Р Е Ш Е Н И Е № 94 София, 14.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 547 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 2611 от 14.04.2014г. по гр.д. № 2787/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав, с която е отменено решение 24.10.2000г. по гр.д. № 8851/1996г. на Софийски районен съд, 47 състав и вместо това е отхвърлен предявения от С. Г. М. /починал и заместен от наследниците си Ц. С. Б. и Й. С. П./ против Д. М. К. и Н. П. К. /двамата починали и заместени от Е. Д. К./ иск по чл. 108 ЗС относно недвижим имот представляващ дворно място от 755 кв.м., съставляващо парцел ХІХ-531 от кв. 42 по плана на вилна зона „І част разширение Киноцентъра”, представляващо част от нива с площ 1352 кв.м. в м. „Гърлото”, представляваща имот № 30,31 по к.л. 661 от 1950г. Касационната жалба е подадена от Ц. С. Б. и Й. С. П. чрез пълномощника адв. М.. В нея се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ и необоснованост. Развити са съображения, че съставения в хода на делото акт за узаконяване на сградата е без правно значение за разрешаване на спора, тъй като узаконяването е извършено четири години след възстановяването на собствеността на ищците. Ответницата Е. Д. К. в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 106 от 11.03.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: налице ли е пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ когато върху имота е построена сграда, без издадени строителни книжа, но впоследствие, след влизане в сила на ЗСПЗЗ и възстановяване собствеността на правоимащите, е издаден акт за узаконяване на строежа. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 108 ЗС, развива се по реда на отменения ГПК и се разглежда от въззивната инстанция за втори път - след като с решение на Върховния касационен съд е отменено предходно въззивно решение по спора. Първото касационно производство е по реда на чл. 218а ГПК/отм./ и разглежда въпроса за идентичността между имота, възстановен от поземлената комисия и този, притежаван от ответниците по покупко-продажбата от ТКЗС от 1971г. Делото е върнато за ново разглеждане за извършване нова преценка на заключенията на вещите лица и на свидетелските показания. Установено е, че ищците са наследници на Г. М. П. и в тяхна полза е постановено решение на Поземлена комисия-В. от 21.10.1994г. за възстановяване на собствеността в стари реални граници върху свободна част от нива с площ 1,352дка в местн.”Гърлото”, която по регулационния план на С., местн. ”Киноцентъра - 1ч. разширение” представлява имот № 30,31, парцел ХХІ - 115 кв.м., парцел ХХ - 980 кв.м., парцел ХІХ - 589 кв.м. от кадастрален лист 661 по кадастрален план, изработен през 1950г. Първоначалният ответник Д. М. К. е придобил през 1971г. чрез договор за покупко-продажба от ТКЗС ”В.”- С. празно място от 755 кв.м., представляващо парцел ХІХ-572 от кв.42 по плана на вилна зона „І част, разширение „Киноцентъра”. През 1994г. той и съпругата му Н. К. са дарили на внука си Д. Х. Б. поземления имот заедно с построената в него едноетажна дървена сглобяема вилна сграда с площ 24 кв.м., като са си запазили правото на ползване. Спорът на първо място е съсредоточен върху наличието на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците имот по делбения протокол от 1943г. и възстановения такъв по реда на ЗСПЗЗ - имоти пл. № 30 и 31 по кадастралния план от 1950г. По въпроса са приети множество експертизи. Въззивният съд, след подробен анализ на становищата на вещите лица, е приел, че идентичност е налице. Основал се е на мненията на вещите лица Г., П. и Й., както и на показанията на свидетелите Г. К. и И. П.. На следващо място съдът е обсъдил доколко претендираните от ответната страна права представляват пречка за възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ, като се е концентрирал върху изградената в имота сграда - какъв е нейния вид и характер, и доколко тя отговаря на изискването на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за законен строеж към март 1991г. Според заключението на вещото лице П. П. в имота е изградена едноетажна вилна сграда с площ около 24 кв.м. от сглобяема конструкция на бетонна основа, за която няма издадени строителни книжа. В издаденото удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ, приложено в преписката по възстановяване на собствеността, е отразено, че в имота има построена сграда без строителни книжа. Същевременно, в хода на делото с акт за узаконяване № 116 от 05.07.1999г. е извършено узаконяване на построената в отклонение на строителните книжа вилна сграда в парцел ХІХ-531 в кв.42 със застроена площ 22 кв.м. и разгърната застроена площ от 28 кв.м., състояща се от един етаж и монолитна стоманобетонна тераса. В заключението на вещото лице Д. се сочи, че сградата е полумасивна, само основата й е бетонова, а стените са с лека конструкция от дървена мрежа и външна мазилка; постройката е масивно закрепена върху бетоновата основа. Тройната експертиза на вещите лица Г., Г. и З. описва сградата като паянтова по смисъла на Тарифата за цените на недвижимите имоти, действаща в периода 1973-1979г. и сочи, че тя отговаря на част от изискванията на Наредба №5 за правила и норми за териториално и селищно устройство; била е узаконена по чл. 162 ЗТСУ/отм./, т.е. органът по узаконяване е приел, че сградата отговаря на строително-техническите норми към 1991г. Разпитаните свидетели установяват изграждането на сградата през 1977г. При тези данни съдът е приел, че сградата е изградена през 1977г., без строителни книжа, като паянтова постройка на бетонова основа; била е узаконена през 1999г., при което компетентният орган по §1д ПЗР ППЗСПЗЗ е удостоверил, че при построяването й са спазени техническите и благоустройствени норми. Според съда, не е необходимо това удостоверяване по §1д ПЗР ППЗСПЗЗ да предхожда влизането в сила на ЗСПЗЗ, тъй като узаконеният строеж не се отличава от законния. Макар и паянтова, сградата е трайно прикрепена към терена, не представлява временно строителство по чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ и с оглед узаконяването й не подлежи на премахване. Касае се до сграда, построена преди 01.03.1991г., при спазване на всички нормативни изисквания по смисъла на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Това съставлява пречка за реституция и обуславя отхвърляне на иска. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: налице ли е пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ когато върху имота е построена сграда, без издадени строителни книжа, но след влизане в сила на ЗСПЗЗ и възстановяване собствеността на правоимащите, е издаден акт за узаконяване на строежа. Разпоредбата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ урежда възстановяване правата на собствениците върху земеделски земи, които след образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства са включени в границите на урбанизираните територии (населени места), като постановява, че възстановяване не се извършва, ако върху земите при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Следователно, наличието на сграда, построена при спазване на нормативните изисквания или започнал законен строеж преди 01.03.1991г. представляват пречки за реституцията. Съгласно §1д от ДР на ЗСПЗЗ спазването на всички нормативни изисквания при построяването на сградите по смисъла на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ се удостоверява от органите, компетентни да одобряват проекта и да разрешават строителството на сградата. Според настоящия състав „спазването на всички нормативни изисквания” означава не само да са спазени строителните /технически и благоустройствени/ правила и норми за осъществяване на строителство, но и да са издадени необходимите строителни книжа за разрешаване и започване на строежа. Само в такъв случай строежът би бил осъществен „при спазване на всички нормативни изисквания”. Ако сградата е изградена без строителни книжа или в отклонение от тях, като незаконен строеж и след това, но преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, строежът е узаконен, при което съответните органи са удостоверили спазването на техническите и благоустройствени норми при построяването на сградата, то също е налице предвиденото в чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ изключение, препятстващо настъпване ефекта на реституцията в полза на бившия собственик. В обобщение, условието „спазване на всички нормативни изисквания” следва да е налице към началото на реституционния процес. Именно затова разпоредбата на чл.13, ал.5, т.5 ППЗСПЗЗ изисква при възстановяване на имоти в границите на урбанизираните територии да се представи удостоверение от техническата служба на общината, което да съдържа информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Обратно, узаконяването на сградата, извършено след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността с положително решение, няма правно значение и не би могло да създаде занапред пречка за възстановяване на вече признатото право на собственост. По касационната жалба. При даденото по-горе тълкуване обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон - чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. По време на извършване на строежа на процесната сграда през 1977г. са действали разпоредбите на чл. 55 и сл. ЗТСУ/отм./ и чл. 224 и сл. ППЗСТУ /отм./, според които строежите на частни лица се извършват въз основа на утвърден архитектурен план /одобрен архитектурен проект/, по който се издава строително разрешение /разрешение за строеж/, както и други строителни планове и протокол за определяне на линии и ниво, утвърдени проекти на конструкциите и основите. В случая строежът е извършен, без да са издадени такива строителни книжа и това е удостоверено при предявяване на реституционната претенция на ищците - в удостоверението по чл. 13, ал.5 ППЗСПЗЗ /л.62 от гр.д. № 2897/2009г. на СГС/ е отразено, че сградата е без строителни книжа. Същият факт се сочи и в удостоверение на СО-Район”В.” от 23.05.2002г. /л.36 от гр.д. № 1261/2001г. на СГС/. Представеното разрешение № 408 от 27.04.1974г. за изграждане на водопроводна инсталация в имота не съставлява доказателство за законност на изградената през 1977г. сграда. Не могат да бъдат ценени като такива и данните за заплатена през 1988г. в полза на кметство Д. такса за узаконяване на вилата и квитанциите за заплатен данък сгради. При тези данни е видно, че процедурата по възстановяване на собствеността в полза на наследодателя на ищците е проведена законосъобразно. Извършеното след завеждането на настоящия иск узаконяване на сградата не би могло да бъде взето предвид, тъй като предпоставките, съответно пречките за реституция по ЗСПЗЗ, се преценяват към момента на висящността на административното производство, а в случая то е приключил. Изложеното обуславя отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС да бъде уважен. При индивидуализацията на имота следва да бъдат взети предвид уточненията на иска, допуснати от въззивния съд в съдебни заседания на 30.09.2005г. и на 16.05.2007г. по гр.д. № 1261/2001г., а именно, че искът е за част от УПИ ХІХ-531 в кв. 42, целия от 755 кв.м., която част с площ 688,32 кв.м., защрихована в жълто на скицата на вещото лице П. Г. на л.120 от гр.д. № 1261/2001г. на СГС/, съответства на притежавания от наследодателя имот пл.№30,31 по кад.план от1950г. Въпреки основателността на иска по чл. 108 ЗС не следва да бъде уважавано искането по чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на нотариален акт №17, т.Х, нот.д. № 1590/1971г. Това е нотариалният акт, с който ТКЗС „В.” продава имота на Д. М. К., т.е. нотариален акт за сделка, а такива не могат да бъдат отменяни съгласно Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС. С оглед изхода на спора ищците имат право на сторените разноски за водене на делото във всички инстанции, които възлизат на 3590лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 2611 от 14.04.2014г. по гр.д. № 2787/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Д. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [жк], [жилищен адрес] конституирана на мястото на първоначалните ответници Д. М. К. и Н. П. К., че Ц. С. Б. и Й. С. П. от [населено място], кв. Д., [улица], конституирани като наследници на първоначалния ищец С. Г. М., са собственици на поземлен имот от 688,32 кв.м., част от УПИ ХІХ-531 в кв.42 по плана на [населено място], кв. Д., вилна зона „Киноцентъра І част разширение”, целия от 755 кв.м., която част е защрихована в жълто на скицата на вещото лице П. Г. на л.120 от гр.д. № 1261/2001г. на СГС и представлява част от бивша нива с площ 1352 кв.м. в м. „Гърлото”, идентична с имот № 30,31 по к.л. 661 от кадастрален план от 1950г., при съседи: П. М., Т. Д., Т. К. и наследници на С. М., като ОСЪЖДА Е. Д. К. да предаде на Ц. С. Б. и Й. С. П. владението върху описания имот, както и да заплати сумата 3590 /три хиляди петстотин и деветдесет/ лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: