3 3 Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 25 февруари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесети февруари.... две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря…..КРИСТИНА ПАВЛОВА......…и на прокурора....КРАСИМИРА КОЛОВА.......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1951 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. З. Д. срещу въззивна присъда № 36/ 06.10.2014 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата, поддържана от защитата в съдебно заседание, са изложени доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като подсъдимият не е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДП и деянието е несъставомерно. По същество се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител А. мотивират становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: Производството е второ по ред пред ВКС. С присъда № 103/ 27.09.2013 г. по нохд № 313/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, потвърдена с решение № 22/18.02.2014 г. по внохд № 315/2013 г. на Великотърновския апелативен съд подсъдимият К. Д. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 343 ал.1 б.В от НК. С решение № 222/ 26.05.2014 г. по к.д. № 539/2014 г., ВКС, ІІ н.о. отменил решението на апелативния съд като противоречащо на материалния закон и върнал делото за ново разглеждане. След промяна на подсъдността, Софийският апелативен съд отменил оправдателната присъда и вместо това признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 25.05.2008 г. при управление на л.а. „О. О.” нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.2 изр.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. А. А., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.В, вр. чл.2 ал.1 и чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК го осъдил на пробация за срок от шест месеца, като наложил пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. Жалбата е неоснователна. Доводите, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДП, защото избраната скорост на движение е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и конкретните условия за видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не могат да бъдат споделени. С оглед установените по делото факти, в чиито рамки касационната инстанция извършва проверка за правилното приложение на материалния закон е безспорно, че избраната от касатора скорост на движение не е била съобразена с конкретните условия за видимост. Софийският апелативен съд законосъобразно е направил заключение, че максимално допустимата скорост при движение на къси светлини и с оглед осветеността на пътя пред автомобила е в рамките на 67 км.ч. Това е била съобразената с конкретните условия на видимост скорост, която би позволила на подсъдимия да възприеме своевременно неправомерно движещия се пострадал и да избегне пътно-транспортното произшествие. Като е управлявал лекия автомобил със скорост от 77 км.ч. Д. сам се е поставил в невъзможност да възприема в пълнота пътно-транспортната обстановка и да взема адекватни и своевременни действия при възникване на опасност. Логически неиздържано е възражението, че пострадалият поради неправомерното му поведение не е бил предвидима опасност, с която касаторът е длъжен да се съобразява. То противоречи на здравия разум и на смисъла на специалното законодателство, вменяващо на водачите на МПС да следят за наличието на всякакви възможни опасности на пътя и да се съобразяват действията си с тях, за да не допускат настъпването на произшествия. Софийският апелативен съд правилно е приложил закона, като се е съобразил и със задължителните указания по правото, дадени в отменителното решение на ВКС. Не е налице случайно деяние, поради което липсват основания за оправдаване на Д. или за връщане на делото за ново разглеждане, както се претендира в жалбата. Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 36/ 06.10.2014 г. на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 645/ 2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: