Р Е Ш Е Н И Е № 428 гр. София, 11 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1435/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. Б. Ц. срещу нова въззивна присъда № 116 от 03.04. 2013 год. по внохд № 927/13 г. на Софийски градски съд, НК, първи въззивен състав. Според касатора, законът е приложен неправилно на базата на неправилно интерпретиране доказателствените източници, установяващи концентрацията на алкохол в кръвта. Незаконосъобразно са ценени данните от техническото средство, при което се допуска фабрично отклонение от 0,06 промила, а не е кредитирано заключението на СТЕ, според което концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била под инкриминирания минимум по чл. 343б, ал.1 НК. Иска отмяна на присъдата и оправдаване по обвинението. В съдебно заседание жалбоподателят - подсъдим В. Б. Ц. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Счита, че правилно съдът е приел за достоверно показанието на техническото средство и правилно не е кредитирал и не е използвал за формиране на изводите си заключението на техническата експертиза относно възможното фабрично отклонение в показанията на техническото средство. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА ОБСЪДИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда от 20.12.2012 год., постановена по НОХД № 3548/2012 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 18 състав, ПОДСЪДИМИЯТ В. Б. Ц., ЕГН е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 343б, ал.1 от НК. По въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура е образувано ВНОХД № 927/2013 го на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, по което с нова въззивна присъда е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият В. Б. Ц., ЕГН , е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за това, че на 15.12.2011 г., в [населено място],[жк], по ул.”населено място” в посока от ул. „населено място” към бул. „населено място”, срещу /населено място/, управлявал МПС – л.а. „марка”, ДК№ , с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.26 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкомер 931”, с фабр. № 0145381, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал.1, б.”б” НК, вр. чл. 42а, ал. 2, т.1 и 2 НК е осъден на „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящия адрес”, с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два път седмично, за срок от шест месеца” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски. Основният спорен въпрос по делото е за правилността на проверката и оценката на доказателствените източници, съдържащи данни за инкриминираната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – водач на МПС в момента на извършената проверка на процесната дата. Дали в конкретния случай показанията на техническото средство са достатъчни за определяне концентрацията на алкохол, без да се изслушва техническа експертиза или следва да се вземе предвид и заключението на последната ? Въззивният съд е възприел за достоверни данните, изводими от показанията на техническото средство, отразени в приобщеното по делото писмено доказателство от 15.12.2011 год. на 08-мо РПУ-СДВР като се е позовал на нормата на чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Съставът ВКС споделя аргументите на въззивния съд предвид следното: Предписанието на чл. 6 от Наредба № 30 е императивно и не може да се прилага в зависимост от други обстоятелства, извън предвидените в него. По делото е безспорно установено, че при тестването на подсъдимия – водач на МПС с алкомер на инкриминираните дата и време, алкохолната концентрация в кръвта му е била 1,26 промила. Не е спорно също, че след проверката Ц. е отказал да даде кръв за изследване, който отказ е удостоверен по надлежния ред – чрез съответно отбелязване върху талона за медицинско изследване, удостоверено с подписа на един свидетел – А. Т. Г. ( спр. л.17 от досъд. произв.). По делото е безспорно също, че към момента на тестването на подсъдимия Ц. използваното техническо средство „Алкомер 931” с фабричен № е било изправно и годно за съответните измервания. Този извод е подкрепен от доказателствения анализ, извършен от въззивната инстанция на справките от БАН, МВР, БГД ”Охранителна полиция”, ведно с таблица за отчетените стойности, с които е изяснено, че уредът работи в съответствие със Закона за измерванията. Законосъобразно контролната инстанция не е дала вяра на заключението на СТЕ за възможните отклонения от 0,06 промила в техническите стойности на измереното съдържание на алкохол с техническото средство от 1,26 промила, а е приложила императива на чл. 6 от Наредбата като е приела за единствено достоверно писменото доказателство - акта за констатирано административно нарушение, установяващ стойностите, показани от техническото средство „Алкомер 931”. Този извод е верен, защото законът е въвел задължително предписание за дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство за изследване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество в случаите, когато е налице отказ на освидетелствания водач на МПС да получи : талон за медицинско изследване ; при неявяването му в определеното лечебно заведение да даде кръв за изследване или при отказ да даде кръв за изследване. Граматическото и логическо тълкуване на текста води до извода, че при лимитативно изброените хипотези, употребата на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа показанията на техническото средство. Използването в текста на пълен член в израза „...показанията на техническото средство…” означава, че законът има предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване с допустимо техническо отклонение. С тази разпоредба законодателят е гарантирал равенството на гражданите пред закона. Поставена е юридическа преграда пред възможни фактически спекулации и опити по осуетяване разкриването на обективната истина за действителната концентрация на алкохол или на друго упойващо вещество в кръвта на водача на МПС. Неприлагането на императива на разпоредбата ще доведе до поставяне в по-неблагоприятно положение на онези от водачите на МПС, които добросъвестно дават кръв за изследване, както и ще означава стимулиране на недобросъвестното поведение на употребилите алкохол лица при управление на МПС, които при отказ да се подложат на кръвно освидетелстване, винаги ще оспорват като априорни показанията на техническото средство, особено при гранични стойности над инкриминирания минимум на концентрация на алкохол или на друго упойващо вещество в кръвта им. В нормата няма правна презумпция, както неправилно е отбелязано в особеното мнение на член на въззивния състав. Употребата на алкохол в хипотезите на чл. 6 от Наредбата е тази, установена с техническото средство и не се извлича по метода на презюмирането. Императивното предписание не е правна презумпция. Възможна е обаче житейска презумпция: лицето да откаже да даде кръв за изследване, именно, защото е употребило алкохол, дори и в по-голямо количество от показаното с техническото средство, или лицето дава кръв за изследване, тъй като не е употребило алкохол, респ. употребило е по-малко количество. При изяснените и установени фактически данни от предмета на доказване са налице всички условия за приложение разпоредбата на чл. 6 от Наредбата. Като е нарушил императивния характер на нормата, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. Волята на законодателя е била спазена от контролната въззивна инстанция, която въз основа на правилно установените факти относно инкриминираното поведение на подсъдимия Ц. е извела законосъобразно обективните и субективни признаци на състава на чл. 343б, ал.1 НК. Настоящият съдебен състав намери, че не е допуснато касационно основание по чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК и въззивната присъда на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 116 от 03.04.2013 год. постановена по ВНОХД № 927/2013 г. на Софийски градски съд, наказателна колегия, първи въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :