5 Р Е Ш Е Н И Е № 266 София, 19.12.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1427 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 463 от 09.04.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 370 от 05.10.2012 г. по гр.д. № 772/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е уважен иск, квалифициран с правно основание чл. 78 вр. с чл. 79 ЗЧСИ, предявен от В. Г. Г. в качеството му на частен съдебен изпълнител против [фирма], [населено място] и С. Л. М. в качеството му на едноличен търговец с фирма „ С. – С. М.”, осъдени да заплатят солидарно сумата 17917,43 лева, съставляващи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос в кои случаи, в какъв размер и от кого се дължи таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. В решение № 10 от 07.01.2011 г. по гр.д. № 678/2010 г. на Шуменски окръжен съд е прието, че когато изпълнителното производство е прекратено по инициатива на взискателя, таксата по т.26 от Тарифата се дължи от него, независимо дали е събрана от частния съдебен изпълнител. В решение от 10.02.2012 г. по гр.д. № 17898/2011 г. на Софийски градски съд е прието, че таксата по т. 26 от Тарифата се дължи съобразно предприетите действия по принудително изпълнение и резултата от провеждането им. В обжалваното решение № 370 от 05.10.2012 г. по гр.д. № 772/2012 г. на Великотърновски окръжен съд е прието, че когато погасяването на дълга е настъпило в хода на изпълнителния процес, а с поведението си длъжниците са станали причина за образуваното изпълнително дело, следва да понесат отговорността за разноските, в т.ч. и за пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище: Разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство – чл. 79 ГПК. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Единствено изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение – дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е за сметка на длъжника. Сумата е събрана, когато третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител, както и когато обявените купувачи при осребряване на имуществото са внесли по сметка на съдебния изпълнител предложената от тях цена. Макар да не е постъпила по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, платените от трето задължено лице суми направо на кредитора, както и даденото от длъжника пряко на кредитора следва се счита събрана сума, доколкото съдебният изпълнител е запорирал или възбранил имущество на съответната стойност. В обжалваното въззивно решение е прието, че по заявление от 08.08.2011 на [фирма] и приложен към него изпълнителен лист, ищецът, в качеството си на частен съдебен изпълнител е образувал изпълнително дело № 372/2011 г. срещу ответниците по делото, длъжници по изпълнителния лист за сумата 600000 лева. На 22.08.2011 г. и 23.08.2011г. съдебният изпълнител е връчил на длъжниците призовки за доброволно изпълнение. С молба от 17.10.2011 г., взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК, а с молба от 20.10.2011 г. е направил изявление, че отношенията му с длъжниците за сумата 600000 лева са окончателно уредени чрез погасяване на задължението. Задължението е било погасено чрез плащане на заем на кредитора към [фирма] със средства от прехвърлен на трето лице недвижим имот в [населено място] за сумата 580074 лева и превод в брой на сумата 19926 лева. На 24.11.2011 г. ищецът е изготвил сметка, в която е начислил върху материален интерес от 600000 лева такса по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ в размер на 17917,43 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на окончателната такса по изпълнителното дело е основателен. Приел е, че тъй като погасяването на дълга е настъпило в хода на изпълнителния процес, а с поведението си длъжниците са станали причина за образуваното изпълнително дело, следва да понесат отговорността за разноските, в т.ч. и за пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В касационна жалба против решението на Великотърновски окръжен съд, постъпила от [фирма], [населено място] и С. Л. М. в качеството му на едноличен търговец с фирма „С. – С. М.” се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи по приложението на чл. 26 от Тарифата по ЗЧСИ, тъй като пропорционална такса върху събраната сума не се дължи, когато изпълнителното дело е прекратено по искане на взискателя, а извършеното от длъжниците извънсъдебно удовлетворяване на взискателя не съставлява събиране на сума по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ. Изложени са доводи, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи и поради обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е започнало принудителното изпълнение и прекратяване на изпълнителното дело по искане на взискателя, с което съдебният изпълнител е лишен и от правомощия срещу длъжника. Ответникът по касационната жалба В. Г. Г. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са неоснователни. Предвид гореизложените мотиви по приложението на т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, длъжниците по изпълнителното дело дължат на частния съдебен изпълнител пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като вземането на кредитора е било удовлетворено след започване на принудителното изпълнение и предприемане на изпълнителни действия, в т.ч. запори по сметки и възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжниците. От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът, действайки като частен съдебен изпълнител, е запорирал сметки на ответниците и възбранил множество недвижими имоти, в т.ч. поземлен имот с площ от 6080 кв.м., ведно със застроената в него сграда с площ от 825 лева, както и стопански имоти в Горна О.. Постигнатото между взискателя и длъжниците споразумение, в изпълнение на което длъжниците са погасили банков кредит на взискателя към [фирма] е след като изпълнението е било насочено върху имущество на длъжниците на стойност вземането на взискателя, поради което предявеният иск е основателен, който правилен краен извод е формиран и в обжалваното въззивно решение. Неоснователен е доводът, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи поради обезсилване на изпълнителния лист и прекратяване на изпълнителното дело. Правните последици от обезсилването на изпълнителния лист са обезсилване на всички изпълнителни действия освен приключените осребрявания на длъжниково имущество. Ако по изпълнителното дело има непреведени на кредиторите суми, те подлежат на незабавно връщане на длъжника, като върху тези суми длъжника не дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Съдебният изпълнител, събрал сумата от длъжника при материално незаконосъобразно принудително изпълнение може да претендира разноски по изпълнението и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от кредитора. Когато сумите по обезсиления изпълнителен лист са получени от кредиторите по изпълнителното дело, те подлежат на връщане въз основа на издаден в полза на длъжника обратен изпълнителен лист. Обратния изпълнителен лист включва преведените на кредиторите суми без основание, в т.ч. платените от тях авансови такси, събраните от съдебния изпълнител, но невнесени от взискателя авансово такси и разноски по делото, както и събраната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ или всички суми, събрани от длъжника и получени от кредиторите и съдебния изпълнител. Те подлежат на връщане от кредитора. В случая кредиторът е получил по изпълнителния лист равностойността на вземането си чрез извършено от длъжниците плащане на негово задължение към трето лице; изпълнителният лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК е обезсилен с разпореждане от 09.12.2011 г. на основание чл. 415, ал.2 ГПК (кредиторът не е предявил иск за установяване на вземането, тъй като същото е било вече удовлетворено), поради което претендираната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се дължи от длъжниците. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 810 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 06.12.2012 г. с адвокат Р. Д. от В. адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 370 от 05.10.2012 г. по гр.д. № 772/2012 г. на Великотърновски окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] и С. Л. М. с ЕГН [ЕГН], в качеството му на едноличен търговец с фирма „ С. – С. М.”, да заплатят на В. Г. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 810 (осемстотин и десет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: