Р Е Ш Е Н И Е № 290/2017 гр. София 16.01.2018 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 16 октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.дело № 2351 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 3518/29.03.2017 г. от ответника Х. Г. С., чрез адв.Г. И. за отмяна на влязло в сила решение № 401/28.03.2016 г., постановено по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е постановено родителските права върху роденото от брака малолетно дете Г. С., [дата на раждане] да се предоставят на майката В. Д. С., съответно на бащата Х. Г. С. е определен режим на лични отношения с детето и Х. С. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното дето, чрез майката и законен представител в размер на сумата 105 лв. Молителят поддържа, че са налице основания за отмяна по чл.613а ГПК и чл.303ал.1,т.5 и т.6 ГПК, тъй като в нарушение на процесуалните правила не му е връчван какъвто и да е документ за правните процедури, които ответницата В. Д. С. е предприела пред Районен съд [населено място], довели до постановяване на решение № 401/28.03.2016 г. по гр.дело № 2590/2015 г., чиято отмяна се иска, че за съществуването на решението молителят научил след като предприел предвидената в Х. конвенция от 1980 г. за отвличане на деца процедура почти три месеца по-късно. В молбата са изложени твърдения, че ответницата по молбата в качеството на ищец по образуваното първоинстанционно дело декларирала грешен адрес за молителя, като последен адрес на който живеели заедно като семейство, че документи, отнасящи се до подадената искова молба никога не са били връчвани на молителя и същият не е научил за образуваното срещу него дело. Твърди се също, че молителят никога не е имал контакт с адвоката, назначен за негов особен представител в първоинстанционното производство и никога не се е съгласявал с изявлението на адвок-пълномощника, че е съгласен ответницата да упражнява родителските права над детето. Поддържа, че становището му относно упражняване на родителските права върху роденото от брака дете е точно обратното, тъй като е подал молба за връщане на отвлеченото дете съгласно Х. Конвенция от 1980 г., както и многобройните висящи пред Гръцките съдилища искови молби, подадени от молителя срещу ответницата по молбата. В молбата са мотивирани доводи, че съгласно чл.18,ал.2 от Регламент /ЕО/ 2201/2013 г. на Съвета и на чл.19,ал.1 и 2 от Регламент/ЕО/ 1393/2007 г. решението на Добричкия районен съд в частта за упражняване на родителските права е необосновано. Сочи, че като постоянен жител на Гърция на молителя не е бил връчван документ за правните процедури, които ответницата по молбата е предприела пред Добричкия районен съд, нито е получавал информация от назначения на молителя особен представител по първонистанционното производство за съдопроизводствените действия на Добричкия районен съд. Молителят поддържа, че според чл.16,19,ал.2 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. решението на районен съд [населено място] за упражняване на родителските права е недопустимо, тъй като Гръцките съдилища вече са били сезирани по случая според чл.16,ал.1 от Регламент/ЕО/2201/2003 г. и съдът е следвало да спре процедурите, че исковите молби на молителя предхождат и така обосновават компетентността на Гръцките съдилища. Сочи, че на основание чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета вр.чл.16,17,19, ал.2 от Регламент /ЕО/2201/2003 г. на Съвета при установена висящност на съдебния спор, тъй като молителят е упражнил първата си искова молба пред Гръцките съдилища Българските съдилища – т.е. районен съд [населено място] няма компетентност да решава въпроси за родителските права по отношение на роденото от брака дете. В молбата са изложени доводи, че решението на Районен съд [населено място] в частта, в която се разпорежда за упражняване на родителските права над детето е противоречащо на чл.16 от Х. конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, че по настоящото дело се прилага чл.16 от посочената конвенция. Счита, че според чл.19,ал.4 от Регламент /ЕО/ 1393/2007 г., вр.чл.18,ал.2 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета решението на Районен съд [населено място] в частта за упражняване на родителските права не може да влезе в сила. Изложени са доводи за приложение на чл.17 от Х. Конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международно отвличане на деца. В молбата са изложени твърдения, че молителят никога не е давал съгласието си да упражнява родителски права над детето ответницата по молбата за отмяна, че не е имал контакт с назначения му особен представител в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. Твърди, че са образувани производства пред Гръцките съдилища по подадени искови молби от молителя срещу ответницата по молбата за отмяна. Съдържат се и твърдения относно показанията на разпитания свидетел пред Районен съд [населено място]. Искането е за отмяна на решението на Добричкия районен съд постановено по гр.дело № 2590/2015 г. в частта относно упражняване на родителските права и присъдената издръжка на детето Г. С.. С молба вх. № 6410/18.04.2017 г. молителят е уточнил подадената първоначално молба за отмяна, като е посочил, че е подал искова молба за развод срещу съпругата си В. Д. С. пред компетентен гръцки съд – Районен съд Атина с дата 13.05.2015 г., че съпругата му е подала молба за развод от 17.07.2015 г. пред Районен съд [населено място] и е образувано гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд. Поддържа, че по-късно заведеното дело пред Добричкия районен съд на същото основание и между същите страни противоречи на правилата отнасящи се до международната компетентност по брачни дела, установени в Регламент/ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета – чл.19,т.1 от Регламента и постановяването на решение в нарушение на тези правила влече порочност на съдебния акт. Искането е за прогласяване нищожността на решение № 401/218.03.2016 г. по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд и за потвърждаване международната компетентност на Районен съд Атина, Гърция по подадена искова молба от Х. С.. Ответницата по молбата е изразила становище в молба от 11.10.2017 г., според което молбата за отмяна на влязлото в сила решение в частта относно родителските права върху роденото от брака малолетно дете Г. С., режима на лични отношения с детето и молителя и присъдената издръжка е неоснователна. Поддържа, че не са налице сочените от молителя основания за отмяна. С определение № 215/11.07.2017 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: Молителят е поискал отмяна на основание чл.613а ГПК на влязлото в сила решение № 401/28.03.2016 г. по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд в частта, касаеща родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето Г. С., [дата на раждане] С посоченото решение, влязло в сила на 13.04.2016 г. е прекратен с развод сключения с акт № 0684 на 29.12.2005 г. в [населено място] граждански брак между В. Д. С. и Х. Г. С., [дата на раждане] в Р., гръцки гражданин, поради дълбоко и непоправимо разстройство. Родителските права върху роденото от брака малолетно дете Г. С., [дата на раждане] са предоставени на майката В. Д. С., като на бащата Х. Г. С. е определен режим на лични отношения с детето всяка последна събота от месеца, считано от 10.00 часа до 19.00 часа, три дни през Коледно-Новогодишните празници, три дни през пролетната ваканция и петнадесет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск. Постановено е малолетното дете Г. С. да има местоживеене в дома на майката на адрес [населено място],[жк], вх.Ж, ет.4, ап.11 и бащата Х. Г. С. да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 105 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за развод, ведно със законната лихва за всяка закъсняла и/или пропусната вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение. Производството по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд е при действието на Регламент ЕО № 1393/2007 на Европейския парламент и съвета относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела и за отмяна на регламент /ЕО/ № 1348/2000 на Съвета. Предпоставките за отмяна на влязло в сила решение по чл.19,ал.4 от посочения регламент са: документът за образуване на съдебното производство или друг равностоен документ да е бил изпратен за връчване в чужбина и ответникът да не се е явил по делото, като не по своя вина да не е могъл да се запознае своевременно с изпратения документ, поради което да не е могъл да упражни правото си на защита или да се запознае с решението, за да може да го обжалва и основанията за обжалване, посочени от ответника да не изглаждат лишени от основание. Съдът намира, че в настоящият случай не са налице посочените предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение. Гр.дело № 2590/2015 г. Добричкия районен съд е образувано по предявен иск от В. Д. С. – ответница по молбата за отмяна срещу Х. Г. С. за развод по чл.49 СК. Исковата молба е постъпила в районния съд на 17.07.2015 г. Към нея е приложена декларация от 21.05.2015 г., подадена от ищцата/л.8/, с която е декларирала, че не й е известен постоянен и настоящ адрес на ответника Х. С., както и, че й е известна наказателната отговорност, предвидена в Наказателния кодекс за деклариране на неверни данни. С писмо изх. № 3631/20.07.2015 г./л.13/ съдът е изискал от Областна дирекция на МВР [населено място] справка за регистриран адрес в страната на Х. Г. С., [дата на раждане] С писмо рег. № 357000-7806/24.07.2015 г. на Областна дирекция на МВР гр.Добрич районен съд [населено място] е уведомен, че в информационните масиви на МВР за лицето Х. Г. С. няма данни за регистриран адрес в РБългария. В същото писмо е отразено, че за извършване на точна справка е необходимо имената на лицето да са посочени на латиница по начина, по който са изписани в националния документ за самоличност, дата на раждане, както и гражданство. С разпореждане от 18.08.2015 г. съдът е указал на ищцата да посочи имената на ответника – сега молител изписани на гръцки език и на латиница, както и адреса на който са живеели с ищцата в Гърция, съответно адреса на родителите му. Съобщение за постановеното разпореждане е редовно връчено на ищцата на 19.08.2015 г. С молба вх. № 15549/25.08.2015 г./л.18/ ищцата е уведомила районния съд за имената на ответника, изписани на български език, посочила е, че не владее гръцки език – писмено и говоримо и поради това не може да изпише имената на ответника на гръцки език, представила е имената на ответника преведени от български на гръцки език посредством техническо средство – компютърен преводач в интернет, както и по същият начин са посочени трите имена на ответника на английски език. Районният съд е постановил разпореждане от 25.08.2015 г., с което е указал на ищцата да внесе държавна такса по сметка на Държавен вестник сумата 20 лв. за призоваване на ответника, чрез публикация в неофициалния раздел на вестника. Указаната държавна такса е внесена на 08.09.2015 г. С разпореждане от 08.09.2015 г. районният съд е постановил да се изпрати до Държавен вестник искане за публикация в неофициалния раздел на съобщение до ответника за започналото срещу него дело. Съобщението е обнародвано в неофициалния раздел на Държавен вестник бр.72/02.10.2015 г. В същото е отразено ответникът да се яви в Районен съд [населено място] в двуседмичен срок от съобщението в Държавен вестник за връчване на искова молба, подадена от В. Д. С. по чл.49 СК, приложенията към нея и съобщение по чл.131 ГПК. Отразено е също ответникът да посочи съдебен адрес в противен случай делото ще се гледа при условията на чл.48,ал.2 ГПК. С разпореждане от 09.11.2015 г. по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд е прието, че е извършена служебна справка в Национална база данни за постоянен и настоящ адрес в страната на ответника –молител, че същият не е адресно регистриран в РБългария. Прието е, че ищцата е представила декларация, че не й е известен адрес на ответника, нито в страната, нито в чужбина, поради което е разпоредено връчването на съобщение до ответника по чл.131 ГПК да се извърши чрез Държавен вестник. Съдът е приел, че до постановяване на разпореждането ответникът не се е явил за да получи препис от исковата молба за развод и приложенията към нея. С оглед на това е разпоредил да се приложи по делото съобщението за ответника Х. Г. С., направено чрез ДВ брой 72/02.10.2015 г., което да се счита редовно връчено на адресата. Предоставена е правна помощ по чл.21,т.3 от ЗППП под формата на процесуално представителство, вр.чл.23,ал.1 от ЗПП на Х. Г. С., чрез назначаване на особен представител. Определен е депозит 600 лв. , вносими от ищцата за назначения особен представител. С определение от 29.01.2016 г. по гр.дело № 2590/2015 г. съдът е назначил адвокат Я. А. Я. от АК Д. за процесуален представител по чл.47,ал.6 ГПК на Х. Г. С. в производството по делото. В хода на делото ответникът Х. С. е представляван от особения представител адв. Я. Я., която е подала от негово име писмен отговор по подадената искова молба, съответно се е явявала на проведените съдебни заседания – на 18.03.2016 г. и на 24.03.2016г., като на второто е даден ход на устните състезания. Съобщение за постановеното решение от 28.03.2016 г. по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд е връчено на ответника, чрез адв. Я. Я.. В съдебно заседание на 24.03.2016 г. ищцата, чрез адв.П.П. е заявила, че административният адрес на семейното жилище, което е било жилище под наем в Р., [населено място] е на [улица], че в съдебното заседание ще уточнят от кой момент страните не живеят там и, че ищцата не претендира ползване на семейното жилище след развода. На същото заседание с доклада по делото по чл.146 ГПК съдът е приел, че семейното жилище, находящо се в Р. е в [населено място], [улица], че е било квартира, която съпрузите са ползвали под наем и същата е освободена от момента на фактическата им раздяла и, че ищцата не претендира ползването на семейното жилище след развода. В исковата молба твърденията за началния момент на фактическата раздяла са от м.08.2014 г. По доклада на съда страните изрично са заявили, че нямат възражения. С решението районният съд е приел, че фактическата раздяла между съпрузите е за период от около две години преди постановяването му. С оглед на така установените факти съдът намира, че не са установени предпоставките за отмяна по чл.19,ал.4 от Регламент ЕО № 1393/2007 на Европейския парламент и Съвета относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Съгласно чл.1,ал.2 от цитирания регламент последният не се прилага, когато адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи е неизвестен. От приложените писмени доказателства по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд, отмяна на чието решение е поискана се установява, че адресът на ответника по иска – сега молител Х. Г. С. е неизвестен. Поради това районният съд е приложил разпоредбите на чл.48,ал.1 ГПК, уреждащи връчване на съобщение на ответник с неизвестен адрес за заведено срещу него дело. Въпреки публикацията в Държавен вестник на съобщението по чл. 131 ГПК ответникът не се е явил в съда, за да получи препис от исковата молба и от приложенията и съдът му е назначил особен представителна разноски на ищцата. В хода на делото ответникът е бил представляван от назначения особен представител. Към молбата за отмяна са приложени многобройни писмени доказателства. Те са както следва: заверен превод на Удостоверение за семейно положение, издадено от [община] – И. А., отдел Граждански регистър и администрация, изх. № 2782, заверен превод на Акт за сключване на граждански брак, издадено от Р., Министерство на вътрешните работи, Ген.дирекция електронно управление и избори, Дирекция Гражданско и общинско състояние, отдел Специален регистър, изх. № 32321/08.07.2005 г., заверен превод на уверение, издадено от Трета детска градина Д., към Министерство на културата, образованието и вероизповеданията, Дирекция за основно и средно образование на област А., Първа дирекция за основно образование А., превод на молба за връщане на Основание Х. конвенция от 25.10.1980 г. относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца от молител Х. С. от 26.02.2016 г., превод на молба от Х. С. срещу В. Д. И. до Районен съд Атина – процедура привременни мерки/грижи, общуване/ за малолетното дете Г. С., заверен превод на протокол за внасяне на искова молба, Процедура привременни мерки на Районен съд Атина, превод на клетвена декларация № 11.998 от 19.02.2016 г., дадена от Г. С. пред нотариус с район на действие [населено място], превод от книга за вписване по здравословно състояние, издадена от Гръцка социална застрахователна каса, ксероксно копие от гръцки паспорт на детето Г. С., без превод, превод на искова молба за развод до Районен съд Атина – едночленен състав от Х. С. по баща Г., жител на Д. срещу В. И. Д., превод от протокол за внасяне на искова молба и акт за насрочване на делото. От посочените писмени доказателства не се установява към момента на подаване на исковата молба, предмет на гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд, както и в хода на същото дело до постановяване на решението, чиято отмяна е поискана на ищцата В. Д. С. – сега ответница по молбата за отмяна да е бил известен адреса – постоянен или настоящ адрес на ответника по иска Х. Г. С. в Р. или на територията на РБългария. Относно приложения превод на клетвена декларация/стр.52/ от 19.02.2016 г., дадена пред нотариус в Р. с район на действие [населено място] съдът намира, че същата не следва да се цени, тъй като не представлява годно доказателствено средство, поради това, че не е събрано по предвидения в ГПК ред – чл. 163 и сл. ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т. 11 от т. решение № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС в производството, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е допустимо да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушение на правото му на участие в процеса. Тази практика съдът намира за приложима и в хипотезата на чл.613а ГПК. В производството за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК и чл.613а ГПК съдът няма задължение служебно да събира доказателства. За съда възниква задължение да се произнесе, респективно да събере доказателства, когато е сезиран с искане от страната по делото с предвидените в ГПК средства и срок. В случая не е направено искане от молителя за разпит като свидетел на лицето, дало декларативните показания пред нотариус в Р.. Разпита в този случай може да се извърши от съда по реда на ГПК - чл. 163 и сл. или по реда на чл.614 ГПК, който препраща към реда, предвиден в Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. на Съвета от 28.05.2001 г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Както се посочи такова искане не е направено от молителя, поради което за съда няма задължение да събира гласни доказателства. Като взема предвид изложеното съдът намира, че в настоящият случай от данните по делото се налага извода, че в производството по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд са неприложими разпоредбите на Регламент ЕО № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, тъй като адресът на ответника по иска – сега молител е бил неизвестен. От приложените към молбата за отмяна писмени доказателства, както вече се отбеляза не се установява на ответницата по молбата за отмяна да е бил известен адреса на молителя в Р. към момента на подаване на исковата молба, предмет на гр.дело № 2590/2015 г. на Д., както и в хода на делото и същата да не го е съобщила. Следователно не се установяват предпоставките на чл.613а ГПК, съответно на чл.19,ал.4 от Регламент ЕО № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на влязлото в сила решение по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд в частта относно родителските права, мерките за лични отношения и издръжката по отношение на малолетното дете Г. С., родено на 12.05.2009 г. Доводите в молбата за отмяна, че в нарушение на процесуалните правила на молителя не е връчван какъвто и да е документ за правните процедури, които ответницата В. Д. С. е предприела пред Районен съд [населено място], довели до постановяване на влязлото в сила решение по гр.дело № 2590/2015 г. на Д., че молителката декларирала грешен адрес за молителя като последен адрес, на който живеели заедно като семейство, че документи, отнасящи се до подадената искова молба никога не са били връчвани на молителя, че молителят никога не е имал контакт с адвоката, назначен за негов особен представител в първоинстанционното производство и не е изразявал становище за предоставяне на майката на родителските права върху роденото от брака дете, представляват твърдения, че вследствие нарушаване на процесуалните правила е нарушено правото на защита на молителя като страна по делото - т.е. наличие на основанията по чл.303,ал.1,т.5 и т.6 ГПК. Тези твърдения са преклудирани, тъй като молбата не е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.5 и т. 6 ГПК – в тримесечен срок от узнаване на решението. Видно от твърденията, изложени на л.2-ри от молбата за отмяна молителят е узнал за решението на Добричкия районен съд три месеца след подаване на Молбата за връщане на детето Г. С. на основание разпоредбите на Х. конвенция от 25.10.1980 г. относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Молбата е с дата 26.02.2016 г. и е постъпила в Министерство на правосъдието на РБългария на 29.02.2016 г. Тези три месеца са изтекли на 29.05.2016 г. Решението, чиято отмяна е поискана е постановено на 28.03.2016 г., влязло е в сила на 13.04.2016 г., а молбата за отмяна с вх. № 3518 е постъпила във Върховен касационен съд на 29.03.2017 г. – повече от три месеца от узнаване на решението. Следователно молбата за отмяна в тази част е просрочена и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в същата част следва да се прекрати. Неотносими към основанието за отмяна по чл.613а ГПК и по чл.303 ГПК са твърденията в молбата за отмяна за противоречие на решението на Добричкия районен съд в частта относно упражняване на родителските права на чл.16 от Х. конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, както и на Регламент/ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. В настоящото производство не следва да се разглежда и искането на молителя за прогласяване нищожността на решението на Добричкия районен съд, постановено по гр.дело № 2590/2015 г., тъй като за такова искане е предвиден друг процесуален ред. С оглед на изложеното съдът намира, че молбата в частта, с която е поискана отмяна на решението на Добричкия районен съд по гр.дело № 2590/2015 г. на основание чл.613а ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В частта, с която е поискана отмяна на влязлото в сила решение на Добричкия районен съд на основание чл.305,ал.1,т.5 и т.6 ГПК молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба вх. № 3518/29.03.2017 г., уточнена с молба вх. № 6410/18.04.2017 г., подадена от ответника Х. Г. С., гръцки гражданин с адрес, [населено място], [улица], област А. Г., чрез адв.Г. И., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3,ап.6, чрез адв.Г. И. в частта, с която е поискана отмяна на основание чл.613а ГПК на влязло в сила решение № 401/28.03.2016 г., постановено по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд в частта, с която съдът е предоставил родителските права върху роденото от брака малолетно дете Г. С., [дата на раждане] на майката В. Д. С., ЕГН [ЕГН], като на бащата Х. Г. С. е определен режим на лични отношения с детето: всяка последна събота от месеца, считано от 10.00 часа до 19.00 часа, три дни през Коледно-Новогодишните празници, три дни през пролетната ваканция и петнадесет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, постановено е малолетното дете Г. С. да има местоживеене в дома на майката на адрес [населено място],[жк], вх.Ж, ет.4, ап.11 и е осъден бащата Х. Г. С. да заплаща за детето, чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 105 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за развод, ведно със законната лихва за всяка закъсняла и/или пропусната вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение. Оставя без разглеждане молба вх. № 3518/29.03.2017 г., уточнена с молба вх. № 6410/18.04.2017 г., подадена от ответника Х. Г. С. гръцки гражданин с адрес, [населено място], [улица], област А. Г., чрез адв.Г. И., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3,ап.6, чрез адв.Г. И. в частта за отмяна на влязло в сила решение № 401/28.03.2016 г., постановено по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд в частта, с която съдът се е произнесъл за определяне родителските права по отношение на малолетното дете Г. С., [дата на раждане] , режима на лични отношения с детето и издръжката на същото дете на основание чл.303,ал.1,т.5 и т.6 ГПК и прекратява производството по делото в тази част. Решението в частта, с която е оставена без разглеждане, молбата за отмяна и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: