Ключови фрази


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 41

гр. София, 02.02.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 26 януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр. дело № 3907 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ответника „Топлофикация София” ЕАД [населено място] срещу определение № 261961/08.10.2020 г. по ч.гр.дело № 7718/2020 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение № 58306/05.03.2020 г. по гр.дело № 31161/2017 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение подадената от К. В. Е. молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение от 14.01.2020 г. по същото дело и вместо това е изменено решение от 14.01.2020 г. по гр.дело № 31161/2017 г. на Софийски районен съд в частта му с разноските като е осъден „Топлофикация София” ЕАД да заплати на К. В. Е. сторените в първоинстанционното производство разноски за държавна такса 486 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 1200 лв.
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното определение и вместо него се постанови друго, с което молбата на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските се остави без уважение.
В изложението е поставен правния въпрос: за приложение на нормата на чл.78,ал.1 ГПК в противоречие със задължителната за съдилищата съдебна практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба К. В. Е., чрез адв.Н. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима.
Съдът е приел, че отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него, като предполага неоснователно предизвикан правен спор и разноски, причинени от водене на делото по повод на тоя спор, както и съответно съдебен акт, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски. Позовал се е на чл.78,ал.2 ГПК, според който ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Прието е, че в случая от приложените към исковата молба съобщение към фактура /№/от 30.04.2016 г. е установено, че ответникът е претендирал извънсъдебно процесните суми, съответно разноските следва да се възложат върху него, доколкото е станал повод за делото. Не е възприет извода на първоинстанционния съд за кумулативно наличие на предпоставките за недължимост на разноските по делото по чл.78,ал.2 ГПК, тъй като сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца да се позове на изтекла погасителна давност, което може да стане само в исков процес, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността иска да получи изпълнение. При тези съображения е изведен извод за основателност на искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски пред СРС за държавна такса 486 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 1200 лв.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението.
С определение № 300/26.06.2013 г. по ч.гр.дело № 2274/2013 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК е допуснато касационно обжалване по правния въпрос представлява ли „повод за завеждане на делото” по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК завеждане на исково дело за установяване недължимост на суми само поради изтекла погасителна давност / чл.254 ГПК/отм./, сега – чл.124, ал.1 ГПК/, ако ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца, а последният не е подал възражение по чл.250 ГПК/отм./, вр. §9, изр.2 ПЗР на ГПК и не е направил възражение за изтекла погасителна давност в изпълнителното производство.
Съдебният състав е приел, че когато при действието на ГПК от 2007г. бъде образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист, издаден при действието на ГПК /отм./, длъжникът има правото да подаде възражение по чл.250 ГПК /отм./ и да иска спиране на изпълнителното производство. Това следва от §9, изр.2 от ПЗР на ГПК. Това право на длъжника не е безусловно. То не възниква ако в предходен период е имало друго изпълнително дело по същия изпълнителен лист, по което е връчена призовка за доброволно изпълнение и съответно е изтекъл срокът за предявяване на възраженията по чл.250 ГПК /отм./ Ако в предходното изпълнително дело обаче не е имало връчена призовка за доброволно изпълнение, няма пречка възражението по чл.250 ГПК /отм./ да се предяви при втория изпълнителен процес. Това възражение би могло да се основе на изтекла погасителна давност. В този случай съдът ще спре изпълнението, а кредиторът ще следва да прецени дали да предяви иск за установяване на вземането си – иск чл.252 ГПК /отм./, а сега – чл.124, ал. 1 ГПК. Когато в производството по чл.250 ГПК /отм./ е направено възражение за изтекла давност, кредиторът може и да не предяви иск за установяване на вземането. В този случай няма да се стигне до това да се правят разноски за исковия процес. Ако обаче длъжникът не направи възражение по чл.250 ГПК, а направо предяви иск за установяване недължимост на вземането – чл.254 ГПК /отм./, а сега – чл.124, ал.1 ГПК, кредиторът няма да отговаря за разноските, направени в исковия процес, ако признае основателността на иска. В този случай той не е станал причина за завеждането на делото, тъй като длъжникът е разполагал с възможността да предяви възраженията си по реда на чл.250 ГПК /отм./ и тогава не би се стигнало до исков процес.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с посочената практика на ВКС, тъй като същата е неотносима към настоящият случай. Съдебният състав в цитираното определение се е произнесъл по правен въпрос, различен от поставения от жалбоподателя. Поради това съдът преценява, че не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран от жалбоподателя.
С оглед изхода на делото в полза на адвокат пълномощника на ответника по частната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като в производството по чл.248 ГПК не се носи отговорност за разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на определение № 261961/08.10.2020 г. по ч.гр.дело № 7718/2020 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 277617/23.10.2020 г., подадена от „Топлофикация София” ЕАД, [населено място], [улица], чрез юрисконсулт Т.Ж..
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: