Р Е Ш Е Н И Е №66 София, 14.06.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2834 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. Н. чрез пълномощника й адвокат Л. Д. против решение № 47 от 16.02.2018 г. по гр.д. № 616 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 70 от 28.07.2017 г. по гр.д. № 155/2017 г. на Районен съд-Брезник за признаване за установено по отношение на Н. И. З. и П. М. Х., че Е. И. Н. е собственик ½ ид.ч. от поземлени имоти в [населено място]: с площ от * кв.м. с идентификатор ***, с площ * кв.м. с идентификатор ***, с площ * кв.м. с идентификатор ***, с площ * кв.м. с идентификатор ***, с площ * кв.м. с идентификатор ***; с площ * кв.м. с идентификатор ***, с площ * кв.м. с идентификатор *** и с площ * кв.м. с идентификатор *** и е отхвърлен искът за останалата ½ и.ч. от имотите, както и искането за предаване владението им. Доколкото ищцата има правен интерес да обжалва решението само в отхвърлителната част, следва, че в частта, с която искът е уважен, въззивното решение е влязло в сила. Отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК е подал Н. И. З. чрез пълномощника си адвокат Р. А., в който са изложени доводи за неоснователност на касационните оплаквания и се претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 606 от 12.12.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: следва ли да се изключат от доказателствения материал по делото представени в срок доказателства, по допустимостта на които съдът е заявил, че ще се произнесе в закрито заседание, но не го е направил и как следва да процедира въззивния съд, съответно длъжен ли е да ги допусне и да обоснове решението си и на тези доказателства. Въпросът е относим по настоящото дело, по което въззивният съд, приемайки, че ищцата претендира собственост въз основа на давностно владение на земеделски имоти, възстановени на наследниците на И. С. Г. /неин баща/, е отхвърлил иска за ½ ид.ч., като е счел, че не е установено Е. Н. да е демонстрирала пред останалите наследници, един от които е ответникът П. Х., завладяването на правата му. Изводът е направен при обсъждане на показанията на свидетелите К. Н. /че е имало среща между наследниците за имотите, но не става ясно, че е имало съгласие процесните имоти да се предоставят на ищцата/ и С. А. /че е наемал имотите от ищцата и ги е обработвал, като не е виждал в тях никой друг освен ищцата и съпруга й/. Съдът не се е произнесъл по доводите на ищцата, че постигнатото съгласие процесните имоти да останат за нея на среща през 1998 г. /за която свидетелства И. С./ се подкрепя от молбата на наследодателя на П. Х. от 21.05.1998 г. до кмета на [община] и от факта, че ответника разполага с приложените към отговора на исковата молба копия от протокол № 29/25.02.1947 г. и удостоверение № 89/4.05.1993 г., които са предоставени на прекия му наследодател от ищцата, в която са оригиналите. Не е констатирал, че писмените доказателства, представени в съдебно заседание на 23.06.2016 г., на които ищцата е основала изрични доводи във въззивната жалба, не са били приети като доказателства по делото /а част от тях не се намират и в кориците на делото/ като районният съд е отложил произнасянето по тяхното приемане за закрито заседание. По основанието за допускане на касационно обжалване: Нормата на чл.157 ГПК урежда служебното задължение на съда да се произнесе по допускането и да събере поисканите от страните допустими и относими към предмета на доказване доказателства. В практиката на ВКС по решение № 135 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 6627/2014 г., III г.о. е дадено тълкуване, че не е в тежест на страната да напомня служебните задължения на съда по чл.157 ГПК, при вече направени искания за доказателства, които са извън допуснатите. Следователно в случаите, в които първоинстанционният съд отложи произнасянето си по направено доказателствено искане, но не постанови определение по чл.157 ГПК и във въззивната жалба страната основава доводите си на недопуснато доказателство, въззивният съд следва да предприеме съответните процесуални действия по допускане и събиране на съответното доказателство, аналогично на действията, които дължи при довод за отстъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания по чл.146 ГПК /т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС./ По основателността на касационната жалба: Неоснователен е довода на касаторката за недопустимост на постановените по делото решения, поради неучастие на задължителни необходими другари, доколкото искът е предявен само срещу един от наследниците на И. С. Г., тъй като по спорове за собственост по отношение на общия имот съсобствениците са обикновени другари. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2016 г. ищцата е изложила фактическите си твърдения за начина, по който е демонстрирала завладяването на правата на останалите наследници и е поискала събиране на писмени доказателства. Първоинстанционният съд е обявил, че по искането за събиране на представените в съдебното заседание писмени доказателства, ще се произнесе в закрито съдебно заседание, но не е постановил определение по чл.157 ГПК. Част от представените от ищцата доказателства са прикачени към корицата на делото, но други липсват – оригиналите на протокол № 29/25.02.1947 г. и удостоверение № 89/4.05.1993 г., както и молбата на наследодателя на П. Х. от 21.05.1998 г. до кмета на [община]. Във въззивната жалба са били наведени изрични доводи, основани на тези доказателства. Въззивният съд не е констатирал допуснатото от районния съд процесуално нарушение, касаещо допускането и събирането на поисканите от ищцата в съдебно заседание на 23.06.2016 г. писмени доказателства, не е предприел действия по приобщаването им към доказателствения материал и при постановяване на решението си не е обсъдил доводите, основани на тези доказателства. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва прецени относимостта към подлежащите на доказване факти на писмените доказателства, прикачени към корицата на делото, както и да даде възможност на ищцата да представи трите документа /оригиналите на протокол № 29/25.02.1947 г. и удостоверение № 89/4.05.1993 г., както и молбата на наследодателя на П. Х. от 21.05.1998 г. до кмета на [община]/, които липсват по делото. При постановяване на решението си съдът следва да формира изводите си дали Е. Н. е завладяла правата на останалите наследници, като обсъди и доводите й, основани на тези доказателства. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенцията на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 47 от 16.02.2018 г. по гр.д. № 616 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Перник. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Перник. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: