6 Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр. София, 31 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретаря Мира Недева, при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 196 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.3 от НПК. Образувано е по искане на Окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив за възобновяване на нохд № 990/2014 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и отмяна на наложеното на К. Т. В. наказание конфискация на Ѕ ид.ч. по отношение на два от четирите самостоятелни недвижими имота. В искането е посочено, че към момента на постановяване на първоинстанционната присъда В., съвместно със съпругата си, е бил собственик на четирите недвижими имота, предмет на наложеното му кумулативно наказание конфискация. Тъй като пред горните инстанции присъдата не е атакувана по отношение на наказанието конфискация, съдебните състави не са произнесли в тази насока. Междувременно, преди постановяване на въззивното решение, двата индивидуализирани в искането недвижими имота, а именно: самостоятелни обекти в сграда, с идентификатори 61056.501.156.1.12 и 61056.501.156.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Н., с адрес: [населено място], [улица], № 6, находящи се съответно на ет.3, ап.12 и ет.1, ап.3 и двата с предназначение – жилище – апартамент, брой нива на обектите – 1, първият с площ от 42,17 кв. м., а другият – 48,59 кв. м., ведно със съответните общи части от сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 61056.501.156, чрез публична продан – постановление за възлагане по реда на ГПК, са станали собственост на „Банка П. България“ АД, което обстоятелство е вписано в Имотния регистър на 08.12.2014 г. Според Окръжния прокурор така настъпилата промяна в собствеността е от съществено значение за делото, а и не е била известна на въззивната и на касационната инстанция, тъй като в хода на неприключилия наказателен процес не са били ангажирани доказателства в тази насока. Въпреки че, тези обстоятелства не са разкрити чрез разследване, тъй като в случая липсва законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, по смисъла на чл.207 и сл. от НПК, но те са установени в хода на извършената проверка по реда на ЗСВ, се налага наказателното производство да се възобнови и да се отмени наложеното на В. наказание конфискация по отношение на процесните два имота. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на окръжния прокурор и счита, че същото като основателно следва де са уважи. Осъденият К. Т. В., редовно призован, не се явява и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване, депозирано от Окръжния прокурор се основава на разпоредбата на чл.420, ал.1 вр. с чл.422, ал.1, т.3 от НПК, направено е в интерес на осъдения, поради което не обвързано със сроковете по чл.421 от НПК и има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419, ал.1 от НПК, поради което е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО. В производство по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК с присъда № 77/13.10.2014 г. нохд № 990/2014 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив Костадин Т. В. е признат за виновен в извършването на престъпление по: - чл. 255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т. 7 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода и конфискация на притежаваната от него Ѕ ид.ч. от четири, самостоятелни недвижими имота, представляващи жилища, апартаменти в [населено място], обл. Бургас, подробно индивидуализирани в присъдата. - чл.234, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лв. На основание чл.23 от НК на В. е наложено едно общо най-тежко наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, в затворническо общежитие от „открит“ тип, към което са присъединени изцяло наказанията конфискация и глоба. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 68/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по делото решение № 87/06.07.2015 г. е изменена присъдата като на основание чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е намалено определеното на В. за престъплението по чл.255, ал.3 вр. с ал.1 от НК, както и наложеното му при условията на чл.23 от НК общо най-тежко наказание, на една година и десет месеца лишаване от свобода. По жалба на подсъдимия с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода с решение № 427/28.12.2015 г. по н.д. 1348/2015 г. по описа на ВКС, II н.о. е оставен в сила атакувания въззивен съдебен акт. При изпълнението на влязлата в сила на 28.12.2015 г. присъда, в отдел „Държавни вземания“ към ТД на НАП - Бургас, на 04.08.2016 г. е постъпила молба от „Банка П. България“ АД, с която изпълняващият орган е уведомен, че преди влизането в сила на съдебния акт, два от постановените за конфискация имоти, върху които е имало учредена договорна ипотека в полза на банката, вписана на 02.06.2011 г. са изнесени на публична продан по изпълнително дело № 20147050400411 по описа на ЧСИ И. Б. и са придобити от банката, за което са издадени 2 бр. постановления за възлагане, вписани на 08.12.2014 г. в Служба по вписванията - [населено място]. След вписването на постановленията за възлагане всички тежести върху имотите са заличени, включително и наложената от НАП възбрана, вписана на 24.07.2012 г. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че при постановяване на въззивното решение апелативният съд не е проявил активност да събере доказателства за наличното имущество на подсъдимия и без да изложи каквито и да било съображения е потвърдил наложеното с първоинстанционната присъда наказание конфискация на Ѕ ид.ч. на подробно индивидуализираните четири недвижими имота, два от които към този момент вече не са били собственост на В., а на „Банка П. България“ АД. След като отпуснатият ипотечен кредит е станал предсрочно изискуем и банката се е снабдила с изпълнителен лист и заповед за изпълнение, въз основа, на които е било образувано изпълнителното дело при ЧСИ Б., очевидно и самият В. е загубил интерес към процесните два имота, тъй като за него е било без значение дали те ще бъдат конфискувани в полза на държавата или продадени на публична продан, в полза на банката, поради което не е уведомил съда за тези обстоятелства. Настъпилата промяна в собствеността не е възведена и като оплакване в касационната жалба, още повече, че при извършената касационна проверка принципно не се събират доказателства, а съобразно чл.347 от НПК съдът проверява решението само в обжалваната му част, т.е. от една страна - визираното обстоятелство не е било известно нито на въззивния, нито на касационния състав, но от друга – неточно е установен действителния обем на правото на собственост на В. по отношение на обектите, за които това право е съществувало. С потвърждаването на постановената от първоинстанционния съд конфискация, включително и на процесните два имота, които вече не са били собственост на подсъдимия, въззивният съд е допуснал особено съществено нарушение на изискванията на чл.44, ал.1 от НК, още повече, че в мотивите на решението липсват каквито и да било съображения относно постановената конфискация, а още по-малко за обхвата на нейния предмет. Същевременно така откритото ново обстоятелство има съществено значение за правилното решаване на делото, чието възобновяване се иска, тъй като налагането на наказанието конфискация изисква подсъдимият да е собственик на имуществото, предмет на конфискацията към момента на постановяване на съответния съдебен акт, а и това обстоятелство се явява в полза на осъдения, тъй като макар и формално намалява отнетото от него имущество. С оглед на изложеното искането на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - Пловдив се явява основателно, поради което наказателното производство следва да бъде възобновено, като се отменени наложеното на осъдения В. наказание конфискация на Ѕ ид.ч. само в частта - по отношение на два от четирите самостоятелни недвижими имота, придобити на 08.12.2014 г. от „Банка П. България“ АД . Ето защо и на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 990/2014 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. ИЗМЕНЯ присъда № 77/13.10.2014, влязла в сила на 28.12.2015 г., като я ОТМЕНЯ в частта, с която на осъдения К. Т. В. е наложено наказание конфискация на Ѕ ид.ч. по отношение на два самостоятелни обекта в сграда, с идентификатори съответно - 61056.501.156.1.12 и 61056.501.156.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Н., с адрес: [населено място], [улица], № 6, съответно ет.3, ап.12 и ет.1, ап.3 и двата с предназначение – жилище – апартамент, брой нива на обектите – 1, първият с площ от 42,17 кв. м., а другият – 48,59 кв. м., ведно със съответните общи части от сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 61056.501.156. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: