O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 59

София, 31.01.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2817/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца П. С. П. срещу решение № 734 от 15.04.2021г. по гр. дело № 68/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 261075 от 09.11.2020г. по гр. дело № 2735/2020г. на Варненски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“ ( ИАРА) искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 221, ал. 2 КТ: за признаване за незаконно и отмяна на обективираното в заповед № 7/31. 01. 2020г. на Директора на ИАРА дисциплинарно уволнение заради извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал. 1, т. 1, пр. 3 и т. 8 КТ - неявяване на работа и злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя; за възстановяване на ищеца на заеманата преди дисциплинарното уволнение длъжност „главен специалист Рибарство и контрол” в сектор „Рибарство и контрол – Варна“, отдел „Рибарство и контрол – Черно море”, [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на ИАРА; за заплащане на сумата 4 875лв. - обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца, за периода: 31.01.2020г. - 11.03.2020г. и 16.03.2020г. – 30.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и за възстановяване на удържаното от ответника заради дисциплинарното уволнение едно брутно трудово възнаграждение в размер на 850 / осемстотин и петдесет/ лв., на основание чл. 221, ал. 2 КТ.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото и поради необоснованост. Релевира и неправилно приложение на материалния закон при направените изводи за злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя /чл.190, т. 4 КТ/ и за задълженията на работодателя да поиска обяснения от работника, да ги приеме, както и да ги съобрази при налагане на дисциплинарното наказание /чл. 193 КТ/. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на съдебно – деловодните разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят при позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, поставя следните въпроси: 1. „След като не е знаел за превозваната в автомобила риба, може ли да се приеме, че действията на ищеца да пътува в този автомобил със свой познат, са умишлени?“, по който твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 129 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 4280/2018г. на ВКС, III г.о. и 2. „Може ли да се счете, че е изтекъл достатъчен, разумен срок между даденото време за обяснения и наложеното наказание /така, че да е технически възможно работодателят да вземе предвид обясненията на работника преди да вземе решение за налагане на наказанието и за определяне на вида му/, ако в рамките на часове е поискано обяснението, дадено е пред работодателя и веднага е издадена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание?“, по който поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 739 от 30.12.2010г. по гр. д. № 1947/ 2009г. на ВКС, III г.о..
Ответникът по касационната жалба – ИАРА подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение в частта му по исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 – т. 3 КТ, в която част касационната жалба е допустима. В частта й насочена срещу въззивното решение по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 221, ал. 2 КТ, касационната жалба е недопустима по арг. от чл.280, ал. 3, т. 3 ГПК, с оглед цената на иска, която е под 5 000 лв., поради което в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
Варненски окръжен съд е приел въз основа на приетите доказателства, че между страните е бил сключен трудов договор № 32/07.02.2014г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „главен специалист Рибарство и контрол” в сектор „Рибарство и контрол – Варна“, отдел „Рибарство и контрол – Черно море”, [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на ИАРА. От представеното трудово досие на ищеца е счел за установено, че служителят системно е запознаван с длъжностната характеристика за заеманата длъжност и произтичащите от нея права и задължения за него. Със заповед № 7/31.01.2020г. на Директора на ИАРА му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ заради нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 и т. 8 КТ- неявяване на работа и злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя. В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена проверка на 30.01.2020г. от служители на ответника, посочени поименно и с длъжностите си, в склад за преработка на риба в [населено място], община Русе, е пристигнал джип „Митцубиши Паджеро“, в който се е возел и служителят П. С. П.. В джипа, който не е бил лицензиран за превоз на риба, служителите на ИАРА са установили наличието на около 700 кг. риба от вида „толстолоб“ и „амур“, без документи за произход. В процесната заповед от 31.01.2020г. е посочено, че констатираните нарушения са извършени със знанието и съгласието на служителя П., по време когато същият е следвало да бъде на работното си място в сектор „Рибарство и контрол – Варна“, отдел „Рибарство и контрол - Черно море“, тъй като не е бил в отпуск или командировка. Изложените в заповедта фактически обстоятелства се подкрепят от представените по делото докладни записки №1104/06.02.2020г. и №1043/05.02.2020г., изготвени от посочените служители на ИАРА, а също и от представения АУАН, съставен на И. В. Д. - водач на горепосочения джип, осъществил превоз на риба без съответните документи. С писмо № Z-918/ 31.01.2020г. на изпълнителният директор на ответната агенция ищецът е бил поканен в рамките на деня до 17.30ч. да се яви в ЦУ, за да даде обяснения за извършени на 30.01.2020г. нарушения на трудовата дисциплина - неявяване на работа в същия ден и злоупотреба със служебното положение. Ищецът е отказал да получи писмото пред свидетели, но въпреки това се е явил в ЦУ и е дал обяснения, видно от представения протокол за изслушване № Z-932/ 31.01.2020г., като е отговорил на всички поставени от работодателя въпроси, кореспондиращи с искането по чл. 193 КТ и с основанията на наложеното дисциплинарно наказание. На 30.01.2020г. ищецът е бил на работното си място, като за периода от 08.30ч. до 09.20ч. е извършил инспекция на риболовен кораб, за което е съставен съответния протокол.
Въз основа на гореустановените факти, въззивният съд е намерил, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена от компетентен орган - носител на дисциплинарна власт, както и че дисциплинарната процедура не страда от пороци, свързани с нарушения на чл.193, чл. 194 и чл. 195 КТ, т.е. не са налице основания за нейната отмяна на формално основание. Посочил е, че са спазени преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е поискал обяснения от служителя, а същият ги е дал в указания му ден и час без възражение и без да е поискал допълнителен срок за допълнителни обяснения, като е бил наясно за какви точно обстоятелства, ценени от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина, дава обяснения. Спазена е и разпоредбата на чл. 195 КТ- уволнителната заповед е мотивирана, в нея ясно са посочени съществените фактически признаци на деянията, съставляващи нарушение на трудовата дисциплина, посочени са времето и мястото на извършване по начин, който позволява на служителя да разбере причината, поради която му се налага дисциплинарно наказание, а на съда - да извърши проверка за законосъобразността на уволнението. По отношение неявяването на работа като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т. 1, пр. 3 КТ, окръжният съд е приел, че същото е осъществено, защото е доказано по делото, вкл. от показанията на свидетеля Б. Х., според които на 30.01.2020г. от обяд до края на работното време, вместо да е на работното си място в [населено място], ищецът е пътувал до [населено място] и [населено място], Русенско. В тази връзка е отхвърлил като неоснователни доводите му, че с планираната проверка от 08.30ч. до 09.20ч на 31.01.2020г., е изпълнил възложената му работа. По отношение на злоупотребата със служебно положение и уронване на доброто име на работодателя като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ също е намерил, че е осъществено от ищеца, позовавайки се на практиката на ВКС, според която нарушението може да има различни проявни форми, но съществен разграничителен белег е служителят, възползвайки се от служебното си положение, да е извършил преднамерени действия, компроментиращи оказаното му от работодателя доверие, с които е злепоставил интересите му, като е без значение дали е извлечена имотна облага или не, както и дали деянието е извършено умишлено. Въззивният съд е счел, че ответникът е доказал пълно и главно наличието на злоупотреба с доверието му и уронване на доброто му име по смисъла на чл.187, ал. 1, т. 8 КТ. Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността, заемана от ищеца, цялата му трудова дейност е насочена към контрол върху обектите за търговия с риба и рибни продукти, както и на лицата, занимаващи се с нея по отношение на произхода и продажбата на уловената, добита или произведена риба, вкл. чрез съставяне на АУАН. По възражението на ищеца, че не е знаел, че с джипа си неговият познат превозва риба и то без съответните документи за произход и без лиценз за превозното средство, вкл. защото имал недобро обоняние и не могъл да усети миризмата на риба, е приел, че то се опровергава както от житейската логика, така и от представените докладни записки, от които става ясно, че при проверката на джипа, задните му седалки били смъкнати и е бил пълен почти до тавана с риба, а самият ищец, който бил в униформа със знаците на ИАРА се представил на колегите си и им заявил, че водачът Т. му е приятел, същият има рибно стопанство, кара риба и поискал да се „оправят“. Счел е, че тежестта на констатираното нарушение на трудовата дисциплина съответства на наложеното най – тежко дисциплинарно наказание предвид контролните трудови функции, произтичащи от заеманата длъжност, т.е. изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ са изпълнени. Като е намерил процесното дисциплинарно уволнение за формално и материално законосъобразно, е отхвърлил като неоснователни исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Първият формулиран от касатора въпрос не удовлетворява изискването за общо основание за допускане на касационния контрол. Въпросът касае установяването на правнорелевантни по делото факти, а не правните изводи във въззивното решение, поради което той би бил от значение единствено досежно правилността на обжалвания акт, т.е. няма отношение към основанията за допускане на касационното обжалване в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби. Освен това въззивният съд е приел, че ищецът е знаел за превозването на риба в джипа на своя познат, извеждайки този свой фактически извод въз основа на съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, а не че не е знаел за това, както е зададен въпросът. Поради това, доколкото въпросът касае неустановена от съда по делото фактическа хипотеза, той е и без значение за крайния му изход. Поради отсъствието на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав не следва да обсъжда цитираната от касатора практика на ВКС, чрез която се обосновава приложението на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият въпрос, така както е формулиран, също е фактически, а не правен, следователно негоден като обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото отговорът му предполага съобразяване с особеностите на конкретния случай като установена на база на събраните доказателства фактическа обстановка. Отделно от това и този въпрос не кореспондира с мотивите на въззивното решение, в които съдът е приел, че видно от заповедта за уволнение, работодателят преди и при налагане на самото дисциплинарното наказание е бил запознат и е взел предвид обясненията на служителя, обективирани в нарочно съставен протокол, а от съдържанието на самия протокол е видно, че ищецът е бил наясно за какви свои действия дава обяснения и същевременно не е поискал допълнителен срок за допълнителни обяснения. Следва да се посочи, че от значение за незаконосъобразността на дисциплинарното уволнение с оглед изискванията на чл. 193 КТ е преди всичко дали срокът, в който следва да се дадат поисканите обяснения, е достатъчен и разумен с оглед защитата на работника или служителя. От гледна точка на работодателя, дали срокът е достатъчен и разумен се преценява не с оглед на субективните аналитични възможности на лицето, осъществяващо дисциплинарната власт, а с оглед на това, както е и посочено в цитираното от касатора решение на ВКС, дали технически е възможно дадените обяснения да достигнат и да бъдат взети предвид от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, което означава те да не са дадени или да са достигнали до него след издаване на уволнителната заповед.
Не са налице наведените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, за наличието на които ВКС следи служебно.
При този изход на настоящото производство в тежест на касатора следва да бъдат възложени претендираните от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 23, ал. 1 Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. С. П. срещу решение № 734 от 15.04.2021г. по гр. дело № 68/2021г. на Варненски окръжен съд, в частта му по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 221, ал. 2 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 734 от 15.04.2021г. по гр. дело № 68/2021г. на Варненски окръжен съд в останалата му част по исковете с правни основания чл. 344, ал.1, т. 1 - т. 3 КТ.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Булстат: 000649519, сумата 200 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.
Определението, в частта с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на касатора. В останалата част, определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.