Р Е Ш Е Н И Е № 329 София, 24.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1439 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№450/2008г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено на основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./ по иска,предявен от Д. М. Б.,че М. П. Л. не притежава правото на собственост върху имот с пл.№*,с площ по документ за собственост 400кв.м.,а по графични данни 440кв.м.,нанесен в кад.лист *,попадащ в кв.* по регулационния план на [населено място],м.”К. с.-п. к.” и производството по делото е прекратено. С определение №287/18.03.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при спор за собственост върху недвижим имот и разпределението на доказателствената тежест като предпоставка за допустимостта. Касаторът Н. К. Д.,наследник по закон на починалата в хода на производството Д. М. Б., поддържа,че обжалваното решение е неправилно като необосновано и противоречащо на материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че неправилно въззивният съд е приел,че не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при условие,че ищецът твърди наличие на право на собственост върху процесния имот и ответникът оспорва това право чрез подаване на възражение и жалба срещу искането на ищеца за нанасяне на имота в кадастралната основа на действащия регулационен план. Поддържа,че в подобна хипотеза за ищеца е достатъчна по-малка по обем,но ефикасна защита на правата чрез отрицателен установителен иск,като изцяло от преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск,като разпределянето на доказателствената тежест не може да обоснове извод за недопустимост на предявения иск. Моли обжалваното решение за бъде отменено. Ответникът по касационна жалба М. П. Л. изразява становище,че касационната жалба е неоснователна,тъй като ищецът е имал на разположение друг път на защита на правото си на собственост,а оттам че няма правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ Д. М. Б., починала в хода на производството и заместена от своя наследник по закон Н. К. Д., е предявила срещу М. П. Л. иск за признаване,че същият не е собственик на поземлен имот,за който твърди,че е нейна собственост като възстановен по реда на ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. Поддържа,че с молба от 08.03.2005г. до кмета на район Т. е поискала нанасянето на имота в кадастралната карта, срещу което М. П. Л. е подал молба-възражение и жалба, по причина на което имотът не е бил нанесен. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че при твърдение за наличие на право на собственост върху процесния имот /по наследство и реституция/ и оспорване на това право от страна на ответника посредством подаване на възражение и жалба срещу искането на ищеца за кадастрално нанасяне,т.е. при наличие на твърдение за защитимо право /право на собственост,придобито по наследство и реституция/ ищецът има на разположение други средства за защита и няма правен интерес да предяви отрицателен установителен иск,че оспорващите правото му не са собственици на имота,обръщайки доказателствената тежест. По въпроса за наличие или липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при спор за собственост върху недвижим имот и разпределението на доказателствената тежест като предпоставка за допустимостта в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата. В решение №885/12.06.2001г. по гр.д.№95/2001г. на ІV ГО на ВКС е прието,че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск,като правният интерес ще бъде налице и когато е избран път на защита,който е в по-ограничен обем,какъвто е при отрицателния установителен иск. В решение №240/07.02.1970г. по гр.д.№1582/69г. на І ГО на ВС пък е прието,че иск по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск за постановяване на друго решение за постигане на целения резултат. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираните решения на ВС и ВКС и в решението, постановено от Софийски градски съд по поставения въпрос,на основание чл.290,т.1 ГПК с оглед особеностите на конкретния правен спор приема за правилно становището, изразено в решението,постановено от Софийски градски съд по гр.д.№450/2008 като съображенията за това са следните: Наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск е обусловено преди всичко от естеството на правния спор,предхождащ неговото предявяване,т.е. от вида на действията,посредством които ответникът извънсъдебно оспорва правото на ищеца. За да се приеме,че е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е необходимо постановеното по така предявения иск съдебно решение да разреши окончателно със сила на пресъдено нещо възникналия между страните правен спор и по този начин да преустанови както правния спор, така и нежеланото поведение на страната,която неоснователно оспорва правата на другата страна. Или както е прието в решение №398/22.10.2010г. по гр.д.№598/2010г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, правният интерес при установителните искове /положителни и отрицателни/ се обуславя от наличието на правен спор с предмет конкретно субективно материално право между страните по делото, като с постановяване на решение по спора и влизане в сила на това решение съществуващият спор ще се разреши със сила на пресъдено нещо, като освен това правният интерес от отрицателен установителен иск предполага липсата на друг възможен способ за защита на материалното право,както и съблюдаване на правилото за доказателствената тежест в процеса. Обстоятелството,че едно лице,поддържайки наличие на собствено субективно право,е предявило отрицателен установителен иск с цел отричане правата на ответника,не обръща доказателствената тежест. И при предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже наличието на собственото си субективно право,което поддържа,че е нарушено или застрашено от извънсъдебното поведение на ответника. Разликата между двата установителни иска,както е прието в решение №90/05.05.2011г. по гр.д.№846/2010г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК /което становище настоящият състав споделя напълно/ е,че при уважаването на положителен иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца като същевременно отрича претендираното от ответника право,а при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право. Именно по причина на това съществено различие в правните последици от предявяването на различните установителни искове /положителен или отрицателен/ следва да се приеме,че не при всяко извънсъдебно оспорване е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и ако уважаването на този иск не би довело до постигане на онзи резултат,към който ищецът се стреми,то следва да се приеме,че не е налице правен интерес от предявяването на такъв иск. В хипотеза,при която спорът за принадлежността на правото на собственост е възникнал по повод направено искане за нанасяне на имота в кадастралния план при данни за непълнота на кадстралния план или допусната грешка в същия,т.е. действието по оспорване правата на ищеца се изразява в подаване на възражение или жалба срещу това искане,следва да се приеме,че лицето,което поддържа,че неговият имот следва да бъде нанесен в плана следва да предяви положителен установителен иск за своите права и за констатиране на непълнота или грешка в кадастралната основа. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на лицето,чийто имот вече е нанесен в плана и което поради тази причина оспорва искането на ищеца за нанасяне в кадастралния план на спорния имот,не е налице. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Предявеният отрицателен установителен иск е недопустим,тъй като, спорът между страните е възникнал по повод искането на наследодателката Д. М. Б. за нанасяне в кадастралния план на реституиран имот,като ответникът М. П. Л. е подал молба-възражение срещу това искане и жалба срещу действията на общинската администрация. Този спор за материално право следва да бъде разрешен по реда,указан в разпоредбата на чл.53,ал.2,изр.второ ЗКИР,а именно чрез предявяване на иск за установяване правата на лицето,което претендира,че са налице предпоставките за изменение на одобрената кадастрална карта. Изводът на въззивния съд,че в случая ищецът разполага с друго средство за защита на претендираното право,което пък сочи на липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,е правилен,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия,Въззивно отделение,ІV”Г” състав, постановено по гр.д.№ 450/2008г. Председател: Членове: