4 Р Е Ш Е Н И Е №.99 София.01.07. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Л. З. изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2193/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 134 от 07.03.2014 г. по т.д. № 2193/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, въз основа на подадени от [фирма] и от [фирма] жалби, е допуснато касационно обжалване на решение № 243 от 08.02.2013 г. по т.д. № 2658/2012 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 18 от 22.03.2012 г. по т.д. № 3684/2011 г. на СГС, Търговско отделение, VІ-3 състав в частта за: обявяване неплатежоспособността на [фирма], откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на временен синдик, налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и определяне на датата на първото събрание на кредиторите, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение по отношение на началната дата на неплатежоспособност, е определена датата 31.12.2010 година. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада. К. [фирма] обжалва въззивното решение в частта по отношение на началната дата на неплатежоспособност, като поддържа, че следва да се определи датата 31.09.2011 г. , т.е след настъпване на най-ранното установено просрочено задължение на длъжника, произтичащо от договор за банков кредит. По съображения в жалбата и в депозирана по делото писмена защита се иска определяне на нова начална дата на неплатежоспособността на длъжника – 30.09.2011 г., с присъждане на разноски за настоящото производство. К. [фирма] обжалва изцяло въззивното решение. Инвокирани са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила и по съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново въззивно разглеждане или постановяване на ново решение по същество за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, евентуално за отмяна на решението само по отношение на началната дата на неплатежоспособност, като бъде определена датата 30.06.2011 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното: При постановяване на обжалваното решение съдебният състав на Апелативен съд – София, позовавайки се на счетоводната експертиза, е възприел изцяло изводите на първата инстанция, че ответното дружество е в неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка – договор за банков кредит от 10.04.2008 г., сключен с молителя – [фирма] и тази невъзможност е обективна. С оглед стойностите на основните икономически показатели, определящи за установяване на действителното финансово състояние на длъжника, дадени в заключението на вещото лице, е счетено, че процесът на декапитализация е станал необратим към 31.12.2010 г., когато е извършено и последното плащане към банката - молител. При изследване на финансовото състояние на ответното търговско дружество въззивният съд е приел за основателни доводите, че коефициентите за неговото финансово и икономическо състояние следва да се обсъждат и с оглед спецификата на основната дейност на дружеството – строителство, която предполага извършването само на разходи за относително дълъг период от време, а реализирането на печалба би могло да се очаква едва след завършване на проекта. По тези съображения за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 31.12.2010 г. Преценявайки оплакванията на въззивника – длъжник за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила изразяващи се в липсата на разпореждане на първоинстанционния съд за изпращане на препис от молбата с възможност за отговор и за липсата на доклад по делото, решаващият състав ги е приел за основателни. Същевременно обаче е направил извод, че допуснатите нарушения на процесуалния закон не са довели до нарушаване участието на ответника в производството и до лишаването му от адекватна защита по делото, предвид липсата на изрични възражения в първото по делото заседание и извършените впоследствие процесуални действия от същия. Въззивният съдебен състав не е възприел доводите на дружеството – длъжник, че пазарната стойност на единствения негов актив – земята, върху която е трябвало да бъде построена сградата е по-висока от стойността на задължението към кредитора. В тази насока се е позовал на допълнителното заключение на счетоводната експертиза, с извод, че не са налице основания по чл.631 ТЗ за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма]. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Процесуалноправният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, попада изцяло в обхвата на т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед предвиденото в чл.621 ТЗ субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК и липсата на особени правила в специалната разпоредба на чл.621а ТЗ по отношение на дължимите от съда по несъстоятелността процесуални действия по докладване на делото, следва да се приеме, че разпоредбата на чл.146 ГПК е изцяло приложима. Съгласно задължителните указания, дадени в посоченото тълкувателно решение, регламентацията на доклада по делото и указанията на съда е императивна и пропускът на първата инстанция да извърши доклад съставлява съществено нарушение на съдопроизводствени правила. При надлежно въведени във въззивната жалба оплаквания за нарушения във връзка с доклада, въззивният съд във всички случаи дължи даване на указания на страните за предприемане на съответни процесуални действия за надлежно доказване на твърдяни релевантни факти, при съобразяване разпределението на доказателствената тежест в процеса. При липса на доклад по делото от съда по несъстоятелността и при надлежно сезиране с жалбата, въззивният съдебен състав винаги дължи произнасяне в закрито /разпоредително/ заседание относно указанията към страните в процеса и не би могло да се преценява едва при постановяване на решението дали този процесуален пропуск на първата инстанция е оказал отражение върху „организирането на адекватна защита по делото” на ответника. Предвид отговора на процесуалноправния въпрос, даден в задължителното за съдилищата ТР № 1/2013 г. , което макар и да е постановено след обжалвания съдебен акт, е необходима отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София от фазата на закрито /разпоредително/заседание, чието провеждане е необходимо с оглед процесуалния пропуск на съда по несъстоятелността да изготви доклад по делото. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 243 от 08.02.2013 г. по т.д. № 2658/2012 г. на Апелативен съд – София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: