4 Р Е Ш Е Н И Е № 484 гр. София, 15 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Мина Топузова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1465 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано въз основа на касационна жалба на защитника на подсъдимия С. Ц. К. срещу решение №77, постановено на 21.06.2012 г. по ВНОХД №75/2012 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна, с което е била изменена присъда № 3 от 08.02.2012 г., постановена по НОХД №230/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Добрич, като подсъдимият К. е бил признат за невиновен и оправдан да е осъществил престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК при нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. С атакуваната присъда, постановена по НОХД №230/2011 г. подсъдимият С. Ц. К. е бил признат за виновен в това, че на 24.09.2010 г. в [населено място] при управление на моторно превозно средство- АТВ „К.” е нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.140, ал.1 ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалата Н. Г. М., като на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила и на основание чл.343г НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години. С присъдата подсъдимият К. е бил осъден за заплати на М. В. М. и М. В. Г. по 35 000 лева- представляващи обезщетение за претърпени в резултата на извършеното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като се поддържа, че въззивният съдебен акт е постановен на основата на неправилен анализ на доказателствата и в хода на производството са били допуснати нарушения на материалния закон. В касационната жалба не се сочат допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на развилото се наказателно производство (с изключение на лаконично оплакване за това, че въззивната инстанция не е отговорила на оплакванията, отразени във въззивната жалба) и не е отразено конкретно какво е оплакването, свързано с неправилно приложение на материалния закон, като се релевират доводи, свързани с това, че процесното АТВ не представлява моторно превозно средство по смисъла на ЗДвП, не е било изяснено как е попаднало в страната, с какви регистрационни номера се е движело, имало ли е такива, къде е била първоначалната му регистрация и къде е било съхранявано до настъпване на произшествието. Оспорват се и заключенията на приетите по делото експертизи, като се поддържа, че те са изготвени от некомпетентни експерти и при изготвянето им са били използвани каталожни данни. На тези основания се предлага атакуваното въззивно съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба, като предлага тя да бъде уважена на посочените в нея основания. Представителят на ВКП твърди, че касационната жалба е неоснователна и предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Поддържа, че въззивният съд правилно е установил фактическите обстоятелства по делото, вярно е приложил материалния закон и правилно е приел, че подсъдимият е извършил нарушение на чл.139 ЗДвП. Върховният Касационен Съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила В касационната жалба не са отразени каквито и да е конкретни оплаквания, свързани с начина на събиране на доказателствените материали, тяхната оценка и направените при анализа им доказателствени изводи. Категорично не могат да бъдат приети оплакванията, отразени в жалбата, за това, че изготвените, приети и впоследствие ценени експертизи са некомпетентни. Напротив при запознаването с приложените по делото основни и допълнителни единични и комплексни експертизи може да бъде направен извод, че те са компетентно изготвени и експертите аргументирано са отговорили на поставените им въпроси, като убедително са защитили тезите си в хода на проведеното съдебно следствие. В тези експертизи са дадени отговор на всички основни въпроси по делото, за които се налага използването на специални знания, като са били коректно установени мястото на настъпване на произшествието, скоростта на движение на превозното средство, управлявано от подсъдимия, скоростта на движение при инициалния удар с тялото на пострадалата, движението на тялото на М. след удара и това на подсъдимия и управляваното от него АТВ. Правилно са били установени и причината за настъпилата смърт на пострадалата и наличната причинно- следствена връзка между причинените в резултат на произшествието увреждания и настъпилия общественоопасен съставомерен резултат. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че изводите на експертите, отразени в приетите в хода на наказателното производство експертизи кореспондират изцяло с останалите събрани доказателствени материали и по непротиворечив и категоричен начин се подкрепят от тях. Не може да бъде възприето и оплакването на защитата, че въззивната инстанция не е отговорила на основни възражения, релевирани с въззивната жалба. Основните оплаквания във въззивната жалба са свързани с елементи от фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд и конкретно скоростта на движение на превозното средство и възможността повредата да бъде установена от подсъдимия преди настъпването й, както и с правната квалификация на инкриминираното деяние и конкретно нарушаването на нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП. С въззивният съдебен акт съдът е направил собствен анализ на всички доказателствени материали, като е отговорил на всички възражения, свързани с фактите по делото. По отношение на тези, относими към правната квалификация на инкриминираното деяние съдът е възприел тезата на защитата и е изменил атакуваната присъда, като е оправдал подсъдимия по обвинението нарушението по чл.21, ал.1 НК да е било в причинно- следствена връзка със смъртта на пострадалата. Ето защо касационната инстанция прецени, че в хода на воденото срещу подсъдимия К. наказателно производство не са били допуснати нарушения на процесуални правила (още по- малко съществени такива) и не са налице основания да се прецени, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон В касационната жалба липсват конкретни оплаквания относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като са релевирани доводи, които по никакъв начин не са свързани с предмета на производството. За касационната инстанция не е спорно, че посочените като неизяснени в жалбата въпроси и конкретно- дали превозното средство е имало регистрационни табели, трябвало ли е да има такава, как е било внесено в страната, къде е било съхранявано, дали лепенката, поставена в задната му част е представлявала редовна регистрация и дали същото е било регистрирано във Великобритания са все въпроси, които нямат никаква връзка с предмета на това производство и е безпредметно да бъдат обсъждани. Касационната инстанция прецени, че обстоятелствата, свързани с вноса, съхранението и наличието на регистрационни табели не могат да имат отношение към предмета на доказване по делото и не са относими към факта на извършване на произшествието и възможността подсъдимият да носи наказателна отговорност. Както правилно са приели предходните съдебни състави, подсъдимият К. е управлявал процесното АТВ и в следствие на техническа неизправност- повреда в кормилната му уредба е причинил пътно- транспортно произшествие, в резултата на което е и настъпила и смъртта на пострадалата М.. Тези обстоятелства са категорично установени и не се оспорват от страните в производството От доказателствените материали може да бъде направен извод, че управляваното от подсъдимия К. АТВ е представлявало превозно средство по смисъла на чл.149, ал.1 ЗДвП и същото е трябвало да бъде регистрирано по реда на чл.13 от Наредба І-45/2000 г. При извършването на тази регистрация задължително е трябвало да бъде направен и технически преглед на преводното средство, респективно същото като неизправно е трябвало да бъде спряно от движение. Не е спорно и това, че АТВ е било неизправно- с износени елементи от кормилната уредба- износени външни кормилни накрайници, като това обстоятелство е било известно на подсъдимия преди да предприеме пътуването, тъй като той го е възприел при извършения ремонт на кормилната щанга и шарнирен болт. Всичко това дава основание и на този съдебен състав да прецени, че с поведението си подсъдимият е осъществил нарушения на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП- управлявал е неизправно превозно средство и нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като е управлявал по пътища, отворени за обществено ползване нерегистрирано превозно средство. Всяко едно от нарушенията е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат, тъй като повредата не би настъпила ако подсъдимият би спазил горните законови разпоредби и не бе управлявал неизправно и нерегистрирано превозно средство по пътната мрежа. Правилно предходните съдебни състав са преценили, че престъплението е било осъществено и от субективна страна, тъй като К. е съзнавал, че управлява превозно средство, което е неизправно и е знаел, че същото не е било регистрирано по предвидения в закона ред. Законосъобразно формата на вината е била определена като „непредпазливост” и правилно предходните съдилища са преценили, че независимо от настъпилата внезапна повреда подсъдимият е действал виновно и трябва да носи наказателна отговорност. Касационната инстанция не намира за необходимо да обсъжда законосъобразността на въззивното съдебно решение в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП. Няма спор, че може да бъде изследван въпроса за това дали скоростта на движение (над 60 км/ч) не е допринесла за настъпването на повредата, но доколкото касационният съд е бил сезиран с касационна жалба само от подсъдимия и липсва касационнен протест е безпредметно да бъдат изяснявани тези обстоятелства. На тези основания касационният съд прецени, че в хода на воденото срещу подсъдимия К. наказателно производство не са били допуснати нарушения на материалния закон и наказателната му отговорност е била правилно ангажирана. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т. НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение №77, постановено на 21.06.2012 г. по ВНОХД №75/2012 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.