гр. дело № 2815/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд”. В Р Ъ Щ А делото на първостепенния Варненски окръжен съд за по-нататъшни процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2