Р Е Ш Е Н И Е № 427 гр. София, 17 октомври 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2037 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. А. В. срещу решение на Софийски апелативен съд № 182 от 16.05.2011 г, по ВНОХД № 357/11, с което е изменена присъда на Софийски градски съд № 56 от 2.03.11, по НОХД № 385/11, като наложеното наказание „лишаване от свобода” е намалено на две години и десет месеца, глобата е редуцирана до размер от 7 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С присъдата, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 17.06.2010 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество: хероин, с общо нетно тегло 2, 84 гр, на стойност 331, 10 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 373, ал. 2 и чл. 58 а НК, е осъден на три години и четири месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане за 24 часа на 17.06.2010 г, както и глоба от 10 000 лв, а, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година и два месеца „лишаване от свобода”, наложено по присъда на СГС, по НОХД № 4941/09, влязла в сила на 13.01.2010 г, което да бъде изтърпяно при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че е направена невярна интерпретация на доказателствените източници, че неправилно е възприета формата на изпълнителното деяние „държане”, че не са събрани убедителни доказателства относно целта на дееца „да разпространява” наркотични вещества, че наложеното наказание не е съответно на установения превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. С жалбата се прави искане да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде изменен актът, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не са налице релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват събраните от досъдебното производство. В посочената хипотеза, въззивният съд е имал задължение да провери дали самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, и при положителен отговор да приеме, че процедурата по Гл. 27 НПК е проведена законосъобразно. С оглед спецификата на производството, при наличие на перфектно проведена процедура по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият и защитата му не могат отделно и самостоятелно да оспорват верността на доказателствените изводи, тъй като този въпрос вече е решен с констатацията, че самопризнанието кореспондира на събраните по делото доказателства. Следователно, в посочената хипотеза, подсъдимият може да оспори пред по-горна съдебна инстанция само верността на извода, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, но не и да оспори оценката на доказателствата в аспекта на нарушение по чл. 14 НПК. По настоящето дело не са допуснати съществени процесуални нарушения, попадащи в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Затова, не може да бъде уважено искането за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Въззивният съд е извел правилния извод, че самопризнанието се подкрепя от приложените по делото доказателства. Подсъдимият е признал, че при задържането си от полицията е изхвърлил на пътното платно 6 бр. найлонови топчета, съдържащи хероин, иззети при огледа, като през това време е търсен по мобилния си телефон от лица, желаещи да се снабдят с наркотични вещества. Признал е, че при проведено същия ден претърсване в жилището му са намерени и иззети още наркотични вещества. При тези факти, законосъобразно е прието, че инкриминираното количество хероин е било във фактическа власт на дееца / „държане” по чл. 354 а, ал. 1 НК / и целта му е била да го разпространи. Деянието е съставомерно по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и такава е възприетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. САС е направил собствена преценка на обстоятелствата, имащи значение за наказателната отговорност, отчел е нови смекчаващи такива и е намалил наказанието. Така определено, наказанието отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, тоест, не се налице основания за по-нататъшното му смекчаване. Ето защо, искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 182 от 16.05.2011 г, по ВНОХД № 357/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: