Ключови фрази
отмяна-нови писмени доказателства * Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 74

 

София,  23.03. 2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и десета година, в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

                 ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБКА БОГДАНОВА

                                        СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

 

 

             при участието на секретаря Райна Стоименова                                             присъствието на прокурора                                                                                        като изслуша докладваното от съдията Богданова  гр.дело №  2308  по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молбата на Е. Х. Г. от гр. С. за отмяна на решение № 677 от 15.05.2007 год. по гр.д. № 668/2006 год. на ВКС, V г.о. и оставеното с него в сила решение от 1.03.2006 год. по гр.д. № 3109/2004 год. на Софийски градски съд. Молителката е посочила като отменително основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Претендира разноски за производството.

Ответната страна - С. община – район “К” не взема становище по молбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК и е допустима.

В молбата са изложени твърдения, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на решението на Върховния касационен съд и оставеното с него в сила решение на Софийски градски съд от 1.03.2006 г. по гр.д. № 3109/2004 г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от молителката срещу С. община за предаване владението на 1/4 ид.ч. от дворно неурегулирано място, находящо се в гр. С., м. “Красно село- П. канал ул. Братя Б. ”, № 23/16/, с площ от 1880 кв.м., при съседи: ул.”Б” и общински имоти, ведно с построените в него сграда от сутерен, партер и етаж.

Молителката се позовава на представените с молбата писмени доказателства: АДС № 4* от 27.06.1961 г., приемателно-предавателен протокол /опис/ от 14.07.1961 г., писмо № 5* от 30.09.1962 г. на К. РНС и у-ние № РД-9400-37/15.04.2008 г. на СО- район “К”, които според нея са от съществено значение за изхода на спора, предмет на иска по чл.108 ЗС, тъй като с тях се установявало, че отчуждаването на имота не е станала по реда на ЗПИНМ, както и че правният му статус и техническите параметри са различни от приетото от съда, въз основа на изслушаните технически експертизи.

Молбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска от заинтересуваната страна когато се открият нови доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Решението на въззивния съд, чиято отмяна се иска е постановено след отмяна по реда на чл.231, ал.1, б. ”а” ГПК /отм./ на касационно решение по гр.д. № 2680/2001 г. на ВКС, ІV г.о. и оставеното с него в сила решение по гр.д. № 2686/2000 г. на СГС. За да отхвърли иска за собственост съдът е приел, че имотът е бил отнет без законно основание за предвиденото обществено мероприятие – детска градина, но че не е налице другия елемент за настъпване ефекта на реституцията по право- да е съществувал във вида, в който е бил отчужден, съгласно чл.2, ал.3 ЗВСОНИ и собствениците да не са били обезщетени съгласно чл.4, ал.1 ЗВСОНИ. Приел е, че отчуждената сграда е инкорпорирана в новата сграда, т.е. че не съществува във вида, в който е била отчуждена, което е пречка за реституция на имота по ЗВСОНИ и че на собствениците на имота е платено парично обезщетение с платежно нареждане № 1226/29.09.1962 г. Решението е оставено в сила с решение № 677/15.05.2007 г. по гр.д. № 668/2006 г. на ВКС, V г.о.

Представените от молителката доказателства не могат да обосноват различен от направения от касационната инстанция извод, че сградата не съществува като самостоятелен обект на собственост, във вида в който е била отчуждена, тъй като е инкорпорирана в новопостроената сграда, както и че на собствениците е било заплатено обезщетение.

Представеният акт за държавна собственост и у-ние № 5* от 30.11.1962 г. на К. РНС не са новооткрити по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК доказателства, тъй като с тях не се установява твърдяно от молителката обстоятелство, което е останало недоказано, поради липса на доказателства. От АДС № 4* от 27.06.1961 г. и у-ние на К. РНС на който молителката се позовава се установява, че част от имота е бил одържавен на основание чл.20 и 23 от Наредбата за събиране на данъци и такси. Както в исковата молба, така и в инстанционното производство молителката е поддържала, че имота е отчужден не по установения законов ред от народния съвет в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. С решението, чиято отмяна се иска е прието, че имота е отчужден не по установения законов ред, но че не са налице останалите предпоставки за реституирането му. Или в случая не се касае до ново доказателство за установяване на твърдяно от страната обстоятелство.

С представения приемателно-предавателен протокол от 1961 г., изготвен на основание акт от 20.09.1959 г., в който е описана намиращата се в мястото сграда също не се установяват такива обстоятелства, които биха могли да мотивират различен извод от направения от ВКС, че съществуващата към момента на отчуждаването сграда е инкорпорирана в новопостроената, както и че с платежно нареждане от 29.09.1962 г.паричното обезщетение е преведено по сметка на собствениците по нот.акт в ДСК.

По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото на молителката не следва да се присъждат направените разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Х. Г. от гр. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 677 от 15.05.2007 г. по гр.д. № 668/2006 г. на Върховния касационен съд, V г.о., с което е оставено в сила решение от 1.03.2006 г. по гр.д. № 3109/2004 г. на Софийски градски съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: