РЕШЕНИЕ № 60186 София, 28.11.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 13.12.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1023 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу решение на Варненски окръжен съд. Ответниците Ц. Д. и Р. К. оспорват жалбата. По реда на чл. 290 ГПК съдът прие следното. С касационната жалба въззивното решение се обжалва частично – по отношение на евентуалните искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в отхвърлената част над уважения размер от 10 282, 80 лв. по иска за главница и изцяло отхвърлените акцесорни искове за заплащане на договорна лихва и лихва за забава. Решението не е обжалвано по отношение на отхвърлените главни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК. По жалба на ищеца въззивният съд е потвърдил постановеното от първата инстанция решение, с което по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на основното първоинстанционно решение, а след частична отмяна на последното е уважил в по-висок размер предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, като го е потвърдил в отхвърлителните му части. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че са предявени по реда на чл. 422 ГПК главни искове за установяване на вземания на ищеца във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (главница и договорна и законна лихва), произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен между ответника Д. и третото лице „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с поръчителство от страна на ответника К., прехвърлени на ищеца с договор за цесия, както и евентуални осъдителни искове по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за същите вземания. Съдът е изложил съображения, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Извода си за нищожност е основал на констатираните нарушение по чл. 10, ал. 1 ЗПК – поради това, че текстът на договора и общите условия е изписан с шрифт, значително по-малък от „12“, и нарушение по чл. 11, ал. 2 ЗПК – поради това, че не всяка страница от общите условия е подписана от страните. С това е обосновал извод, че на основание чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи, която в конкретния случай е в размер на 20 000 лв. За да намери за неоснователни главните искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, съдът е приел, че към момента на подаване на заявлението не е била обявена, съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 на ВКС-ОСГТК, предсрочната изискуемост на кредита, тъй като, макар и към този момент да са били неплатени повече от две погасителни вноски според предвиденото в чл. 16, ал. 2 от договора условие, представените като доказателства уведомления не съдържат изявление за обявяване на предсрочната изискуемост, а само съобщаване на извършената цесия, и освен това не е доказано да са били връчени на адресатите. Предвид липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост се дължат съгласно ТР № 8/2017 на ВКС-ОСГТК само вноските с настъпил падеж до момента на устните състезания пред въззивната инстанция или общо 5894,77 лв. главница (част от чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК), който размер обаче е по-нисък от платените до същия момент лихви, недължими поради недействителността на договора и съответно относими към дължимата главница. Евентуалните осъдителни искове за заплащане на договорна и законна лихва въззивният съд е отхвърлил изцяло като неоснователни по причина приетата недействителност на договора за потребителски кредит. Евентуалния иск за заплащане на главницата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е намерил за частично основателен предвид обявената с връчването на исковата молба на ответника Д. предсрочна изискуемост – до размер на 14 769,20 лв., поради което, съобразявайки размера на недължимо платените поради недействителността на договора лихви – 5933,80 лв. - и уважената с първоинстанционното решение част от иска, е присъдил допълнително сумата 6963,55 лв. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в обжалваната част с оглед произнасянето на въззивния съд по претенция (за чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК), произтичаща от недействителността на договора. С решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е прието, че при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД. С оглед така формираната практика по приложението на чл. 23 ЗПК не е налице недопустимост на въззивното решение в обжалваната част. Основателно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон – чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Извода за недействителност на процесния договор въззивният съд е основал на приети нарушения по чл. 10, ал. 1 ЗПК – относно размера на шрифта и чл. 11, ал. 2 ЗПК – относно изискването за подпис върху всяка страница от общите условия. Изискването всички елементи на договора да бъдат изписани с шрифт в размер не по-малък от „12“ е въведено с изменението на чл. 10, ал. 1 ЗПК, извършено с § 3 ЗИДЗПК (ДВ, бр. 35 от 22 април 2014 г.). Изискването за подписване на всяка страница от общите условия е въведено с новата ал. 2 на чл. 11, създадена с § 5, т. 2 на същия ЗИД. Посочените изменения са влезли в сила на 23.07.2014 г. съгласно § 15 ЗИДЗПК (ДВ, бр. 35 от 22 април 2014 г.). Процесният договор е бил сключен на 07.02.2014 г., поради което към него въведените нови изисквания не се прилагат – изрично подчертано и от законодателя с разпоредбата на § 13 ЗИДЗПК. Решаващият извод на въззивния съд за недействителност на процесния договор поради това се явява неправилен като резултат от неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК, което налага отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество, доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. С оглед действителността на договора ответниците – кредитополучател и поръчител – дължат на ищеца връщане на получения кредит заедно с включените в главницата такса и застрахователна премия, както и уговорената лихва. Безспорно е установено от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че последно плащане по договора е било извършено на 21.03.2017 г., с което изискуемите към тази дата задължения са били изцяло погасени. За вноските с падежи, следващи тази дата, кредитополучателят е изпаднал в забава, за която отговаря и поръчителят. Липсата на плащане на първите две от просрочените вноски (с падежи 21 април и 21 май 2017 г.) е породила, на основание чл. 16, ал. 1, б. „а“ от Общите условия, правото на кредитодателя да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, което право ищецът като цесионер надлежно е упражнил с връчването на преписите от исковата молба като обстоятелство, подлежащо на съобразяване в хода на производството съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Предсрочната изискуемост за целия остатък от кредита следователно е настъпила на 28.06.2018 г., когато на ответника Д. е бил връчен преписът от исковата молба, съответно предявеният иск за главницата е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 18 598,80 лв., като на ищеца се присъди допълнително сумата 8316 лв., заедно със законната лихва, която обаче следва да бъде присъдена от деня на предсрочната изискуемост 28.06.2018 г., а не от претендираната по-ранна дата на предявяване на иска. Основателни са и акцесорните искове за заплащане на договорна лихва общо в размер на 1075,87 лв. за времето до 20.11.2017 г. и за лихва за забава общо в размер на 431,71 лв. за времето до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК съобразно заявеното от ищеца, доколкото след датата на последното плащане 21.03.2017 г. се дължи договорната лихва, включена в уговорените погасителни вноски с падежи 21 април – 21 ноември 2017 г., а с настъпването на уговорените падежи кредитополучателят, респ. поръчителят, е изпаднал в забава за плащането на съответните части от главницата, поради което дължи лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При този краен изход на спора, вкл. съобразяване на отхвърлянето на исковете по чл. 422 ГПК, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните има право на половината от направените разноски за всички инстанции или 2279,75 лв. за ищеца и 1500 лв. за ответника Д.. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 20/08.01.2020 г. по т. д. № 1686/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която, чрез потвърждаване на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Ц. Д. Д. и Р. К. К. искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 10 282,80 лв. главница и за сумата 1075,87 лв. договорна лихва и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 431,71 лв., вместо което постановява: Осъжда Ц. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. № Б, ап. 1, и Р. К. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], м. „Боровец-юг“ 1050, солидарно да заплатят на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25: - на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата 8316 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 1396483 от 05.02.2014 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Ц. Д. Д., обезпечен с поръчителство на Р. К. К., и във връзка с договор за цесия от 20.11.2017 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заедно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г.; - на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД договорна лихва в размер на 1075,87 лв.; - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава в размер на 431,71 лв. Отменя решение № 20/08.01.2020 г. по т. д. № 1686/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта за разноските, вместо което постановява: 1) осъжда Ц. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. № Б, ап. 1, и Р. К. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], м. „Боровец-юг“ 1050, да заплатят на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за всички инстанции в размер на 2279,75 лв.; 2) осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, да заплати на Ц. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. № Б, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за всички инстанции в размер на 1500 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: