Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр. София, 30.01.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Момчил Бенчев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 929 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от защитника на подсъдимите Г. А. Д. и Д. А. Д.. С присъда № 4 от 15.02.2022г. по НОХД № 422/2020г. състав на Окръжен съд - Сливен е признал подсъдимия Г. Д. за виновен в това, че на 28.12.2019г. в [населено място], общ. Т. в съучастие като съизвършител с Д. А. Д. и непълнолетния Б. А. Д. умишлено умъртвил А. К. Й. и на основание чл. 115 вр. чл. 20, ал.2 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от десет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал.1 НК е приспаднал времето, през което подс. Г. Д. е бил задържан под стража. С тази присъда подсъдимият Д. Д. също е признат за виновен в това на 28.12.2019г. в [населено място], общ. Т. в съучастие като съизвършител с Г. А. Д. и непълнолетния Б. А. Д. умишлено да е умъртвил А. К. Й.. На основание чл. 115 вр. чл. 20, ал.2 НК и чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода също за срок от десет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“, е приспаднато от размера на определеното му наказание. Подсъдимият Б. А. Д. е признат за виновен за това, че на 28.12.2019г. в [населено място], общ. Т. като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съучастие като съизвършител с Г. А. Д. и Д. А. Д. умишлено е умъртвил А. К. Й., като на основание чл. 115 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 63, ал.2, т.2 НК и чл. 54 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от две години и един месец с приспадане на времето, през което е бил задържан под стража. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалби от подсъдимите Г. и Д. Д. и от повереника на частните обвинители Бургаски апелативен съд с решение № 80 от 04.10.2022г. по ВНОХД № 105/2022г. е потвърдил първоинстанционната присъда. В касационната жалба на защитата на подсъдимите Д. се релевират основанията по чл. 348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Излагат се твърдения за лаконичност на изготвените от Апелативен съд мотиви, които, освен това, и преповтаряли тези на първостепенния съд, което водело до отмяна на атакуваното решение поради липса на мотиви. Наред с това се твърди, че второинстанционният съд не е отчел смекчаващи наказателната отговорност на Г. и Д. Д. обстоятелства, приемайки единствено тяхната възраст от тази категория, без да анализира социалното и материалното им положение, както и средата, в която битуват. Претендира намаляване размера на наложените на подзащитните му наказания. В съдебно заседание защитникът на подсъдимите поддържа касационната си жалба. Моли за признаване на подсъдимите за невиновни или за редуциране размерите на наложените им наказания. Повереникът на частните обвинители приема касационната жалба за неоснователна. Според него Бургаският апелативен съд е направил своя оценка на доказателствата. Желае атакуваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът счита, че касационната жалба е неоснователна поради неналичие на визираните от защитата касационни основания. Заявява, че актът на контролирания съд е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка, която е и правилно възприета след изследване на всички обстоятелства и извършен задълбочен анализ на доказателствата по делото. По отношение претенцията за несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания не се съгласява с твърденията на защитата за несъобразяване от съда на смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства. Моли жалбата да бъде оставена без уважение поради липса на касационните основания, водещи до отмяна или изменение на атакуваното решение. Подсъдимите поддържат позицията на своя защитник и декларират очакванията си за получаване на справедливост. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитата на подсъдимите и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Действително, въззивният състав е възприел идентична фактология по делото с тази, до която е достигнал и първоинстанционният съд. Този подход сам по себе си не определя априори като страдащ от липса на мотиви контролираният пред тази инстанция акт, тъй като тъждествеността във възприятията на двете решаващи съдебни инстанции се дължат, както и изрично е заявено в атакуваното решение, на напълно изяснена фактическа обстановка и правилен прочит от Окръжен съд на доказателствената информация, която я обуславя. Биха били споделяеми претенциите на защитата за липса на мотиви във въззивния акт, ако в резултат на неизвършен самостоятелен анализ на доказателствените източници не би бил ясен пътят, по който Апелативен съд е достигнал до своите изводи от фактическа или правна страна, както и ако не е дал отговор на изразени пред него несъгласия от страните с изводите на първия съд, ако такъв е наложителен като относим към правилното решаване на спора. Подобни пороци в аналитичната дейност на контролирания съд не са налице. В атакуваното решение съдът е коментирал релевантните източници на информация, изрично заявявайки защо подхожда с доверие към едни и с недоверие – към други. Разборът, направен от второинстанционния съд на събраната доказателствената маса по делото, е съответен на носените от източниците информация и дава възможност за логическо проследяване на съжденията, довели и до съответните правни изводи. Всички доказателствени средства и способи са разчетени съобразно тяхното действително съдържание, разгледани са в контекста на цялата доказателствена съвкупност без необосновано да се премират едни за сметка на други източници. В резултат на тази своя дейност съдът е достигнал до коректни правни изводи, еднородни с тези на първостепенния съд. В атакуваното решение съдът е фокусирал вниманието си върху всяко от възраженията на страните, неоставяйки ги без отговор и то съответен на обективираното в материалите по делото. Съобразно спецификата в генезата на изследваното посегателство върху живота на А. Й., довело до неговата смърт, логично водеща до обособяване на групи свидетели, намиращи се в близки/родствени отношения със семействата на подсъдимите или на пострадалия, Апелативен съд е подходил задълбочено и критично към носената от множеството гласни доказателствени източници информация и изрично е изразил становището си за причините да кредитира едни , респ. да не кредитира други. Тази позиция е напълно споделяема и от настоящия съдебен състав. При извършената констатация за неналичие на семплост или превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция, която да е довела до нарушение на процесуалните правила или правата на някоя от страните, настоящият състав следва да изрази отношението си по претенциите на подсъдимите и защитата им за явна несправедливост на наложените наказания. За осъщественото от Г. Д. и Д. Д. материалният закон предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. Наказанията, които са им наложени, са лишаване от свобода за срок от по десет години. Правилно второстепенният съд се е солидаризирал с отмерените от първия съд наказания, които са в своя минимален размер. Некоректни са твърденията на защитата за неотчитане на всички смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства при определяне на наказанията им. Напротив, въззивният съд е споделил изводите на първия за превес на смекчаващи над отегчаващи наказателната отговорност на двамата подсъдими обстоятелства – относителна младата им възраст, семейно положение, свързано с полагани грижи за малолетни деца, липса на предхождащи деянието осъждания и изрядно процесуално поведение, определящи и относително невисока лична степен на тяхна обществена опасност. Твърдените от защитата като смекчаващи отговорността им материално и социално положение и начин на живот, не биха могли да се възприемат като такива, водещи до допълнително намаляване на размера на наложените им наказания, тъй като те са от категорията на обстоятелствата, определящи ги като личности с деформирани морални критерии, които неглижират правото на живот другиму. В този смисъл всички относими към личността на подсъдимите Г. Д. и Д. Д. са съобразени от контролирания съд и това е довело както до правилно приложение на разпоредбата на чл. 54 НК спрямо двамата, така и до справедливо отмерване размера на наказанията им. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 04.10.2022г. по ВНОХД № 105/2022г. на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.