Р Е Ш Е Н И Е
№ 642
София,24.08 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, Първо отделение на гражданска колегия, в закрито
заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от
съдията Бранислава Павлова
гражданско дело 1928/2008г. по
описа на Второ гражданско отделение и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.231 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.12 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Подадена е молба от Т. М. В. за отмяна на влязлото в сила решение на В. окръжен съд № 171 от 16.07.2004г. по гр.д. № 203/2004г. на основание чл.231 ал.1 б.”а” ГПК /отм./.
С оглед отменителното определение на ВКС, петчленен състав № 139 от 21.04.2008г. по гр.д. № 139/2008г. настоящият състав е длъжен да приеме, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.232 ал.1 ГПК /отм./ и производството е допустимо.
Ответницата В. З. Р. изразява становище, че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С влязлото в сила решение на В. окръжен съд № 171 от 16.07.2004г. по гр.д. № 203/2004г., постановено в производство по чл.208 ал.1 ГПК /отм./ е прието за установено на основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на Т. М. В., че В. З. Р., З. М. Д. и Б. З. М. като наследници на Г. В. В. са собственици на ½ ид.ч. от земеделски имот /ливада, нива/ от 3442 кв.м. в м.”П” в землището на с. Т., заснет с имот № 0306053.
В молбата за отмяна се твърди, че след решаването на делото са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на молителя по обективни причини. Представят се декларация на С. С. от 18.04.1958г. , декларация на А. П. от 20.04.1953г., удостоверение на Общинска служба за земеделие и гори от 14.09.2006г. , че към заявленията за възстановяване на собствеността на Г. В. и М. В. не е представен договор за покупко-продажба, удостоверения от кмета на Община Ч. от 21.09.2006г. , че наследодателите на страните са влезли в ТКЗС през 1957 г. и от 30.10.2006г., за данните от разписния лист за УПИ * кв.33 по регулационния план на селото, скица на имот І-355 кв.33 от 06.11.1939г., протокол за констатирана щета в земеделски имот от 11.10.2006г.
С влязлото в сила решение на В. окръжен съд, предмет на молбата за отмяна е прието, че спорният имот е закупен от двамата братя Г, наследодатели съответно на ищците и на ответника, с писмен договор от 13.09.1937г. и е владян съвместно от тях да включването му в ТКЗС, а след това те са продължили да го обработват като предоставен за лично ползване. С оглед на тези факти е направен извод, че искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за признаване на правото на собственост на ищците като наследници на Г. В. върху ½ ид.ч. от имота е основателен.
Производството за отмяна по чл.231 ал.1 ГПК /отм./ е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения само на основанията , изрично и изчерпателно изброени в закона. За да се допусне отмяна на основание чл.231 ал.1 б.”а” ГПК /отм./ доказателствата, които се представят трябва да са от значение за решаването на спора и да са съществували по време на гледане на делото, но да не са могли да бъдат представени от страната, защото не са й били известни или тя не е могла да се снабди с тях въпреки проявената активност за издирването им. Представените от молителя удостоверения от ОСЗ са издадени след влизане в сила на въззивното решение, предмет на молбата за отмяна и не отразяват факти, които не са могли да бъдат доказани от ищеца при разглеждането на спора. Молителят е имал възможност да се снабди с тези удостоверения своевременно и да ги представи по делото ако е считал, че те имат съществено значение за решаването му. Протоколът за констатирана щета в земеделски имот от 11.10.2006г. също е новосъздаден документ, освен това той не е годно доказателство за установяване право на собственост и следователно не е относим към предмета на делото. Декларациите на С. С. и А. П. от 1953г. , с които те дават съгласие М. В. да си построи жилищна сграда в парцел **** кв.33 по плана на с. Т., Б. околия биха имали значение за установяване собствеността на тази сграда, но нямат връзка с правото на собственост върху спорния имот към момента на образуване на ТКЗС , който е незастроен и представлява земеделска земя. С оглед на изложеното следва да се приеме, че нито едно от представените доказателства не е новооткрито по смисъла на чл. 231 ал.1 б.”а” ГПК /отм./ и молбата за отмяна е неоснователна.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. М. В. за отмяна на влязлото в сила решение на В. окръжен съд № 171 от 16.07.2004г. по гр.д. № 203/2004г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: