5 Р Е Ш Е Н И Е № 363 гр. София, 13 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..……………….…. КР. ПАВЛОВА ……...……… и с участието на прокурор ………… М. МИХАЙЛОВА …………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1091/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия Р. С. И. срещу решение № 313 от 27.05.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 111/2014 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на подсъдимия И. са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Изложени са съображения, че наложеното му наказание не съответствало на ниската обществена опасност на извършеното деяние, стойността на предмета на престъплението, добрите характеристични данни на извършителя, признанието на вината му, влошеното здравословно състояние на близките му – съпругата и майка му, грижите, които полагал за тях и за децата си. Касаторът отправя искане към ВКС да намали наложеното му наказание, като го определи при условията на чл. 55 от НПК. В съдебно заседание на ВКС подсъдимият И. не се явява, редовно призован. Неговият защитник адв. С. поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като законосъобразен и справедлив. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 12 от 26.02.2014 г. по НОХД № 62/2014 г. Хасковският окръжен съд е осъдил подсъдимия Р. С. И. за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК, като на основание чл. 58а, ал. 1, вр. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 14 000 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено му по НОХД № 616/2013 г. по описа на РС – гр.Свиленград, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 242, ал. 7 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, а на основание чл. 189, ал. 3 от НК – е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия И. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 111/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като с решение № 313 от 27.05.2014 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил присъдата на окръжния съд. По реда на чл. 340, ал. 2 от НПК решението на ПАС е съобщено на подсъдимия чрез неговите защитници адв. С. (на 03.06.2014 г.) и адв. Й. (на 30.05.2014 г.). Касационната жалба на подсъдимия е подадена на 05.06.2014 г., поради което ВКС намира, че е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т.1 от НПК. Касационната жалба на подсъдимия Р. И. е основателна. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК. Въззивният съд е споделил доводите на първоинстанционния съдебен състав, който при условията на чл. 54 от НК е отмерил по отношение на подсъдимия И. при превес на смекчаващите обстоятелства наказание в минимума на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК – лишаване от свобода за срок от три години, като след задължителната редукция с 1/3 съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК окончателният размер на наказанието лишаване от свобода е фиксиран на две години. При индивидуализацията на наложеното на касатора искателя наказание и двете съдебни инстанции по идентичен начин са очертали смекчаващите отговорността му обстоятелства, изтъквайки (л. 23 от ВНОХД № 111/2014 г. по описа на ПАС, съответно, л. 22 от НОХД № 62/2014 г. по описа на ХОС) като такива невисоката възраст на подсъдимия, относително ниската стойност на предмета на престъплението в отделните случаи и обстоятелството за наложените му административни санкции за тези случаи. Извън вниманието на решаващите инстанции обаче са останали данните за тежкото материално положение на касатора (съгласно декларацията му за имотно състояние на л. 130 от досъдебното производство той е безработен, не разполага с никакви доходи, не притежава недвижими имоти и МПС). В тази насока контролираната инстанция неправилно е приела (л. 24 от ВНОХД № 111/2014 г. по описа на ПАС), че подсъдимият И. е пренасял акцизните стоки с различни леки автомобили, които трябвало да му бъдат върнати. От залегналите в обвинителния акт факти, признати от подсъдимия, е видно, че при две от деянията той действително е пътувал до Р.Т. с леки автомобили м. „Р.”, рег. [рег.номер на МПС] и м. „М”, рег. [рег.номер на МПС] . Превозните средства обаче не са били негови, а собственост, съответно, на С. Я. В. и Т. М. А.. Въззивният съд неоснователно е отхвърлил твърдението за добри характеристични данни на подсъдимия със съображения, че същият „системно се занимавал с трансграничен трафик в нарушение на закона” (л. 23 от ВНОХД № 111/2014 г. по описа на ПАС). Това именно посегателство срещу митническия режим е предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство. От факта, че жалбоподателят И. е признат за виновен и осъден по конкретно предявеното обвинение по чл. 242, ал. 1, т. 1 от НК не могат да се правят негативни изводи за личностовия му облик. От приложената на л. 104 от досъдебното производство характеристична справка се установява, че извън предходното му осъждане, той „няма противообществени прояви и порочни наклонности”, поради което наведените от защитата доводи за добрите характеристични данни на подсъдимия са необорени от други доказателствени материали и са основателни. Настоящата инстанция не се съгласява и със съображенията, с които въззивният съдебен състав не е приел твърденията за влошено здравословно състояние на близките на подсъдимия, тъй като не били доказани. Принципно, обстоятелствата от значение за отговорността на дееца, включително тези във връзка със семейното му положение, се включват в обхвата на предмета на доказване по чл. 102, т. 3 от НПК, като тежестта на доказване и в тези случаи не може да бъде възлагана на подсъдимия. Съгласно чл. 107, ал. 3 от НПК събирането и проверката на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства е задължение на съда. В случай, че инстанциите по фактите са се съмнявали в истинността на неговите изявления относно влошеното здравословно състояние на близките му, тези обстоятелства е следвало да бъдат проверени и обосновано отхвърлени въз основа на съответните доказателства. Ако обаче не са били оборени по указания процесуален ред, не е имало основание за отхвърляне на твърденията му поради това, че не ги е доказал. На последно място, при индивидуализацията на наказанието, което касаторът следва да понесе, съдилищата са пропуснали да анализират и специфичните характеристики на извършеното от жалбоподателя И. престъпление, обуславящи преценката на индивидуалната му обществена опасност с оглед конкретната тежест и последици на извършеното. В случая установената от съдебните инстанции фактология не обуславя извод за особености на инкриминираната престъпна деятелност на подсъдимия, завишаваща обществената й опасност. Липсват данни за множество извършени от него отделни деяния – в престъпната му дейност са включени пет деяния, извършени за период от около една година и три месеца, като последното деяние е отделено от останалите с относително продължителен интервал от време – около единадесет месеца. Начинът на извършване на деянията е елементарен и не обективира особена изобретателност и находчивост при укриването на тютюневите изделия – с изключение на първото деяние, всички останали стоки са се намирали у подсъдимия и в личния му багаж, като са били лесно открити при извършените проверки. Във всички случаи съответните наказателни постановления са били съставени за опит за пренасяне на акцизни стоки. Изложените дотук съображения дават основание на ВКС за извод, че при индивидуализацията на наказанието на касатора И. е допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като наказанието му е определено на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съгласно правилата на чл. 54 от НК. В разглеждания случай броят и значението на смекчаващите обстоятелства дават основание за приложение на правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – налице е обективна съвкупност от многобройни смекчаващи обстоятелства, а от друга – ниската обществена опасност на дееца и извършеното от него престъпление обуславят правен извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. С оглед на това наказанието на И. е следвало да индивидуализира при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Настоящият съдебен състав счита, че целите на чл. 36 от НК по отношение на касатора могат да бъдат постигнати и с наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода, което отговаря на конкретната обществена опасност на дееца и на извършеното от него престъпление, като успешно ще допринесе за осъществяване на генералната превенция и поправянето на извършителя, без да се явява прекомерно сурово за него. Възможността за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК е по-благоприятна за дееца от наказването му по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, защото дава възможност за налагане на наказание в размер, значително под предвидения в санкционната част на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от НК специален минимум. В пледоарията на адв. С. пред касационната инстанция са наведени и съображения за обективна несъставомерност на поведението на подсъдимия с оглед квалификацията на престъпната му дейност по чл. 242, ал. 1, т. 1 от НК. Това възражение не може да бъде обсъдено в пределите на проверката по чл. 347, ал. 1 от НПК, тъй като по същество представлява ново касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, невъзведено и немотивирано в касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 313 от 27.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 111/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, І наказателен състав, като при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Р. С. И. наказание за извършеното престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК на десет месеца лишаване от свобода. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.