Р Е Ш Е Н И Е № 914 София, 21.12.2010 год.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№282 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на Ц. Г. Г. от гр.С. за отмяна на влязлото в сила решение №119 от 12.02.2009г. по гр.д.№690/08г. на Софийския окръжен съд, с което е бил уважен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Съдът е признал за установено по отношение на Ц. Г. Г. и Б. Г. Г., че всички наследници на Г. Г. З., починал през 1947г., са били собственици към момента на образуване на ТКЗС на следните недвижими имоти, находящи се в с.Х. – нива в местността “Л.” с площ от 3,7 дка и нива в местността “Н.м.” с площ от 8 дка. Молбата се основава на твърдение за наличие на новооткрито обстоятелство – че в преклузивния срок по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ не е подавано заявление за възстановяване на собствеността върху тези земи на името на общия наследодател Г. Г. З.. Молителят твърди, че при висящността на спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ многократно е правил опити да получи справка за това обстоятелство от ПК “О. купел”, но оттам му била отказвана исканата информация. Едва сега, с връчването на решение №09/26.11.2009г. на ОСЗ София, това обстоятелство се изяснило. От него следвало, че предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, по който има влязло в сила съдебно решение, е процесуално недопустим. Иска се обезсилване на влязлото в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Ответникът в производството Л. Й. В. оспорва молбата. Счита, че при добро водене на делото, молителят е могъл своевременно да се снабди с исканата информация още при висящността на спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за отмяна за неоснователна. Отмяната по чл.303 и сл. от ГПК по дефиниция е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които са неправилни поради това, че приетото от съда по съществото на правния спор не съответства на действителното правно положение. Ето защо не може по реда на отмяната да се атакува съдебно решение, което страната смята за процесуално недопустимо, както е в процесния случай. Възражението за недопустимост на предявения иск страната е следвало да заяви при висящността на правния спор, но не и след влизане в сила на съдебното решение. Независимо от изложеното, в случая не е налице и соченото основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. То възниква само в случаите, при които се открият нови факти или нови доказателства – такива, каквито страната, въпреки добросъвестното водене на делото и положената дължима грижа, не е могла своевременно да включи във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В настоящия случай не е имало пречка за молителя, още при висящността на спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, да поиска съдебно удостоверение и да се снабди с информация от общинската служба по земеделие дали е имало подадено заявление за възстановяване на собствеността върху процесните земи на името на общия наследодател Г. Г. З.. Бездействието на страната не може да бъде преодоляно чрез производство за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като посоченото от молителя решение №09/26.11.2009г. на ОСЗ София не съдържа обстоятелство, което да е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – т.е. такова, каквото страната да не е могла своевременно да узнае и да въведе в производството по делото, докато то все още се е разглеждало по същество. Ето защо молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото, на ответника Л. В. следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски – 300лв., съгласно договор за правна помощ от 15.01.2010г. Не следва да бъдат присъждани разноските, направени в инстанциите по същество, тъй като е следвало да бъдат поискани при висящността на спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Г. Г. от гр.София за отмяна на влязлото в сила решение №119 от 12.02.2009г. по гр.д.№690/08г. на Софийския окръжен съд. ОСЪЖДА Ц. Г. Г. от гр.С., кв.”Л.”, ул.”В.” №55а да заплати на Л. Й. В. от гр.С., кв.”Л.”, ул.”В.” №57 сумата от 300лв. – разноски за производството по настоящото дело. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: