Р Е Ш Е Н И Е
№ 337
Гр. София, 15.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
щпри участието на секретаря Ирена Велчева
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 2085/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ПОДИНИ ХОЛДИНГ АД – гр. Милано, Италия, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 738/14.04.2016 г. по т.д.№ 2120/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, V състав, с което е потвърдено решение № 284 от 18.02.2015 г. по т.д.№ 8149/2014 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-18 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на касатора, че дължи на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД гр. София като солидарен длъжник в качеството си на поръчител сумата от 1 000 000 евро с левова равностойност от 1 955 830 лв., представляваща част от главница по договор за банков кредит № 100-721 от 22.02.2008 г. и допълнителни споразумения и анекси към него, вкл. договор за поръчителство от 22.02.2008 г. и анекс № 1 към същия от 28.06.2012 г., за която сума с разпореждане от 23.08.2013 г. е постановено издаването на европейска заповед за плащане, на основание чл.12 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2006 г. по т.д.№ № 4828/2013 г. на СГС, VІ-14 състав.
Решението е допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно отговорността на поръчителя в хипотезата на чл.147 ал.2 ЗЗД, когато кредиторът и длъжникът са продължили срока за изпълнение на договора без участието и съгласието на поръчителя, и следващите се от това правни последици.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл.147 ал.2 ЗЗД. Поддържа се, че според теорията и съдебната практика значението и приложението на разпоредбата са безспорни, а именно – продължаването на срока, дадено от кредитора на длъжника, без съгласие на поръчителя, води до отпадане отговорността на последния. По подробно изложени съображения в горния смисъл се моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен. В проведеното съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за уважаването й, с присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК и в публичното съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе според чл.290 ал.2 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение прецени следното:
Изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск са основани на следната фактическа обстановка:
По т.д.№ 48228/2013 г. на СГС, VІ ТО, 14 състав срещу ответника и настоящ касатор ПОДИНИ ХОЛДИНГ С.А. и срещу ХОБАГ С.А., в качеството им на поръчители по договор за кредит, е била издадена европейска заповед за солидарно заплащане в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на сумата 1 000 000 евро – част от главницата по договор за банков кредит от 22.02.2008 г., съответно индивидуализирана. Ответникът е подал възражение против заповедта и в указания седемдневен срок ищцовата банка е предявила установителен иск по чл.17 т.1 от Регламент /ЕО/ 1896/2006 г.
Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на договор за поръчителство. Съгласно чл.1 ал.1 от подписан от поръчителя анекс № 1 към договора за поръчителство, крайният срок за издължаване на кредита, обвързващ ПОДИНИ ХОЛДИНГ С.А., е 22.02.2013 г. С решение от 31.07.2013 г. по т.д.н. № 100/2013 г. на ОС Пазарджик е открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на главния длъжник /кредитополучателя ЛАУРИН ЕНТЕРПРАЙЗ ООД/, с начална дата - 01.01.2013 г. Банката е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност в общ размер на 6 006 549.38 лв., вкл. и процесното вземане, на 15.08.2013 г. и същите са включени в одобрения по реда на чл.692 ТЗ списък на приетите вземания.
Посредством заключение на вещо лице по назначената по делото ССЕ е установено, че непогасената част по кредита възлиза общо на 3 182 819.84 евро, от които главница от 2 914 818.01 евро.
При тези факти въззивният съд е приел, че възражението за отпадане на отговорността на ответника – поръчител за дълга по силата на императивната норма на чл.147 ал.2 ЗЗД е неоснователно. Той е бил обвързан от срок за издължаване до 22.02.2013 г., като искът против главния длъжник следва да се счита предявен на 15.08.2013 г., т.е. в преклузивния шестмесечен срок от крайния падеж, съгласно чл.147 ал.1 ЗЗД. Съдът е приел, че последвалото ново продължаване на срока за погасяване на кредита от длъжника до 22.07.2013 г., извършено с допълнително споразумение № 3/02.07.2013 г. към договора за банков кредит, няма действие спрямо поръчителя, който не е страна по споразумението и не е дал съгласието си за уговарянето на нов краен срок в клаузата на т.1.2. Но е намерил, че липсата на съгласие не води до пълно освобождаване на поръчителя от отговорността му, т.к. същият остава обвързан за дълга съобразно предходно уговорения срок, с който се е съгласил в анекс № 1 към договора за поръчителство.
Относно въпроса за приложението на чл.147 ал.2 ЗЗД съдът намира следното: С решение № 225 по т.д.№ 3696/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговор на сходен правен въпрос, който частично обхваща и поставения по делото и в тази част се споделя от настоящия съдебен състав. Според него, промяната на срока на договора по споразумение между кредитора и длъжника освобождава поръчителя от отговорност изобщо, когато задължението е с еднократно изпълнение, респективно с единствен падеж и същият с новото споразумение е договорен като по-късен от първоначалния. При договор с продължавано изпълнение, поръчителят се освобождава от отговорност единствено за задълженията с падеж, следващ първоначално уговорения краен срок за изпълнение, не и за тези, чийто падеж попада в рамките на първоначално определения такъв. Поръчителят ще отговаря и в хипотеза на предсрочна изискуемост, обоснована с неизпълнение на задължения с падежи до изтичане на първоначално уговорения краен срок за изпълнение и обявена от кредитора преди изтичането му. Последващи изменения в съдържанието на договора между кредитора и длъжника, утежняващи положението на последния, освен ако обективират новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и с оглед последиците на предложение ІІ-ро на разпоредбата, не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителя остава ограничена за неизпълнение задълженията на длъжника, със съдържанието им към момента на сключване на договора за поръчителство.
Предвид изложеното, обжалваното решение се преценява като неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон.
Видно от допълнително споразумение №1, сключено на 28.06.2012 г. между банката и кредитополучателя, срокът на договора за банков кредит от 22.02.2008 г., по който касаторът е поръчителствал, изтича на 22.02.2013 г. Съгласно това споразумение, във връзка с което е бил подписан и Анекс № 1/28.06.2012 г. към договора за поръчителство от страна на касатора, на датата на новия падеж се е дължала една единствена погасителна вноска в размер на 2 914 833.64 евро, срокът за издължаването на която е бил удължен до 22.07.2013 г. с последващо споразумение между главните страни, без участието на поръчителя. Т.е., касае се за задължение с еднократно изпълнение и съгласно цитираната по-горе съдебна практика на ВКС относно приложението на чл.147 ал.2 ЗЗД, удължаването на срока за погасяване на задължението без съгласието на поръчителя, има за правна последица освобождаването на поръчителя от отговорност изобщо. Предвид това, ирелевантно е обстоятелството, че искът срещу главния длъжник е предявен в рамките на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД /чрез предявяване на вземането относно главницата в производството по несъстоятелност на кредитополучателя на 15.08.2013 г./, т.к. кумулирането на двете алинеи на чл.147 ЗЗД е правно невъзможно.
С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен, поради неоснователността му.
Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати сторените от ПОДИНИ ХОЛДИНГ АД разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК, възлизащи общо на 195 813 лв. за всички инстанции.
Воден от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 738/14.04.2016 г. по т.д.№ 2120/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, V състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД гр. София срещу ПОДИНИ ХОЛДИНГ АД, за да се приеме за установено, че ответникът в качеството си на солидарен длъжник /поръчител/ му дължи сумата от 1 000 000 евро с левова равностойност от 1 955 830 лв., представляваща част от главница по договор за банков кредит № 100-721 от 22.02.2008 г. и допълнителни споразумения и анекси към него, за която сума с разпореждане от 23.08.2013 г. е постановено издаването на европейска заповед за плащане, на основание чл.12 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2006 г. по т.д.№ № 4828/2013 г. на СГС, VІ-14 състав.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД гр. София с ЕИК[ЕИК] да заплати на ПОДИНИ ХОЛДИНГ АД – Италия, гр. Милано, с данъчен код 02246400218 сумата 195 813 лв. – съдебно-деловодни разноски за трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|