Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 10.11.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1083 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. С. Й., Е. П. Й., С. П. Й., В. Б. З., Д. П. С., Т. С. С., В. Н. М. и Л. П. Б., чрез пълномощника им адв. Ел. К., против въззивното решение от 17.06.2014 год. по гр. д. № 11866/2012 год. на Софийски градски съд. С него в производството по чл. 196 ГПК /отм./ е оставено в сила първоинстанционното решение от 8.07.2011 год. по гр. д. № 13281/2006 год., с което делбата е извършена чрез разпределение на наследствените имоти между съделителите по колена, на основание чл. 292 ГПК /отм./. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при разпределението на имотите по колена, без да е съобразено приетото заключение на техническата експертиза. Искат отмяна на въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане, евентуално се постанови друго решение по същество, с което делбата се извърши чрез разпределение на имотите съобразно предложения от вещото лице вариант. Претендират заплащане на направените разноски. Съделителите, ответници по касация, не са взели становище по жалбата. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 206 от 25.05.2015 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за спора въпрос относно обособяването на реалните дялове съобразно заключението на вещото лице и съобразно характера на включените в тях имоти с оглед равностойността им, при приложението на чл. 353 ГПК, респ. чл. 292 ГПК /отм./, като е прието, че произнасянето по него е в противоречие с представената от касаторите задължителна съдебна практика. В решението № 258 по гр. д. № 144/2011 год. е посочено, че при разпределение по чл. 353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството се уравнява в пари, т. е. обособяването на еднородни дялове от делбеното имущество обезпечава принципа за равенството на съделителите по чл. 69, ал. 2 ЗН. Препращайки към по-стара съдебна практика /гр. д. № 807/2003 год./ съдът е приел, че е допустимо и разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, а при наличие на спор, за да се приложи способа по чл. 353 ГПК е необходимо да са налице еднородни дялове от делбеното имущество, което в този казус не е било налице с оглед допуснатите до делба жилищен етаж и гараж с идеални части от дворното място, т. е. различни по вид и предназначение имоти, които не могат да образуват такива еднородни дялове за всеки от съделителите. В следващото приложено решение № 353 по гр. д. № 455/2011 год. на І г. о. на ВКС е посочено, че основната предпоставка за прилагане на способа по чл. 292 ГПК /отм./ е в делбената маса да има достатъчно имоти, за да могат да се съставят реални дялове за всички съсобственици самостоятелно или по колена, с препращане към разясненията в ППВС № 4/64 год., т. 8, предвиждащи за всеки съделител да може да се отдели реален дял от наследствените имоти, като освен това е необходимо съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно. Настоящият състав споделя горната съдебна практика относно предпоставките за приложение на способа за извършване на делбата чрез разпределяне на имотите между съделителите без да се тегли жребий, съгласно чл. 353 ГПК, респ. чл. 292 ГПК /отм./. Като прецени данните по делото, във връзка с доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното по подадената касационна жалба: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приел, че с оглед броя на делбените имоти /13 земеделски имота в землището на [населено място]/, различната им стойност на всеки от тях, установена от вещото лице и броя на колената на съделителите делбата може да се извърши по колена чрез разпределение на имотите по начина, описан в диспозитива на първоинстанционното решение. Съдът не се е съобразил с приетото допълнително заключение на експертизата за обособяване на седем реални дяла поради предвиденото разделяне на част от делбените имоти, като е счел, че такова на този етап не се налага. Единственото изложено съображение за начина на групиране на имотите в дялове е тяхната стойност и това, коляното с по-голям брой наследници да получи по-голям имот с оглед при бъдеща делба всеки да получи реален дял. На това основание съдът приел да е невъзможно съставянето на разделителен протокол и теглене на жребий. Решението е неправилно. По принцип е правилно разбирането на въззивния съд за приложението на избрания способ за прекратяване на съсобствеността върху делбените имоти чрез разпределение по чл. 292 ГПК /отм./, тъй като техният брой е достатъчен да се обособят реални дялове за всяко от седемте колена наследници, но при наличието на останалите предпоставки на закона – когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Те не са налице в случая, тъй като до делба са допуснати имоти с еднакво предназначение – земеделски земи, а обстоятелството, че са с различна площ и стойност е отчетено в приетото заключение на техническата експертиза, установяваща възможността за обособяването им в седем реални дяла така, както е посочено в допълнителното заключение. Дяловете на колената наследници са еднакви, никой от тях не е изразил становище да е правил подобрения в някой от имотите, поради което и не е налице нито неудобство, нито невъзможност да се тегли жребий на съставените по приетата експертиза реални дялове. Процедирането на районния съд чрез съставяне на реални дялове за всяко едно от колената по съображения единствено броя наследници в коляното и стойността на имотите изразява призната неравнопоставеност между тях, както и потвърждава съществуващата възможност за съставяне на дяловете. А такива, видно от данните по делото, са били съставени от приетото заключение, което не е обсъдено от съда с оглед преценка еднородността на дяловете по характеристика на включените в тях имоти при приложения способ по извършване на делбата. Допуснато е нарушение на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, както и чл. 287 ГПК /отм./, сега чл. 347 ГПК, поради което въззивното решение следва да се отмени. С оглед на горните съображения настоящият състав намира, че в случая не е нито невъзможно, нито много неудобно съставянето на дяловете по колена на наследниците, както и тегленето на жребий, поради което и е следвало да се състави проект за разделителен протокол след изслушване на приетото заключение на техническата експертиза, вкл. и за поделяемостта на някои от имотите съобразно чл. 72 ЗН, във вр. с чл. 7 ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на чл. 287 ГПК /отм./. и за предприемане на последващите процесуални действия по предявяването му и съставяне и обявяване на окончателен разделителен протокол. За извършване на тези процесуални действия след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което и съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 17.06.2014 год. по гр. д. № 11866/2012 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.