Р Е Ш Е Н И Е № 282 София,31.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 414 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молбата на В. Г. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №1218/22.10.2010г.,постановено по гр.д.№845/2010г. по описа на Варненския окръжен съд,с което е оставено в сила решение №666/01.03.2010г. по гр.д.№6532/2007г. на Варненския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от молителката срещу Г. П. Т.,Т. П. Т. и Д. А. Т. иск по чл.109 ЗС за премахване на таванско помещение №2-допълнително изградена таванска стая с площ 15.62кв.м.,защрихована със зелен цвят на скицата на стр.127 от делото. В молбата за отмяна се поддържа,че след приключване на производството по делото при извършена проверка за съхраняване на представения по делото н.а.№171/1975г. в имотния регистър при Агенция по вписванията-гр.В. молителката случайно открила ново доказателство,което не й е било известно и не е подозирала за него,поради което и не е могла да се снабди с него по време на процеса-друг съхраняван в том ІХ нотариален акт за покупка на същия имот по реда на чл.20,т.1 ЗСГ-№192,том ІХ,н.д.№3071/1975г. от 09.04.1975г. от други трети лица-купувачи – Т. С. А. и И. А. А.. Излага съображения,че това доказателство е от съществено значение за изхода на спора,тъй като сочи,че други лица са придобили правото на собственост върху втория жилищен етаж от сградата,а оттам и върху съответната част от подпокривното пространство,докато праводателите на ответниците са придобили същия имот с по-късен нотариален акт-№171,том ХХVІІ,н.д.№9878/1975г. от 16.12.1975г. от същия продавач. С молбата за отмяна са представени и декларациите на Т. и М. Н. по чл.14 ЗМДТ и на ответниците по молбата,в които е декларирана собственост върху таван с площ 18кв.м. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответниците по молбата за отмяна Г. П. Т.,Д. А. Т. и Т. П. Т. изразяват становище,че същата е неоснователна,тъй като молителката е знаела за съществуването на представеното с молбата доказателство при разглеждането на спора по същество и е могла своевременно да се снабди с препис от същото. Претендират заплащане на направените по делото разноски. С определение №215/04.06.2012г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане,като е прието,че същата е подадена в срока по чл.305,т.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното: Влязло в сила съдебно решение,с което спорът между страните е решен по същество,може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство,имащо значение за изхода на спора,които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини,респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа,че такова ново доказателство представлява представеният с молбата за отмяна н.а.№192/09.04.1975г.,който според молителката води до извод,че въз основа на по-късно издадения н.а.№171/1975г. от 16.12.1975г. имотът е придобит от несобственици и не е настъпило вещно-прехвърлителното действие,поради което нито праводателите на третото лице-помагач,нито третото лице-помагач,а оттам и ответниците не се легитимират като собственици на имота,както и на подпокривното пространство.Поддържа се също така,че от съдържанието на н.а.№192/09.04.1975г. се установява,че е прехвърлена само една стая в подпокривното пространство,а останалата част е запазена за собствениците на сградата,стълбищата към подпокривното пространство притежават статут на обща част,процесното помещение не е могло да бъде обект на продажба по реда на ЗСГ/отм./,тъй като представлява обща част. В производството по гр.д.№845/2010г. по описа на Варненския окръжен съд действително н.а.№192/09.04.1975г. не е бил представен. Обстоятелството,че продажба на ІІ жилищен етаж от сградата е била извършена на 09.04.1975г. с н.а.№192 обаче е обсъждано в производството по гр.д.№2053/2007г. на Варненския районен съд-било е представено удостоверение № VІІІ-505/28.05.1976г. на Финансов отдел на Варненски Г.,в което е посочено,че Върховния съд по реда на прегледа по реда на надзора е отменил покупко-продажбата с купувачи Т. С. А. и И. А. И. и е определил нови купувачи,а именно Д. С. Н.,М. М. Н. и С. Д. Н. /протокол от съдебно заседание от 16.05.2008г./. Това обстоятелство е обсъждано и в решение №2167/04.07.2009г. по гр.д.№2053/2007г. на Варненския районен съд,както и в решение №476/14.04.2010г. по гр.д.№1861/2009г. на Варненски окръжен съд. В. Й. е взела участие в производството по гр.д.№2053/2007г. на Варненския районен съд,явила се е лично в съдебното заседание, проведено на 16.05.2008г.,била е уведомена за решението,постановено по това дело,обжалвала е същото пред Варненския окръжен съд и е участвувала в производството по гр.д.№1861/2009г. по описа на Варненския окръжен съд. Поради това следва да се приеме,че молителката е знаела за съществуването на н.а.№192/1975г. от момента на представяне на удостоверение № VІІІ-505/28.05.1976г.,в което този нотариален акт е посочен на ред първи и съответно ако е считала,че извършената на 09.04.1975г. продажба има значение за правната й защита,осъществявана по гр.д.№845/2010г. по описа на Варненския окръжен съд,е могла да се снабди с официален препис своевременно и да го представи като доказателство по делото. Непредставянето на това доказателство следователно се дължи на липса на дължима грижа за осъществяване на адекватна защита по делото,а не на липсата на информация за съществуването на доказателството или невъзможност да се снабди със същото /доколкото не се твърди и не се установява молителката да е имала затруднения да се снабди с представения с молбата за отмяна официален препис от документа/.Още повече,че при наличие на данни за отмяна на извършената на 09.04.1975г. покупко-продажба по реда на прегледа по реда на надзора не би могло да се приеме,че н.а.№192/1975г. би имал съществено значение за изводите на съда за принадлежността на правото на собственост върху втория етаж от сградата. Освен това изводът на съда,че процесният обект не представлява обща част от сградата в решението,отмяна на което се иска,е основан на заключението на изслушаната по делото експертиза,за което не може да се приеме,че представеният нотариален акт има значение. Същият извод следва и по отношение на представените декларации,доколкото същите не удостоверяват придобиване на вещни права,нито съдържат данни за факти и обстоятелства,имащи значение за разрешаването на въпроса дали едно помещение представлява обща част от сграда по смисъла на чл.38 ЗС. И тъй като представените с молбата доказателства не съдържат данни за осъществяване на факти,които да не са били известни на страната и на съда и да не са били съобразени поради тази причина при постановяване на решението,настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и подадената от В. Г. Г.-Й. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Г. Г.-Й. молба за отмяна на влязлото в сила решение №1218/22.10.2010г.,постановено по гр.д.№845/2010г. по описа на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА В. Г. Г.-Й. да заплати на Т. П. Т. сумата 960лв./деветстотин и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски. ОСЪЖДА В. Г. г.-Й. да заплати на Г. П. Т. и Д. А. Т. сумата 200лв. /двеста лева/,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: