5 Р Е Ш Е Н И Е № 536 гр. София, 19.12.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 89 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. М. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. Г., против въззивното решение № 5930 от 10 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 9331 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение № 6680679 от 2 май 2010 г., постановено по гр.д. № 34995 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г., с което са отхвърлени предявените от С. против Ц. д. г. [населено място] искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и С. е осъдена за разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1006 от 21 септември 2012 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса при спор относно точния смисъл на волята на работодателя, изразена в писмен акт, може ли съдът да приеме, че не следва да се подлагат на преценка други писмени доказателства за относими към спора факти – въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 335, ал. 2 КТ. В отговор на поставения правен въпрос касационният съд приема следното: Съгласно обвързващата съдебна практика, намерила израз в решение № 126 по гр.д. № 421/2009 г., ІV г.о., ВКС приема, че, за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. ВКС също константно приема, например в решение № 664 по гр.д. № 1896/2009 г., ІІІ г.о., че моментът на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие е датата на връчване на заповедта за уволнение, а при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие това става с изтичане на срока на предизвестието. Освен това, съгласно задължителното тълкуване, дадено в решение № 664 по гр.д. № 192/2009 г. на ІV г.о., касационният съд приема, че когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните. В разглеждания случай, видно от съдържанието на предизвестие изх. № 15 от 31 март 2010 г., за което не се спори, че е предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят изрично сочи, че отправя предизвестие за прекратяване на трудовия договор, считано от 1 април 2010 г., а трудовият договор ще се счита прекратен след изтичането на срока на предизвестието. Че трудовото правоотношение е престанало да съществува на 1 юни 2010 г., предвид двумесечния срок на дължимо предизвестие (по което работодателят не спори, видно от отговора на исковата молба – стр. четвърта, абзац първи), може да се съди и от заповедта на работодателя от 28 май 2010 г., в която е записано, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 1 юни 2010 г., както и от записа на работодателя в трудовата книжка. Така смисловата неяснота, допусната при непрецизното оформяне на предизвестието, е преодоляна, като следва да се счете, че срокът за атакуване на уволнението по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, започва да тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение – 1 юни 2010 г. и съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1, пр. последно, вр. ал. 1, т. 2 КТ исковата молба, подадена на 15 юли 2010 г., е подадена в законния срок, поради което правото на ищцата да иска отмяна на незаконното уволнение не е погасено по давност. Касационната жалба е основателна. В исковата молба като основания за незаконност на уволнението се сочи нарушение на процедурата за уволнение – в предизвестието е посочена различна дата за прекратяване на трудовото правоотношение от тази в заповедта за уволнение, нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ, нарушение на чл. 10, ал. 3 и чл. 12, ал. 4 от Наредба № 3 на МОН и нарушения при извършения подбор. Съгласно правилото на чл. 344, ал. 3 КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварително съгласие на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. В процесния случай сме изправени именно пред тази хипотеза. Според служебна бележка, изх. № 44 от 12 юли 2010 г., приложена на л. 27 от първоинстанционното дело, ищцата е член на Синдиката на българските учители от м. септември 2009 г. до м. май 2010 г. Директорът на детската градина е отправил писмо до председателя на синдикалната организация, с което уведомява, че поради необходимостта от намаляване с един щат на педагогическия персонал в логопедичните групи се налага съкращаването на един учител, работещ в тези групи, поради което е необходимо становището на синдикалната организация съгласно чл. 333, ал. 4 КТ (л. 51 от първоинстанционното дело). Върху самото писмо е изразено съгласие за новото щатно разписание, като е приложено и фотокопие от протокол № 2 от 30 март 2010 г. на събрание на синдикалната организация, в което се приема новото щатно разписание. Както в искането на директора на детската градина, така и в протокола на синдикалната организация, не е посочено съгласието за кой служител се отнася. Съгласно колективния трудов договор за системата на народната просвета от 30 юни 2008 г. (л. 66 от първоинстанционното дело), чл. 10.2, при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в рамките на утвърдената численост на персонала работодателят информира синдикатите за причините и необходимостта от намаляване числеността на персонала и броя и имената на подлежащите на съкращение по категории персонал, професии и специалности. В случая работодателят е уведомил синдиката за първото обстоятелство, както и позицията, която ще бъде съкратена, но не е посочил името на подлежащия на съкращение учител. Несъмнено е, че искането следва да се отнася за всеки работник или служител, чието уволнение се предприема, както е записано и колективния трудов договор. Ето защо следва да се приеме, че процедурата по искане на предварително съгласие на синдикалния орган не е спазена, поради което и на основание чл. 344, ал. 3 КТ уволнението е незаконно и следва да се отмени, без трудовия спор да се разгледа по същество. Основателен е и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ налага преценката на основателността на иска за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа поради незаконното уволнение. Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 827,96 лева. Според регистрационната карта от Бюрото по труда, в относимия срок ищцата е била безработна. Претенцията е заявена за периода 1 юни 2010 г. – 15 юли 2010 г. (за периода след втората дата първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е отказал изменение на иска) и е в размер на 1741,94 лева. Искът е основателен в посочения размер. Ищцата претендира заплащане на разноски, които са в общ размер на 1500 лева по договор за правна защита и съдействие за трите инстанции, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса за уважените искове в общ размер на 149,68 лева, както и 150 лева по сметката на районния съд в гр. София за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 5930 от 10 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 9331 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Т. М. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [улица], сторено със заповед № 09 от 28 май 2010 г. на директора на Ц. д.г., [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращение в щата. ВЪЗСТАНОВЯВА Т. М. С., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител” в Ц. д. г. , [населено място]. ОСЪЖДА Ц. д. г., [населено място], с адрес в [населено място], район „Л.”, [улица], представлявано от директора С. И., да заплати на Т. М. С., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, сумата от 1741,94 (хиляда седемстотин четиридесет и едно цяло и деветдесет и четири стотни) лева обезщетение за периода 1 юни 2010 г. – 15 юли 2010 г., в който е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 15 юли 2010 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Ц. д.г., [населено място], с посочен адрес, да заплати на Т. М. С., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева сторени разноски по делото. ОСЪЖДА Ц. д. г., [населено място], с посочен адрес, да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 149,68 (сто четиридесет и девет цяло и шестдесет и осем стотни) лева за уважените искове. ОСЪЖДА Ц. д. г., [населено място], с посочен адрес, да заплати по сметка на районния съд в [населено място] сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева изплатени за съдебно-счетоводна експертиза. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: