2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 706 София, 23.07.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : ТОТКА КАЛЧЕВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 453/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Еф Д. Е. Т.” Г. - търговско дружество със седалище във В., А., чрез процесуалния му представител адв. А. Д., срещу определение № 952 от 27.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1164/2012 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото определение е потвърдено решение от 29.12.2011 г. по т. д. № 845/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав, в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по отношение на предявените от дружеството - частен жалбоподател против [фирма] /н./ искове по чл.694 ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания в размер на сумата 223 517.33 евро, представляваща законна лихва за забава върху главница от 2 794 245.65 евро за периода от 07.02.2008 г. до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] /н./ - 06.08.2008 г. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено като неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значим за изхода на делото е поставен следният процесуалноправен въпрос : Може ли да се приеме, че има несъвпадане между предмета на иска по чл.694 ТЗ и предявеното в производството по несъстоятелност вземане, когато при непроменени обстоятелства кредиторът - ищец в производството по чл.694 ТЗ, е квалифицирал вземането си за обезщетение за забавено плащане върху една и съща главница, която подлежи на връщане на основание развалени договори за доставка - чл.88, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като неустойка в размер на законната лихва за забава - в молбата за предявяване на вземането, и като законна лихва за забава - в исковата молба по чл.694 ТЗ; Как се съотнася към този случай задължението на съда да даде правна квалификация на претендираните от ищеца права. С аргумент, че по посочения въпрос няма практика на Върховния касационен съд, се иска допускане на въззивното определение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника [фирма] /н./, който изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в прекратителната му част, имаща характер на определение, след като е приел за правилен извода на първостепенния съд за липса на идентичност между установяваното по реда на чл.694 ТЗ акцесорно вземане за сумата 223 517.33 евро и предявеното в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./, но неприето вземане за сумата 223 517.33 евро с левова равностойност 446 682.87 лв. За да подкрепи становището си, съставът на Софийски апелативен съд се е позовал на молбата, с която ищецът - кредитор „Еф Д. Е. Т.” Г. е предявил вземането си пред синдика на [фирма] /н./, и на исковата молба, с която след приключване на производството по чл.692 ТЗ кредиторът е предявил иска по чл.694, ал.1 ТЗ за установяване на вземането по отношение на длъжника и на останалите кредитори на несъстоятелността. След съпоставяне на съдържанието на двете молби е достигнал до извод, че предявеното в производството по несъстоятелност вземане за неустойка за забава върху главница с размер 2 794 245.66 евро с левова равностойност 6 514 765.80 лв. не е тъждествено с предмета на иска по чл.694 ТЗ, с който първоначално е поискано да се установи съществуването на вземане за неустойка за забава в размер на сумата 223 517.33 евро, а с допълнителна молба от 12.08.2010 г. е уточнено, че вземането е за лихви за забава върху главницата от 2 794 245.66 евро за периода от падежа на задължението за плащането й до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Настоящият състав на ВКС намира, че е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. С оглед решаващите изводи на въззивния съд поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а поради отсъствие на задължителна практика на ВКС, същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът следва да бъде уточнен така : Обвързан ли е съдът от дадената в исковата молба по чл.694 ТЗ правна квалификация на установяваното по съдебен ред вземане и налице ли е несъвпадане между вземането, предмет на производството по чл.694 ТЗ, и вземането, предявено в производството по несъстоятелност, ако в двете производства кредиторът - ищец е квалифицирал вземането си с различно правно основание, без да променя неговите правопораждащи факти, период и размер. В константната практика на ВКС по приложението на чл.694 ТЗ е възприето принципното становище, че предмет на съдебно установяване с иска по чл.694, ал.1 ТЗ е вземането на кредитора, което е предявено по реда и в сроковете на чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника, но не е прието от синдика, респ. е изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелност по чл.692 ТЗ. Допустимостта на иска предпоставя пълна идентичност между предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането, за