Ключови фрази

10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 615

гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 317 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) - [населено място], срещу въззивно решение № 260090/20.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 69/2021 г. по описа на Апелативен съд – П., с което след частична отмяна на решение № 277/22.07.2019 г., постановено по гр. д. № 137/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик, е отхвърлено искането по чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД - отм. на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответника К. Г. И.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) следва ли моментът на извършване на деянието, за което ответникът е осъден, да се счита за момент на придобиване имущество от престъпна дейност; 2) следва ли, когато не е доказан законен източник за придобитото имущество, да се счете за неоснователен иска, когато придобиването е станало след края на престъпната дейност, за която лицето е осъдено; 3) следва ли в производството по предявените искове по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД - отм. съдът да събере доказателства за наличие на законов източник на средствата, послужили за погасяване на банковите кредити, изтеглени и предоставени на ответника и свързаните с него проверявани лица; 4) следва ли съдът да изгради изводи за връзката между конкретно установената престъпна дейност и доходите за придобиване на имуществото напред във времето след извършване на престъпното деяние; 5) следва ли съдът да се произнася по въпроси, за които не са въведени възражения с подадената жалба, конкретно в случая за наличие на законни източници на доходи за заплащането на придобивната стойност от ответника за имот - двуетажна жилищна сграда с площ 94 кв.м и дворно място, находящо се в [населено място], [улица]; 6) необходимо ли е при съпоставка на доходите и разходите на проверяваното лице да може да се направи достатъчно обоснован извод, подкрепящ или отхвърлящ презумпцията на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД - отм. за да постанови въззивният съд решението си в тази насока. Касаторът сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи.
Ответникът по жалбата – К. Г. И., представляван от адв. Върбинка Д., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
С решение № 21/01.02.2021 г. по гр. д. № 1622/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., е отменено предходното въззивно решение № 16/18.02.2020 г. по възз. гр. д. № 11/2020 г. на Апелативен съд – П. и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав с указания, че е допустимо образуване на производство по реда на чл. 28 ЗОПДИППД - отм. след изтичане на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД - отм. и това не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуване на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество (вж. - ТР № 1/ 04.06.2020 г. по т. д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на основание чл. 28 ЗОПДИППД - отм. се претендира отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 953 527,35 лв. от ответника К. Иванов, който с присъда № 65/2010 г., постановена по нохд № 799/2008 г. на РС – Пазарджик, влязла в сила на 14.07.2010 г., е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 155, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК - за това, че в началото на 2004 г., в съучастие с В. П. К. и С. Н. Г., като съизвършители, с користна цел, са склонили към проституция две лица, за което му е наложено общо наказание от една година и десет месеца „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 1000 лв. Установено е, че ответникът е регистриран като ЕТ „К. Иванов“, собственик и управител е на „К. Иванов-07“ ЕООД, регистрирано на 03.04.2009 г. с капитал от 5 000 лв., разпределен в 100 дружествени дяла по 50 лв., и на „Иванов-07“ ЕООД, регистрирано на 24.07.2009 г. с капитал от 5 000 лв., разпределен в 100 дружествени дяла по 50 лв. Ответникът живее на съпружески начала с К. Ч. и от съжителството си имат родени две деца. През проверявания период (01.01.2004 г. - 31.12.2014 г.) няма данни К.И. да е реализирал доходи от трудови правоотношения, продажба на движими вещи, дялове, акции и др., а приходите му са от търговска дейност като едноличен търговец, от селскостопанска дейност като земеделски производител, от кредити от банкови институции и дадени в заем парични средства от трети лица. К. Ч. е собственик и управител на „П. 09“ ЕООД, регистрирано на 03.04.2009 г. с капитал от 5 000 лв., като няма данни дружеството да е разпределяло годишна печалба; Ч. има доходи със законоустановен произход от трудови възнаграждения и надбавки за отглеждане на дете за периода 2007 г. - 2013 г. в размер на 15 311,33 лв. Родителите на К. И. се занимават с търговска дейност по занятие, като майката на ответника М. Г. е собственик на „М.-05“ ЕООД, а баща му Г. Г. е собственик на капитала на „Г. 08“ ЕООД, има регистрация и като ЕТ „Г. Г.“. Предоставените от „М.-05“ ЕООД заеми на ответника имат законоустановен произход, предвид установените финансови печалби на дружествата и отпуснатите им банкови кредити.
Въззивният съд е посочил, че фактическият състав за възникване на материалното право на държавата по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД - отм. се обуславя от наличието на три кумулативни предпоставки: да е образувано наказателно производство против ответника за деяние от изброените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД - отм.; да е установено придобиването на имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР от същия закон (над 60 000 лв.); и придобиването на имуществото да е пряко или косвено свързано с престъпната дейност. Във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи обосновано предположение за съществуването й (арг. чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД – отм.). С позоваване на приетото с ТР № 7/30.06.2014 г. по т.д. № 7/2013 г. на ОСГК, ВКС, съдът е посочил, че връзката е пряка, когато имуществото е пряко придобито от престъплението. Връзката е косвена, когато придобиването е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината (т. е. конкретно осъществената престъпна дейност) и следствието (съответното подлежащо на отнемане имущество).
В случая, по отношение на претендираното за отнемане имущество, съдът е приел, че е установено наличието на две от предпоставките от фактическия състав по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД - отм. - ответникът е признат за виновен и е осъден за престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД - отм.; и за проверявания период е придобил имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР от ЗОПДИППД - отм. - над 60 000 лв. Обсъждайки събраните по делото доказателства, вкл. експертните заключения, относно източниците на доходи и финансиране, послужили за придобиване на имуществото, чието отнемане се иска, съдът е счел, че не се установява наличието на третата предпоставка – да е налице връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност и придобиването на активите. Посочил е, че от обективна страна, за престъплението, за което е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда К. И. („склоняване към проституция“), не се изисква настъпване на вредоносен резултат, както и деецът да е получил финансова облага. Искането за отнемане имущество на значителна стойност – 953 527,35 лв. следва да се преценява спрямо връзката му с конкретната престъпна дейност, която с оглед отдалечеността й във времето и краткия период (няколко месеца в началото на 2004 г.), в който е осъществена, липсата на данни да е генерирала въобще и конкретно такъв значителен финансов ресурс, и от друга страна – установените начини на придобиване и вложените средства от законни източници на финансиране, изключват възможността да се направи обосновано предположение за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. Претендираните за отнемане недвижими имоти са придобити от ответника през 2007 г., 2009 г., 2011 г., 2012 г. и 2014 г. По отношение на 2619/4510 ид. части от ПИ с площ от 4648 кв. м, с административен адрес - [улица], с построените в него сгради, е установено, че е придобит от ответника с нотариален акт № 142/02.10.2012 г. от „И.“ ЕООД, за сумата 122 600 лв., платима по банков път на продавача в срок до 31.12.2018 г. Пазарната стойност на имота съгласно заключението на СТЕ е в размер на 243 297 лв. В случая не е установено придобиването на този актив да е пряко или косвено следствие от конкретната престъпна дейност - склоняване към проституция на две лица в началото на 2004 г., в съизвършителство с други две лица, а от друга страна – сделката е сключена 8 години по-късно, договорено е отложено плащане на цената, извън обхвата на проверявания период и няма доказателства плащането да е извършено към 31.12.2014 г. Аналогичен извод е направен и по отношение на недвижимия имот - жилищна сграда с дворно място в [населено място], на [улица]. Посочено е, че имотът е придобит през 2014 г. (10 години по-късно от осъществяване на престъплението); сделката е сключена между роднини (продавачи са брата на ответника и неговата съпруга), като една част от цената е платена чрез прихващане на насрещно задължение по договор за заем с единия продавач, а останалата част е преведена по банков път. Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че липсват факти и основания, от които логично да може да се предположи, че придобиването на имота по някакъв начин има връзка с осъществената от ответника конкретна престъпна дейност. Относно имота в с. М.К. с площ от 69,037 дка е установено, че е придобит през 2007 г. на търг с явно наддаване по чл. 35, ал. 1 ЗОС. Придобивната стойност на имота е посочената в договора - 34 700 лв. и тя е противопоставима на държавата. Цената е платена по банков път на два пъти - на 24.09.2007 г. е внесен депозит от 3 451,90 лв. и на 18.10.2007 г. сумата – 31 248,10 лв. Установено е, че средствата за закупуване на имота са дадени от родителите на ответника, които към този момент са разполагали със сумата 90 000 евро от продажбата на техен имот през 2005 г., със средства от печалбата от дейността на ресторант, пицария и търговия с пердета, както и с кредитни средства от „Прокредит банк“ АД. При установените законни източници на средства, съдът е приел, че искането за отнемане е неоснователно.
По отношение на искането за отнемане на магазин в [населено място], находящ се на [улица], с площ от 94,69 кв. м, е установено, че същият е закупен от ответника през 2009 г. на цена - 175 115 лв., заплатена по банков път на два пъти (депозит 87 308 лв. и остатък от 87 807 лв.). Съгласно заключението на СИЕ, средствата за зплащане на депозита са част от постъпленията за 2009 г. (общо в размер на 100 158,85 лв.) по банковата сметка на ответника в „Сибанк“ АД, открита през м. май 2009 г. Към момента на плащане на сумата за депозита ответникът е разполагал с кредитни средства по два договора за банков кредит - овърдрафт в размер на 39 750 лв. отпуснат през м. май 2009 г. от „Уникредит Булбанк“ АД и овърдрафт в размер на 20 000 лв., изтеглен през м. юни 2009 г. от „Пощенска банка“ АД. К.И. е декларирал доход като земеделски производител за 2008 г. в размер на 45 000 лв., а статистическите разходи за издръжката на семейството му за 2008 г. са 7 039 лв., като за първото полугодие на 2009 г. - Ѕ от 7 399 лв. През 2009 г. по банковата сметка на ответника в „Прокредит банк“ АД, открита през юли 2009 г., са постъпили 99 018,15 лв., от които 14 550 лв. – касови вноски на 08.07.2009 г., 17 965 лв. – превод от К. Ч.; превод 63 000 лв. от „М. 05“ ЕООД с основание - „закупуване на магазин“ и сумата 3502,30 лв. – върнати средства за участие в търг; като са изразходвани 95 523,81 лв. за покупка на недвижим имот. На 26.03.2007 г. на К. Ч. е отпуснат кредит от „Общинска банка“ АД в размер на 15 000 лв., като тя е получила доходи за 2008 г. за обезщетения в общ размер на 3288,97 лв., а за 2009 г. – за трудови възнаграждения – 1 629,17 лв. и за обезщетения – 1 638,18 лв. Дружеството на майката на ответника „М. 05“ ЕООД е осчетоводило усвояване на банков кредит в размер на 70 000 лв. и погасяване на банков кредит в размер на 13 577,96 лв. При тези данни съдът е приел, че средствата за закупуване на магазина са от законни източници, което изключва възможността за него да се направи основателно предположение за връзка с престъпната дейност. Относно четирите търговски обекта, находящи се в [населено място], [улица], е прието, че те са обособени след преустройство на сграда, придобита от ответника 7 години след престъпната дейност, по договор за покупко-продажба от 05.10.2011 г. за сумата 73 825,52 лв. Средствата, използвани за закупуването им, са предоставени от майката на ответника, като собственик и управител на „М.-90“ ЕООД. Посочено е, че на 29.09.2011 г. дружеството е сключило договор за банков кредит с „Прокредитбанк България“ АД за сумата 125 000 лв., част от която - 73 830 лв. е преведена по банковата сметка на ответника и от нея на 05.10.2011 г. по банков път на продавача е изплатена продажната цена от 73 825,52 лв. Кредитът е редовно осчетоводен и е погасяван от дружеството. При тези данни е прието, че средствата за придобиването на обектите са от законни източници, поради което искането за отнемането им в полза на държавата е неоснователно.
По отношение на претендираните за отнемане парични средства по банкови сметки е установено, че сметките са закрити и средствата са неналични, поради което не може да се постанови отнемането им. Отхвърлено е и искането за отнемане на равностойността на дружествените дялове на „Иванов 07“ ЕООД и на „К.Иванов 07“ ЕООД, като е прието, че дружествата са учредени през 2007 г. и 2009 г., средствата за вноските за капитала са от законни източници и не се установява пряка или косвена връзка с осъществената престъпна дейност.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.
Първият и четвъртият въпрос са некоректно формулирани и привързани към собственото разбиране на касатора за установените в процеса факти, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. Въззивният съд не е отрекъл възможността да се отнемат имоти, придобити преди или след момента на извършване на престъпната дейност, щом попадат в обхвата на проверявания период. Посочил е, че в случая от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не се установява пряка или косвена връзка между осъществената престъпна дейност и средствата, използвани за придобиване на процесното имущество, тъй като от страна на ответника са доказани законни източници на доходи и финансиране. Практиката на ВКС е установена, че разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД - отм. установява като правнорелевантен период „проверявания период”, а не периодът на извършване на престъплението. На отнемане по реда на ЗОПДИППД – отм. (както и по ЗОПДНПИ – отм. и ЗПКОНПИ ) подлежи имущество, а не приходи, нито „доходи от престъплението”. По гражданскоправен ред на отнемане подлежи налично имущество; ако то е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него. Ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата (вж. - решение № 200/14.02.2019 г. по гр.д.№4143/2019 г. III г.о., решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о. на ВКС и др.). Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения, като законът е приложен в точния му смисъл.
Вторият и шестият въпрос не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос, свързан с решаващата дейност на съда, тъй като аргументацията им се основава и предполага факти, обстоятелства и връзки между тях, каквито по делото не са приети за установени и доказани. Извън това, въззивният съд е съобразил приетото с ТР № 7/30.06.2014 г. по т. д. № 7/2013г. на ОСГК, че е необходимо да се докаже връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД - отм. и придобиването на имуществото. Тази връзка трябва да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД - отм. Пряка е връзката, когато имуществото е пряко придобито от престъплението. Косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е опосредено чрез други действия, напр. - с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото.
Допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност в срока по чл. 11 ЗОПДИППД - отм. Този срок е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период.
Според нормата на чл. 15 ЗОПДИППД - отм., предмет на проверките на Комисията е онова имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 6 ЗОПДИППД - отм., Комисията не се ограничава до проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, а проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му, както и събира доказателства от значение за изясняване произхода на имуществото.
Въпросът за момента, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, във всяка конкретна хипотеза е различен и зависи от вида на конкретното престъпление, от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр.). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. При преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и дадено имущество, се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. В обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД - отм. попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност.
Въззивното решение не е постановено в отклонение с тези правни разрешения. Въззивният съд е изследвал доходите, разходите и източниците на финансиране на ответника, на неговото семейство, вкл. и на родителите му от продажба на вещи, от търговска дейност и кредити, като е приел, че липсват данни, от които да може да се направи извод за връзка между конкретното престъпно деяние и произхода на средствата, вложени в имуществото, чието отнемане се иска. Съобразена е константната съдебна практика на ВКС, че наличието на обосновано предложение за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество се извежда въз основа на всички обстоятелства по делото, при което най-голямо значение имат видът и характерът на престъпната дейност и възможността чрез нея да бъде генериран доход. Преценката се прави от съда за всеки отделен актив от подлежащото на отнемане имущество, като наличието на законен източник е обстоятелство, което изключва възможността да се формира обосновано предположение.
Третият и петият поставени въпроси нямат характеристиката на правни, а са фактически въпроси - касаят анализа и оценката на доказателствата, извършена от въззивния съд, които не са предмет на проверка във фазата по селектиране на касационните жалби. Следва да се посочи, че в производството по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД - отм. съдът няма задължението служебно, без искане от ищеца или ответника, да събира доказателства в подкрепа или в опровержение на твърденията, на която и да е от страните. За да счете за неоснователно искането за отнемане на посочените недвижими имоти, въззивният съд е приел, че не са налице кумулативните предпоставки от фактическия състав нормата на чл.28, ал.1 ЗОПДИППД – отм., респ. че придобиването на имуществото няма как да е свързано с престъпната дейност, след като законният източник на доходите е установен. Обоснованото предположение, което е законовото основание за отнемане на имуществото може да се формира при неустановеност на източниците на доходи и с оглед вида и характера на престъплението, за което проверяваното лице е осъдено - доколко от такава престъпна дейност е възможно да се извлече доход, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд.
Предвид всичко изложено, не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260090 от 20.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 69/2021 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.