чието установяване е инициирано производството по чл.694 ТЗ. Всяко вземане се характеризира с юридическите факти, които го пораждат /основание/ и със своя размер, а вземанията с периодичен характер - и с периода, за който се дължат. Поради това идентичността предполага пълно съвпадение между посочените индивидуализиращите белези в молбата по чл.685/чл.688 ТЗ и в исковата молба за предявяване на иска по чл.694 ТЗ. Иманентно присъща на вземането е и неговата правна квалификация, но тъй като тя се определя от съда чрез подвеждане на посочените от кредитора правопораждащи юридически факти под съответната правна норма, квалифицирането на вземането в молбата по чл.685/чл.688 ТЗ и в последващата искова молба не обвързва сезирания с установителния иск по чл.694 ТЗ съд. Това означава, че несъответствието на посочената в молбата за предявяване на вземането правна квалификация с квалификацията, дадена от кредитора в исковата молба, сама по себе си е без значение за допустимостта на предявения иск, ако в двете молби вземането е индивидуализирано чрез едни и същи правопораждащи факти, размер и период. Индивидуализиращите белези, а не посочената от кредитора - ищец правна квалификация, са определящи за преценката дали вземането, предмет на производството по чл.694 ТЗ, е тъждествено с вземането, предявено в производството по несъстоятелност на длъжника. В този смисъл е и отговорът на поставения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, наложил допускане на въззивното определение до касационен контрол. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че обжалваното определение е неправилно, а подадената срещу него частна касационна жалба е основателна. Дружеството - частен жалбоподател е сезирало Софийски градски съд с искове за установяване съществуването на предявени, но неприети в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ вземания в размер на сумите 2 794 245.65 евро и 223 517.33 евро. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че първата сума е главница, формирана като сбор от авансово платени суми по развалени договори за доставка и протокол - споразумение от 01.11.2007 г., а сумата 223 517.33 евро съставлява законна лихва за забава или тримесечен либор плюс 10 пункта върху главницата за периода от падежа на задължението за връщане на главницата - 07.02.2008 г. до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответника - длъжник [фирма] /н./. Индивидуализирано по този начин, вземането за сумата 223 517.33 евро съвпада напълно с вземането, предявено в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ с приложената на лист 9 от първоинстанционното дело молба вх. № 23760 /с незначителна разлика в размера, обяснена от ищеца с частично погасяване на вземането вследствие извършено плащане/. Налице е пълно съвпадение и по отношение на посочената от кредитора правна квалификация, доколкото в обстоятелствената част на двете молби вземането е квалифицирано като законна лихва върху главницата в размер на тримесечния либор с надбавка 10 пункта, а в петитума - като неустойка за забава. Съдържанието на молбата за предявяване и на исковата молба обосновава категоричен извод, че предмет на иска по чл.694 ТЗ е същото акцесорно вземане, което кредиторът „Еф Д. Е. Т.” Г. е предявил по реда на чл.685 и сл. ТЗ в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./, но синдикът и съдът - с определението по чл.692 ТЗ, са отказали да включат в списъка на приетите вземания, а именно - акцесорно вземане за обезщетение за забава в размер, съответстващ на законната лихва за забава върху предявеното основно вземане /главница/ за периода от 07.02.2008 г. до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност - 06.08.2008 г. Като е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция по съображения за несъответствие между предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането, предмет на установяване с иска по чл.694 ТЗ, Софийски апелативен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск за установяване по реда на чл.694 ТЗ на вземането за сумата 223 517.33 евро. Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 952 от 27.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1164/2012 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, и потвърденото с него решение от 29.12.2011 г. по т. д. № 845/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав, в частта, имаща характер на определение за прекратяване на производството по отношение на предявения от „Еф Д. Е. Т.” Г. против [фирма] /н./ иск с правно основание чл.694 ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 223 517.33 евро, представляваща законна лихва за забава върху главница от 2 794 245.65 евро за периода от 07.02.2008 г. до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] /н./ - 06.08.2008 г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на посочения иск. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :